Решение № 5454 от 13.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7266/2026
- Вид
- Решение № 5454
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Преслав Огнянов Дамянов
Цитирани разпоредби
- чл.433 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5454 гр. София, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Преслав Огн. Дамянов като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100507266 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника А. Г. А. срещу постановление за отказ от 03.09.2025 г., постановено от ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изп.д. №20088380402627, с което е отказано прекратяване на производството по изп. дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Излагат се твърдения за настъпила перемпция, поради това че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г., както и че изпълнителното производство трябва да се прекрати поради изтекла погасителна давност.
Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалваното постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело „Топлофикация София“ ЕАД в законоустановения 3-дневен срок по чл.436 ал.3 ГПК оспорва жалбата като недопустима, поради пропускане на срока по чл.436 ал.1 ГПК. По същество намира същата за неоснователна. Твърди, че регулярно е подавало молби за действия, включително чрез упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Поради изложеното, моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че с оглед многократните молби, с които взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, както и действително извършените такива, не са настъпили визираните в закона факти и обстоятелства, обуславящи прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е подадена в срок /същата е изпратена по пощата с писмо на 08.04.2026 г./ от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност /в този смисъл решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г., ІІІ ГО на ВКС/. Недопустимо е обаче това да стане по реда на производството по чл.435 ГПК, тъй като погасяването на вземането по давност е въпрос, който касае съществуването на материалното право и следва да се осъществи чрез отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, а не чрез обжалване действията на ЧСИ по чл.435 ГПК.
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.10 ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Съгласно приетото в мотивите на т.10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано пред съдияизпълнител при СРС на 18.07.2002 г. въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2002 г. по гр.д. №2872/2002 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав, с който длъжникът ЕТ „Атан – А. А.“ е осъден да заплати на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД парично вземане.
С молба от 09.10.2008 взискателят е поискал от ЧСИ М.Б. продължаване на изпълнението по изп. дело.
С уведомление от 25.11.2008 г., получено на 13.12.2008 г., лично от А. Г. А., същият е уведомен, че изп. дело е предадено на ЧСИ М.Б. за продължаване на изпълнението и е преобразувано под изп.д. №2627/2008 г.
Със запорни съобщения от 25.11.2008 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, открити в търговски банки на територията на Република България.
С молба от 03.12.2008 г. длъжникът е поискал да му бъде разрешено доброволно погасяване на задължението чрез извършване на ежемесечни вноски.
На 01.01.2010 г. ЧСИ М.Б. е изпратил напомнително съобщение до длъжника.
Със запорно съобщение от 24.02.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на А. Г. А. в ЕТ „Атан-А. А.“.
В периода до 18.03.2011 г. по сметката на ЧСИ са постъпвали доброволни ежемесечни плащания от длъжника.
2
Със съобщение за опис от 10.07.2013 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, като съобщението е получено от съпругата му Р.А. на 14.07.2013 г.
С молба от 15.07.2013 г. съпругата на длъжника Р.М. А.а е поискала разсрочване на задължението.
В периода 23.07.2013 г. - 31.01.2014 г. по изпълнителното дело са постъпвали доброволни плащания.
С молба от 01.07.2020 г. взискателят е поискал извършването на справки и предприемането на изпълнителни действия.
С молба от 01.07.2025 г. взискателят е поискал извършването на справки и предприемането на изпълнителни действия.
На 08.08.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „АК Магнит“ АД.
Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор. Поради това той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му. Тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на производството и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя – от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива.С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител за извършване на определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право (ex lege). За да се избегне настъпването на перемпцията, е необходимо взискателят изрично да отправя искания за насочване на изпълнението с посочване на конкретен изпълнителен способ, като без правно значение е дали той реално е приложен или не.
В конкретния случай след 31.01.2014 г., когато е извършено последното плащане от длъжника в рамките на изп. дело, до 01.07.2020 г., когато взискателят е поискал следващи валидни изпълнително действия – запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение, и публична продан на движими вещи, е изтекъл /на 31.01.2016 г./ предвиденият в закона 2-год. срок.
От 01.02.2016 г., съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се счита прекратено по право. ЧСИ М.Б. е следвало да констатира настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство и да не предприема повече изпълнителни действия.
Съдът в настоящото производство няма правомощие да прекрати изпълнителното дело по аргумент на чл.433 ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като само органът по изпълнението има компетентност да издаде постановление за прекратяване. Съдът не е компетентен и да задължава органа по изпълнението да заличава запори, тъй като съгласно ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всички последващи изпълнителни действия се обезсилват по право, като в случая не са налице такива, от извършването на които трети лица да са придобили права.
Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради което делото следва да се върне на ЧСИ М.Б. с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело.
3
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 03.09.2025 г. на ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №20088380402627 на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4