Решение № 13 от 05.01.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. С., 05.01.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание проведено при закрити врати на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ :

АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2493 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Молителят – „Х.Х. Б.В.“, дружество регистрирано в търговската камара в Г., Х. твърди, че е носител на изискуеми и безспорни вземания спрямо ответника – „Х.С.“ ЕООД, които имат за свои източник сключен на 29.07.2003 г. договор за субординиран кредит /заем/ по силата на които ответника е получил кредит в размер на сумата от общо 650 000 евро, които е предоставен посредством две плащания станали на 24.10.2003 г. за сумата в размер на 300 000 евро и на 24.11.2003 г. за сумата в размер на 350 000 евро, като заемодател по този договор е било дружеството – „Н.К. за Ф. на Р. се С.“ АД. Съобразно клаузите на договора за кредит срокът за връщане на заетата сума бил уговорен до 01.01.2011 г. чрез изплащането на отделни вноски по предварително съгласуван погасителен план. Задължението за изплащане на вноските по кредита не било изпълнявано коректно от ответника, което довело, като последица до настъпването на предсрочна изискуемост на сумата по целия предоставен кредитен ресурс, като датата на същата се поддържа да е 19.08.2008 г. Отново на тази дата дружеството-молител и „Н.К. за Ф. на Р. се С.“ АД подписали договор за прехвърляне на вземане с предмет предсрочно изискуемия остатък на сумата по договора за субординиран кредит, като за станалата промяна на кредитора по това вземане се поддържа ответника – длъжник да е бил надлежно уведомен. Допълва се, че независимо от настъпилия падеж за плащане на вземането в полза на молителя от страна на ответника не е било предприето такова погашение и до момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Неизпълнението на паричното задължение провокирало молителя да заведе съдебен процес срещу „Х.С.“ ЕООД пред съд с правораздавателни компетенции в Х., които се е произнесъл с решение от 17.07.2013 г., като с него предявения иск е бил уважен, като ответника е бил осъден да заплати на ищеца следните суми : 392 711 евро, съставляваща неизплатена част от заем в размер на 380 000 евро и обезщетение за заплатената от ищеца неустойка за предсрочно погасяване в размер на 12 711 евро, която сума е станала изискуема на 19.08.2008 г.; суми за договорна лихва за периода до 19.08.2008 г., както и договорна лихва за периода от 19.08.2008 г. до 01.12.2012 г., както и наказателна лихва по смисъла на чл.

8 от договора от 29.07.2013 г.; наказателна лихва за периода от 01.12.2012 г. до датата на изплащане на цялата сума, както и извънсъдебни разходи насочени към събиране на вземането в размер на сумата от 5 160 евро и разходите по воденето на делото възлизащи на сумата от 8 172,43 евро. Въз основа на това решение, което съставлява европейско изпълнително основание на основание чл. 624, ал. 1 ГПК и чл. 404, т. 2, пр. 1 ГПК състав на СГС по т.д. N 5526/2013 г. е издал в полза на дружеството-молител изпълнителен лист против „Х.С.“ ЕООД за следните суми : 392 711 евро, съставляваща неизплатена част от заем в размер на 380 000 евро и обезщетение за заплатената от ищеца неустойка за предсрочно погасяване в размер на 12 711 евро; договорна лихва върху главницата в размер на 380 000 евро за периода от 29.03.2007 г. до 19.08.2008 г. и от 19.08.2008 г. до 01.12.2012 г., горепосочената договорна лихва, заедно с договорна наказателна лихва; договорна наказателна лихва, считано от 01.12.2012 г. до окончателното изплащане на всички дължими суми; извънсъдебни разходи за събиране на вземането в размер на 5 160 евро; съдебни разходи по делото в размер на 8 172,43 евро и допълнителни разходи по делото в размер на 199 евро. Снабдявайки се с така посочения изпълнителен лист дружеството-молител е образувало изпълнително дело с N 2138600400337, като отново подробно са изброени отделните суми, които ответника дължи на молителя, като са добавени разходите сторени за разноски за заплатена д. такса в производството пред СГС в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по това производство в размер на 500 евро, разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 13 853 евро и заплатени разноски по изпълнителното дело под формата на авансови такси към 11.12.2013 г. в размер на 748,53 лв. В рамките на това изпълнително дело след упражнени изпълнителни способи от длъжника успешно била събрана сумата в размер на 69 627,78 евро. Молителят обосновава, че вземанията му спрямо ответника са парични, произтичат от търговска сделка и са свързани с търговската дейност на длъжника, като подписания договор за кредит от 29.07.2003 г. има за цел инвестиционно Ф. на ответника. Извън събраните суми останалите парични задължения, за които ищеца се е снабдил с изпълнителен лист се поддържа да не са погасени. Относно дружеството-длъжник се изтъква, че то не е в състояние, което да му позволи да заплати безспорните си и изискуеми задължения по цитираната търговска сделка, което го прави неплатежоспособен по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, считано от 17.07.2013 г. В молбата се споменава, че недвусмислен индикатор за това, че ответника е в подобна състояние на неплатежоспособност е обстоятелството, че последния сам е депозирал пред СГС искане да бъде обявен в несъстоятелност, като се е позовал на задължения, които не е в състояние да обслужи, вкл. и това, за което молителя извежда твърдения да е кредитор. При условията на евентуалност, ако се установи, че ответника не се намира в състояние на неплатежоспособност се иска постановяване на свръхзадълженост на дружеството-длъжник, защото според молителя притежаваното от ответника имущество не е достатъчно да покрие всичките акумулирани от него парични задължения по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, като изрично се споменава, че дружеството не е в състояние и не обслужва задълженията си към кредиторите, вкл. към молителя.

Изложеното мотивира „Х.Х. Б.В.“ да поиска от СГС на основание чл. 630 ТЗ да открие производство по несъстоятелност срещу „Х.С.“ ЕООД и да обяви неговата неплатежоспособност, а при условията на евентуалност свръхзадълженост, да определи начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, както и да назначи временен синдик на дружеството, да наложи общ запор и възбрана на имуществото му, както и да свика първо събрание на кредиторите на длъжника. Същевременно е поискано в хипотезата ако съдът установи да са налице предпоставките на чл.

630, ал. 2 ТЗ да постанови прекратяването дейността на длъжника и да го обяви в несъстоятелност.

Ответникът -

„Х.С.“ ЕООД-гр. С. оспорва молбата с квалификация чл. 625 ТЗ. Отрича се вземанията, които молителя извежда да има към ответника да произтичат от търговска сделка, съответно да са свързани с осъществяваната от ответника търговска дейност. Доколкото се касае за източник договор за заем, съответно договор за прехвърляне на вземания по сключения договор за заем и съобразявайки разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ТЗ не може да се приеме, че търсеното от молителя вземане е от кръга на посочените в този текст.

Сключването на договора за заем от 2003 г. и произтеклите от него последици не можело да се приеме, че са били свързани с упражняваното от търговеца занятие.

Пояснява се, че със средствата отпуснати по този договор за заем и с такива по още един договор за заем с друго чуждестранно дружество – длъжника изградил Производствено-търговски комплекс на територията на гр. С. с обща стойност вложена за изграждането – 1 955 830 лв. Посочва се, че след изграждането на този актив дружеството-молител е придобило част от капитала на ответника. Впоследствие, когато молителят е погасил вземането на ответника към първоначалния кредитор, всъщност е финансирал ответника в качеството си на съдружник в неговия капитал. Тази конструкция според ответника е аналогична с хипотезата на извършване на допълнителна парична вноска в капитала на дадено търговско дружество, която при възникване на основание да се върне не се възприема, като вземане с търговски характер. Такъв извод според ответника може да се изведе и от тълкуването на нормата на чл. 616, ал. 2 ТЗ. На следващо място от ответника се възразява посочените в молбата по чл. 625 ТЗ вземания да са изискуеми, съответно че „Х.С.“ ЕООД разполага с такъв обем от имущество, което е достатъчно да задоволи претенциите на кредиторите му. Липсата на изискуемост на задълженията на ответника към молителя отнесени към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност се гради върху това, че в периода от 18.03.2014 г. до 27.04.2016 г. индивидуалното принудително изпълнение спрямо длъжника е било спряно. Липсата на възможност на ответника да погаси дълговете си спрямо молителя и други кредитори се състояла основно в това, че средствата по банковите му сметки били запорирани, което го препятствало да ги използва за извършване на търговската му дейност и да събере вземанията си от различни клиенти, с които да погаси задълженията към кредиторите си, вкл. и тези по образуваното изпълнително дело цитирано в молбата. Наведени са и други съображения, че молителя не е предоставил на ответника информация за задълженията му по договора за кредит след придобиване на правата по него за да е възможно ответника да регистрира тези обстоятелства пред БНБ, където се водел регистър на заемите отпуснати от чуждестранни лица, какъвто бил и процесния. Неоснователността на искането по чл. 625 ТЗ се аргументира и с довод, че по повод насрочено и проведено ОС на съдружниците в ответното дружество, което е имало вкл. в дневния ред за разглеждане и точка за оказване на финансова подкрепа на дейността на същото от страна на съдружниците в него, ответника не е взел участие в това събрание. Освен това в рамките на изпълнителното дело молителя в качеството на кредитор не е упражнил в максимална степен правата си на взискател, като не е правил искания за прилагане от СИ на конкретни изпълнителни способи с цел удовлетворяване на изпълнямото му право. Възразява се по искането, като начална дата на неплатежоспособност на ответника да се обяви – 17.07.2013 г., защото молителя изобщо не е изложил каквито и да е съображения относно това, защо именно тази следва да бъде релевантната дата за момента на неплатежоспособност на длъжника.

Действително молителя се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ без обаче изрично да прави изявление за преустановяване плащанията от страна на ответника, а нещо повече изрично признава, че през 2014 г. е получил в рамките на индивидуалното изпълнение частично погасяване на дълга си. Отбелязва се това, че в периода от 01.07.2013 г. до момента на стартиране на индивидуалното принудително изпълнение – 19.11.2013 г. дружеството-ответник е получило доставки на стоки и услуги с парично изражение в размер на 1 007 000 лв. без ДДС и е осъществило доставки на такива на стойност 3 068 000 лв. без ДДС, съответно е внесъл ДДС в размер на общо 412 000 лв. В този смисъл положителния резултат от дейността на ответника е в размер на 2 061 000 лв. е достатъчен да се погасят вземанията на молителя в първоначалния им възникнал размер. Молбата подадена от длъжника за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него се поддържа да е била подадена за да се спази изискването на чл. 626, ал. 1 ТЗ, но от изложеното в нея не може да се гради извод за признаване на изискуемо парично задължение към молителя и изпадане в състояние на невъзможност за обслужване на задълженията.

Съдът, като прецени доводите на С.те и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Представено е като писмено доказателство в надлежно извършен превод на български език според правилата на чл. 185 ГПК съдебно решение от 17.07.2013 г. постановено от Съдът в Хага, Търговско отделение по дело с рег. номер С/09/440125/ НА ZA 13-357, от което е видно, че „Х.С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Х.Х.