Решение № 2127 от 20.11.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№2127/20.11.2020г.

Град Пловдив, 20.11.2020 година

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Анелия

Харитева

Членове: Стоил Ботев Георги Пасков при секретар

Севдалина Дункова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.

№ 2432 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Техномонтаж груп“

ООД против решение № 1092 от 10.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 7704 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-107 от 13.11.2019 г. на зам.-председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Техномонтаж груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, община Марица, област Пловдив, ул. „4-та“, представлявано от управителя В.Г.Т., на основание чл.55, ал.2 ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за административно нарушение по чл.55, т.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС).

Според касатора решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмената защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Счита, че решението на районния съд е правилно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление и на акта за установяване на административно нарушение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентно длъжностно лице и съдържа изискуемите по чл.42 ЗАНН реквизити, а издаденото наказателно постановление не страда от порок, който да опорочава изразената воля на наказващия орган, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд нарушението е установено на място на 12.08.2019 г. при извършване на самата проверка, на която дата е установен и нарушителят. Правилно според съда въз основа на събраните писмени и гласни доказателства актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на дружеството като нарушение по чл.55, т.2 НБЕТНПС, защото нито при проверката, нито в хода на съдебното дирене са е представен документ за правоспособност на лицето, управлявало повдигателното съоръжение. Според районния съд без значение за съставомерността на нарушението е фактът, дали лицата, управляващи съоръжението, са в трудоправни отношения с дружеството или не са. Въз основа на правилната квалификация на нарушението правилно е определено и наказанието на дружеството, като наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че повдигателното съоръжение е било управлявано от неправоспособен машинист и че самото съоръжение е било неизправно, поради което районният съд е приел, че наложената имуществена санкция е в съответствие със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, която санкция е съобразена изцяло с чл.27 ЗАНН и е ориентирана към минимума. Според съда случаят не е маловажен с оглед обществената опасност на конкретното нарушение, която не е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

Решението е правилно. Въз основа на установените факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Противно на направеното от касатора възражение, съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и тяхната съвкупност, не е игнорирал доказателства, нито е отказал събиране на поискани доказателства, поради което неоснователно се явява възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че е без правно значение за законосъобразността на наказателното постановление и за съставомерността на констатираното нарушение обстоятелството, дали лицето, работило с повдигателното съоръжение, се намира в трудово правоотношение с дружеството-нарушител или не, тъй като този факт не е елемент от състава на административ-ното нарушение. За съставомерността на нарушението е от значение единствено фактът, че в момента на проверката работник без необходимата правоспособност.

Не може да се възприеме защитната теза на касатора, че нарушението е следвало да се квалифицира по чл.55, т.13 НБЕТНПС, тъй като дружеството в качеството на работодател е допуснало конкретния неправоспособен работник да работи с повдигателното съоръжение, а като вземе предвид спецификата на конкретната дейност (високо квалифицирана, изискваща допълнителни умения и специална правоспособност, представляваща висок риск за живота и здравето на работниците и представляваща скъпоструваща техника) тази работа следва да се приеме за възложена на работника, който с оглед субординацията работодател-работник е длъжен да изпълнява възложените му задачи, дори когато възлагането е направено устно. В този смисъл изводът на районния съд за правилна квалификация на нарушението е напълно обоснован.

Предвид всичко изложеното касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството да заплати на ДАМТН сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение №

1092 от 10.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 7704 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА „Техномонтаж груп“ ООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, община Марица, област Пловдив, ул. „4-та“, представлявано от управителя В.Г.Т., да заплати на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.