Протокол № 63 от 23.05.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Търговско дело 79/2023
- Вид
- Протокол № 63
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- Любен Димитров Хаджииванов
Цитирани разпоредби
- чл.372, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 63 гр. Смолян, 22.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20235400900079 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата С. Р. П., редовно призована, не се явява за нея, за нея адв.
М.Б., редовно упълномощена отпреди.
Ответникът Застрахователна компания Лев инс
АД София , управителите редовно призовани, не се явяват, за тях адв. А.А.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма пречка за даване ход на делото и затова О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Адв. Б. - Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорвам отговора и допълнителния отговор на искова молба. Поддържам направените доказателствени искания за съдебно-медицинска експертиза, съдебно автотехническа експертиза и съдебно-психиатрична експертиза.
Молим да изслушаме един свидетел за претърпените от доверителката ми болки и страдания, който водим и моля да се разпита в настоящото съдебно заседание. Представям допълнителни писмени доказателства, различни от представените – едното е ново писмено доказателство – 2 фиша от линейките, с които е била транспортирана до Спешна помощ, както е етапна епикриза от м.април 2024 г. Представям и препис от доказателствата за другата страна.
Запознати сме с проекта за доклад. Към момента нямам други искания.
Адв. А. – Оспорвам исковата молба по съображенията, които съм изложил в писмен вид в първоначалния и в дъпълнителния писмен отговор.
По отношение на проекта за доклад, обективиран в определение №102/21.05.2024 г., аз имам възражение в частта, с която се допускат като доказателства приложените писмени документи към допълнителна искова молба, като за това съм изложил и доводи. Намирам, че същите са 1 преклудирани. Тъй като във Вашето определение няма доводи по отношение на тези възражения, аз поддържам същите и в днешно съдебно заседание. По същите съображения намирам, че са преклудирани като доказателства представените днес два броя фишове и етапна епикриза, защото това са документи, всъщност етапната епикриза е издадена на 11.04.2024 г., по отношения на нея оттеглям възражението. По отношение на двата фиша, тези документи са били налични още към момента на застрахователната претенция, както при депозиране на исковата молба пред настоящия съд.
Нямам други доказателствени искания, само това, което е изложено в двата отговора.
Адв. Б. – С оглед доклада по делото и на разпределената доказателствена тежест, въз основа на чл.131 имаме право да ангажираме доказателства в първо съдебно заседание. В тази връзка считам, че представените документи, както и в допълнителната искова молба, така и в днешно съдебно заседание не са преклудирани, следва да бъдат приети по делото. Лечението е продължило месеци наред, включително и представените към допълнителната искова молба част от документите са нови такива, които не са били налични към депозиране на исковата молба. В тази връзка считам възраженията за неоснователни.
Съдът намира, че следва да се обяви проекта за доклад от 21.05.2024 г. без изменение. Намира, че следва да се приемат към доказателствата към делото всички представени с исковата молба, допълнителната искова молба, отговора и допълнителния отговор писмени доказателства. Поради осъществената двойна размяна на книжа, чл.372, ал.2 от ГПК допуска представянето на нови доказателства, които ищецът не е могъл да представи с исковата молба. Нормата е диспозитивна и не предвижда ограничения доказателства да се представят с допълнителната искова молба, което е и направено. Затова съдът
О п р е д е л и:
Оставя без уважение възражението за приемане на болнични листове и други епикризи, установяващи здравословното състояние на ищеца.
Приема представените с исковата молба, допълнителната искова молба, отговора и допълнителния отговор писмени доказателства.
Адв. Б. – По отношение на психиатричната експертиза ищцата не е имала никакви преди това никакви здравословни нито психични, нито психиатрични проблеми. Това е с оглед твърденията, психологичната травма, която е претърпяла вследствие на ПТП. В тази връзка е искането за експертизата. Ние водим свидетел, който ще бъде разпитан и ще прецените дали е необходимо, може да се преформулира и на съдебно психологична експертиза, с психолог, който да направи изследване. Към момента ищцата не получава помощ свързана с психология.
Адв. А. – Аз съм направил възражение по искането за съдебнопсихологична експертиза, по другата нямам и е основателно да бъде назначена СМЕ.
2
Съдът счита, че исканията за експертизи са допустими и основателни и свързани с предмета на делото, първата с механизма на произшествието, втората със здравословното състояние на ищеца, третата с твърденията за влошаване на психологичното му здраве и понесените неимуществени вреди и затова
О п р е д е л и:
Допуска и назначава съдебно-автотехническа експертиза , с вещото лице С. М., от списъка на вещите лица при Окръжен съд П., при депозит 400 лв. от бюджета на съда, със задача по исковата молба и допълнителната искова молба.
Допуска и назначава съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р Г. К. – травматолог, със задача по исковата молба и допълнителната искова молба и след преглед и освидетелстване на ищцата, при депозит 300 лева от бюджета на съда.
Допуска и назначава съдебно-психологична експертиза , с вещо лице Н. В., при депозит 300 лв. от бюджета на съда със задача по исковата молба, след преглед и освидетелстване на ищцата.
Адв. А. – Нямам уточнения по задачите или допълнителни въпроси.
Сне се самоличността на доведения свидетел, както следва:
С.М. П. – българска гражданка, ** години, живуща в П., с висше образование, омъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата, с ЕГН **********.
Свидетелката - Нямам възражение личните ми данни да бъдат вписани в съдебния протокол.
Напомни се за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелката обеща да говори истината.
Свидетелката - Дъщеря съм на ищцата С. П.. Желая да свидетелствам.
Зная за ПТП-то. Майка ми се обади в деня на катастрофата - на 25.12.2022 г. в 16 без 15 часа. Майка ми каза, че са катастрофирали и че баща ми е в безсъзнание. Ние тръгнахме към мястото на катастрофата веднага.
Видях в 10 часа вечерта в болницата в Кърджали. Майка ми беше със счупено рамо, счупен крак и имаше удар в главата, имаше кръв на главата. Майка ми беше на легло. Докторът от болницата в Кърджали каза, че ще я оперират на другия ден, ще й сложат един пирон в крака, като рамото няма да се оперира, тъй като жената е много възрастна. И предвид това, че е възрастна няма да се оперира рамото. Ние решихме на другия ден да я заведем в П. в Спешното. На 26 декември 2022 г. я закарахме в Спешното в П.. Майка ми беше транспортирана с линейка, която ние си наехме, защото тя не можеше да стои седнала и трябваше да бъде в легнало положение. Затова се наложи да наемем линейка, с която да я закараме до болницата в П.. Там лечението, след като отидохме в Спешното, първо докторите ни се скараха, че майка ми я караме там с някакъв хвърчащ лист, който са ни дали в Кърджали в болницата и защо рамото и главата й не са обработени, че тя кървеше много и мен ме изгониха от стаята. Казаха на сестрата да я обръснат, за да могат да й зашият главата и към 5 часа я оперираха. Първата манипулация й беше да й зашият 3 главата, след това й оперираха рамото и крака едновременно. Двете операции бяха едновременни, като й поставиха три перона на крака и 16 скоби на рамото и на крака. Майка ми беше 10 дни в болницата, като през цялото време аз съм била при нея, защото бяха почивни дни и аз съм й сменяла памперсите и съм я хранила през това време. След тези 10 дни, след като ни изписаха от болницата реално тя отиде при сестра ми да живее, защото тя живее на село, а аз съм пътувала всеки ден, за да мога да се грижа за нея. Тя беше на легло, трябваше да се сменят памперсите. Кракът й беше в гипсов ботуш, защото раната беше много дълбока и трябваше да се промива всеки ден, за да не гангряса самата рана. Тези манипулации съм ги правила аз.
Къпане също на леглото, защото не можеше да става и да отиде да се изкъпе, както и до тоалетна, тя беше с памперс. Това състояние с памперсите продължи около 5 месеца,а раната на крака месец и половина. След това се наложи втора операция, за да може да я гипсират и беше с гипс на крака, след като заздравя раната й. Но тя на прегледи не е водена в болницата, защото беше много трудно да се качи в колата и да се закара на профилактични прегледи в болницата. Затова се наложи да наема лекар от Спешното, за да дойде да й махне конците на крака, защото не можеше да се придвижи.
Пет дни бяхме в болницата. След това отново беше в къщи на легло, с гипс на крака. Ръката беше също с шина, не в гипс. Болеше я, постоянно се оплакваше от болки в гърба, в ръката и на крака. След това започна да се оплаква и от болки в главата, защото реално тя през тези 5 месеца беше на легло и не е ставала, затова предполагам, че я боли и гърба, затова са болките в гърба.
След втората операция не можеше да става сама. Имахме инвалиден стол, с който тя се придвижваше от стая в стая. Тя не се придвижваше сама, а с моя помощ, но на инвалиден стол се местеше от стая в стая. Това състояние продължи до май месец, когато се наложи да й извадим пирона от крака. Май месец 2023 г. извадихме пирона от крака и след като я изписаха от болницата се наложи отново да влезне за рехабилитация, за раздвижване на крака и ръката. След тази рехабилитация, тя и до ден днешен не е възстановена.
Придвижва се с помощни средства и не може да се обслужва сама, както и да се изкъпе. Трябва й човек, който да й помага, за да извършва тези нужди.
Майка ми сега живее при сестра ми, помагам и аз, помага и сестра ми.
Когато едната е свободна, другата се прибира от работа, но тя сама не може.
Майка ми е в П., на село – с.М., в с.М. живее.
Тя сега ходи с проходилка. Да, може сама да си отиде до тоалетната с приходилката, но сама да се обслужи, да се избърше или изкъпе не може.
Трябва й друг човек, който да й помага, тъй като ръката й е зараснала накриво и тя не може да си я вдига, за да стигне да си измие главата, а кракът й постоянно я боли и права не може да стои повече от 2-3 минути, затова има нужда от помощни средства или някой да я поеме, за да може да се придвижи.
Тя сама не може да излиза навън след инцидента или към настоящия 4 момент. Трябва да има човек до нея, за да може да й помага.
Психическото й състояние след инцидента е много зле. Тя изпадна в депресия. Плаче постоянно. Говори постоянно за катастрофата. Казва, че преди това е имала живот, като в приказка, защото постоянно са ходили на кафе, на сладкарници, на пазар, а сега трябва да стои затворена в една къща, не може да излезне и не е нейната къща. И до момента е в това състояние. В смисъл, тя не може да живее сама и да се обслужва сама. Тя има нужда от човек, който да й помага.
Случилото се й се отрази много на социалния живот. Тя няма социален живот. Тя не може да се вижда с приятели, с близки, с роднини, в смисъл такъв, че живее в П.. Не излиза навън, стои само в къщи, няма социален живот.
Преди инцидента е живяла в сК., Община Н., заедно с баща ми живееха там. Преди инцидента тя казва, че животът й е бил хубав, в смисъл, че са ходили всеки ден някъде на гости, на кафе, на сладкарница, на пазар са били, а сега го няма това нещо.
Майка ми ми е споделяла, че сънува постоянно баща ми, че й липсва и че е сама и че иска да си върне стария живот.
Майка ми до момента е претърпяла на глезена реално три операции – първата на 26.12.2022 г., втората февруари 2023 г., наложи се реоперация, третата – май месец, като й извадиха пирона. На рамото е оперирана само на 26.12.2022 г. Провеждала е рехабилитация, веднага след като извадихме пирона я записахме в същата болница на рехабилитация. След това сме я водили на рехабилитация, да си прави разни упражнения, раздвижвания на ръката и на крака.