Решение № 206 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110119298 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЕ от ищеца ФИРМА срещу ответницата Е. В. Д. за заплащане на следните суми: 934,70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 205,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 30.03.2023 г.; 31,77 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 7,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. – 30.03.2023 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с отвтеницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответницата има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабден имот, който е придобила по наследство от В. Д. М.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

С молба от 15.08.2023 г. заявява, че всички дължими суми за процесния периода за имота, са платени, но поддържа исковете, като претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

1

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответницата Е.

В. Д., в която е заявила, че всички дължими суми са заплатени. Представя доказателства. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Доколкото ответницата не оспорва да е собственик на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ има качеството на потребители на топлинна енергия, съответно наоснование чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 88, находящ се в ..., в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжника.

Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.

Видно от приетия по делото касов бон от 01.08.2023 г., ответницата е превела на ищеца сума в размер на 1268,76 лв., включваща дължимите главници, мораторни лихви, законната лихва, както и заплатената от ищеца държавна такса.

Фактът на погасяване на тези суми чрез плащане в хода на делото се признава от ищеца.

Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.

Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.

Доколкото обаче ответницата е дала повод за завеждането на исковете с извънпроцесуалното си поведение, като не е платила на падежа предявените в настоящото производство суми, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., срещу Е. В. Д.а - М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответницата на следните суми: 934,70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за 2 топлоснабден имот – апартамент № 88, находящ се в ... , за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба /11.04.2023 г./ до окончателното изплащане; 205,11 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 30.03.2023 г.; 31,77 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 03.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба /11.04.2023 г./ до окончателното изплащане; 7,84 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за главница за дялово разпределение за периода 16.05.2020 г. – 30.03.2023 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА Е. В. Д.а - М., ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на ФИРМА като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3