Решение № 16374 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16374 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20211110173742 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Б. М., роден на хххг., с адрес ул. ххх и А. Ш., родена на 1хххг., с адрес ул. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. В. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците в качеството им на наследници по закон на Б. Д. М., ЕГН **********, починал на 22.07.2020г., да заплатят на ищеца при условията на разделност по равно следните суми: 1451,03 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2021г. до окончателното плащане, 120,41 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 09.07.2020г., 56,35 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2021г. до окончателното плащане, 11,13 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 09.07.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.

1

Ответниците, чрез пълномощника адв. В. М., са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват предявените искове. Излагат доводи, че не са ясни претендираните суми помесечно и по компоненти. Навеждат твърдения, че ответницата А. Ш. не е придобивала право на собственост или вещно право върху имота, тъй като имотът е станал собственост на Б. М., съобразно сключен между наследниците на Б. Д. М., починал на 22.07.2020г., договор за доброволна делба, поради което претенцията по отношение на А. Ш била неоснователна.

Поддържат, че нито обемът на реално доставената в имота топлинна енергия за процесния период, нито нейната стойност възлизат на спорната сума.

Излагат твърдения, че последният обитател на апартамента е починал през 1997г., като през процесния период имотът не е бил ползван, всички радиатори са били изключени, както и били демонтирани всички батерии и устройства за ползване на топла и студена вода. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Поради изложеното молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.ххх.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или 2 горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

3

В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за процесния имот от ответниците в качеството им на наследници по закон на починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – Б. Д.

М., починал на 22.07.2020г. Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че ответниците са наследници по закон на Б. Д. М., както и, че процесният топлоснабден имот към периода, посочен в исковата молба, е бил собственост на техния наследодател, поради което същите отговарят за задълженията за ползваната топлинна енергия в имота, съобразно дяловете си от наследството, а именно по 1/2. Доколкото към процесния период потребител на топлинна енергия е бил наследодателят на ответниците, неотносими към настоящия спор са представените доказателства за извършена от наследниците делба на имуществото, оставено от наследодателя им, при която процесният топлоснабден имот е поставен в дял на ответника Б. М..

Поради това съдът приема, че наследодателят на ответниците е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен ххх, а ответниците в качеството си на наследници по закон отговарят за задълженията, съобразно дяловете си от наследството, а именно по 1/2.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите 4 условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Т с“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата 5 експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен ххх.

Неоснователни са направените от ответниците възражения във връзка с начислените на база суми за отоплителен сезон 2018/2019г. поради неосигурен достъп. От представените документи от третото лице – помагач се установява, че за процесния топлоснабден имот не е осигурен достъп за отчет на уредите на предварително обявените дати – 23.05.2019г. и 26.05.2019г., като това е удостоверено с подписите на лица от етажната собственост – С и А, за които не се спори, че са обитатели на същата сграда. Така удостоверените обстоятелства не се опровергават от показанията на разпитаната по делото свидетелка Р Д.а Т, която посочва, че винаги е осигурявала достъп на топлинния счетоводител за процесния имот, тъй като тези показания са общи и от тях не се установяват конкретни обстоятелства относно отчета на уредите именно за спорния период.