Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 16.03.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10606/2020
Вид
Решение № 110
Подписан
16.03.2021
В сила
06.04.2021
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.402, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.47 · Закон за международния търговски арбитраж

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Любомир С. Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир С. Нинов Гражданско дело № 20203110110606 по описа за 2020 година

Ищецът „К.Г.“ ЕООД сочи, че със своя молба по реда на чл.390 ГПК ответникът „И.“ ЕООД е поискал от ВОС обезпечение на бъдещ си иск срещу него, която с определение №4246/28.11.2018г., постановено по ч.т.д.№1877/2018г., ВОС, ТО, е уважена, като е наложен запор до размера от 27 000лв. върху вземания на К. от „Е.П.П" АД, както следва: запор на вземания на К. към „Е.П.П" АД по изп.д. № 20187180400443 по описа на ЧСИ С.К. Д. № * на КЧСИ, район на действие ВОС, образувано по изпълнителен лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.№9801/2014г. за сумите от: 1846.16лв., неолихвяеми вземания: 812.47лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда на 1 28.07.2014г. до 26.11.2018г., 830лв. присъдени разноски, 460лв. разноски по изпълнителното дело и запор на вземания на К. към „Е.П.П" АД по изп.д. № 20187180400442 по описа на ЧСИ С.К.Д., № * на КЧСИ, район на действие ВОС, образувано по изпълнителен лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.№11312/2014г. за сумите от: 12660.19лв., неолихвяеми вземания: 5437.51лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда на 04.09.2014г. до 26.11.2018г., 1

3748.01лв. присъдени разноски, 766лв. разноски по изпълнителното дело. На основание чл.390, вр. с чл.391, ал.2 ГПК решаващият състав на ВРС е наложил гаранция в размер на 3000 лева. Въз основа на издаденото обезпечение, И. е образувало изп.д. №201889504002398 и е наложен допуснатия запор. ЧСИ Л.С. е изготвил и запорно съобщение изх.№18699/30.11.2018г., получено от ПМ на дата 07.12.2018г., с което ищеца е уведомен за наложения запор. изп.д.№20187180400442 по описа на ЧСИ С.К.Д. е образувано на 01.10.2018г. по молба на К. въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.№11312/2014г. за сумите от: 12660.19лв., 3748.01лв. присъдени разноски в производството пред ВРС и ВОС, както и 766лв. разноски по изпълнителното дело. На длъжника е наложен запор върху банкови сметки за сумата 18 759.34лв., която е постъпила на 22.10.2018г. по сметката на ЧСИ. Към момента не са извършени плащания по изп.д. в полза на К.. Така сума в общ размер на 17 174.20лв. е била налична по сметката на ЧСИ и на разположение на взискателя по изп.д., но поради наложения от ответника И. запор, същата не е била разпределена и събрана.

Изп.д. № 20187180400443 по описа на ЧСИ С.К.Д. е образувано на 01.10.2018г. по молба на К. въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2018г. от ВРС по гр.д.

№9801/2014г. за сумите от: 1846.16лв., законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда на 28.07.2014г. до окончателно изплащане на задължението, 830лв. присъдени разноски в производството пред ВРС и ВКС, 460лв. разноски по изпълнителното дело. На длъжника е наложен запор върху банкови сметки за сумата 4438.01лв., която е постъпила на 22.10.2018г. по сметката на ЧСИ.

Към момента не са извършени плащания по изп.д. в полза на К.. Така сума в общ размер на 3919.86лв. е била налична по сметката на ЧСИ и на разположение на взискателя по изп.д., но поради наложения от ответника И. запор, същата не е била разпределена и събрана. В указания срок ответникът И. е депозирал искова молба пред Арбитражния съд при СППМ -град Варна с предмет заявения бъдещ иск - за осъждане на настоящия ищец да му заплати сумата от 27 000лв. неустойки по спогодба анекс от 23.10.2014г. По този иск е образувано арб.д.№176/2018г. по описа на Арбитражния съд при СППМ - град Варна. Със свое решение от 27.05.2020г. Арбитражният съд при СППМ – гр.Варна е уважил изцяло исковата претенция на И. и е осъдил К. да му заплати сумата от 27 000лв., представляваща неустойка по спогодба-анекс от дата 23.10.2014г. Сочи, че с искова молба вх.№3277/10.06.2020г. е сезиран ВКС с иск с правно основание чл.47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение. В резултат е образувано т.д. №795/2020г. на ВКС, ТК, 2 ТО. При уважаване на заявения иск по чл.47 ЗМТА ще бъде отменено арбитражното решение, което би довело до материална незаконосъобразност на действията на ответника по налагане на обезпечението. Счита, че при гореизложената фактическа обстановка е налице правен интерес и основание за него да претендира обезщетение за реално претърпените вреди от допуснатото обезпечение чрез наложен запор съгласно чл.403, ал.1 ГПК.

2

Фактическият състав на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК възниква от три кумулативни елемента - първо, наложена обезпечителна мярка; второ - някоя от хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК или отмяна на обезпечението от въззивния съд; трето наличие на вреди, причинени от обезпечителната мярка. Осъществяването на този фактически състав е основание за пораждане на отговорността на ответника. Това е и предметът на доказване в процеса по чл.403, ал.1 ГПК. В процесния случай е налице хипотезата на отмяна на арбитражно решение по реда на чл.47 ЗМТА. Ответникът И. следва да понесе риска от незаконосъобразните си действия и да понесе обективната, безвиновна отговорност по чл.403, ал.1 ГПК. Размерът на вредите за обезщетение в случая следва нормативната уредба за забава на парично вземане - чл.86 ЗЗД.

Периодът, за който претендира обезщетение за реално претърпени вреди е: 30.11.2019 год. (датата, на която е достигнало до ЧСИ Данова процесното запорно съобщение) до 28.08.2020 г. (датата, на която е депозирана настоящата искова молба) с изключение на подпериода 13.03.2020 год. - 13.05.2020 год., обхванат от ЗМДВИП (чл. 3, т. 2).

Събраните и налични суми, които са били на разположение на ищеца, но са били запорирани незаконосъобразно са: по изп.д.№442/18г. - 17 174.20лв. и по изп.д.№443/18г. - 3919.86лв. или общо в размер на 21 094.06лв. Периодът е 578 дни, а размерът на законна лихва е 3380.90лв.

Моли, да се постанови решение, съгласно което да се осъди ответника „И." ЕООД да заплати на ищеца „К.Г." ЕООД сумата от 3380.90лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди вследствие на незаконосъобразно наложено обезпечение - запор на вземания в размер на 21094.06лв., налични по образувани изп.д.

№№442 и 443 по описа за 2018г. на ЧСИ С.К.Д., peг.№** на КЧСИ, район на действие ВОС, които са били налични за изплащане на взискателя „К.Г." ЕООД през периода 30.11.2018г. - 13.03.2020г. и периода 14.05.2020г. - 28.08.2020г. на основание чл.403, ал.1 от ГПК и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен, като сочи, че в настоящият случай има влязло в сила Арбитражно решение, чиито последици са публичноправни, те се състоят в сила на присъдено нещо и в изпълнителна сила, което не е отменено по предвидения в ЗМТА ред. Съгласно влязло в сила арбитражно решение на Арбитражен съд при „СППМ" гр.Варна, постановено по арб.д.№176/2018г., ищецът в настоящото 3 производство „К.Г." ЕООД е осъдено да заплати на „И." ЕООД сумата от 27 000лв., представляваща неустойка по спогодба - анекс от дата 23.10.2014г., като преди постановяване на решението е допуснато обезпечение на бъдещ иска. Счита, че целта на обезпечението е да защити спорното материално право през времетраенето на съдебния процес, като с влизане в сила на решението, с което обезпеченият иск е уважен, тази защита се осъществява чрез прилагане правните последици на решението.

Обезпечителната мярка се налага и остава наложена до удовлетворяване на кредитора / в случая „И." ЕООД/. Съгласно чл.403, ал.1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира длъжникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: В случай, че обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Т.е. и трите хипотези касаят решаването на материалноправния спор между страните по същество. И трите хипотези предвиждат случай в който предявеният иск не е уважен по същество. В конкретния случай има влязло в сила между страните уважително решение на Арбитражен съд, което препрятства възможността за длъжника в обезпечителното производство да претендира обезщетение. Обезпечението е допуснато именно, за да се осигури възможността за ищеца по арб.д.№176/2018г. „И." ЕООД да реализира своето вземане. В този смисъл образуваното обезпечително производство, по което са наложени запорите на вземания, има характер на защита - санкция. Извън хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство.

Няма злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната подава молба с правно основание чл.390 ГПК със съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна. В настоящия случай, безспорно предявеният от „И." ЕООД иск е уважен, т.е. не е налице причина за обезщетение за евентуално причинени вреди на ответника по иска и съответно ищец по настоящото производство по чл.403 ГПК.

Макар гаранцията да е внесена от ищеца по арбитражното дело, и да е определена във връзка с допуснатото обезпечение, към настоящия момент е отпаднала необходимостта от такава гаранция, но не и обезпечителната нужда, тъй като ищецът „К.Г." ЕООД не е изпълнил задължението си към „И." ЕООД. Оттук последиците на влязлото в сила решение по отношение на допуснатия запор запазват своите последици. По делото няма данни, нито твърдения да е изплатена дължимата сума (главница, лихви и разноски присъдени с арбитражното решение) от ответника „К.Г." ЕООД по иска по арб.д.№176/2018г. на АС - Варна. Настоящото гр.д.№10606/2020г. по описа на ВРС 31 състав е заведено преждевременно, поради обстоятелството, че постановеното 4 решение по арб.д.№176/2018г. на Арбитражен съд - Варна при СППМ не е отменено и поради това поражда правни последици, препятстващи възможността да се търсят вреди. Въпрос за понасянето на такива би могъл да бъде поставен след развитие на процеса в такава фаза, при която е безспорно, че „И." ЕООД няма вземане към длъжника „К.Г." ЕООД и в същото време е налице „запор", който уврежда длъжника по обезпечението /в който случай вредите също подлежат на доказване/. Твърденията, че Решението по арб.д.№176/2018г. на Арбитражен съд - Варна при „СППМ" ще бъде отменено са хипотетични. Към настоящия момент е наложен запор по ИД №442 и ИД №443 по описа за 2018г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова, законосъобразно, въз основа на наложена мярка по обезпечителна заповед издадена от Окръжен съд - Варна.

Ответникът „И." ЕООД е само приносител на Заповедта за обезпечение, като самата обезпечителна мярка се счита за наложена от съда и само от него може да бъде отменена. В този смисъл ищецът е следвало да подаде своята молба за отмяна на наложената с опр. №4246/28.11.2018г. по ч.т.д.№1877/2018г. на ВОС, ТО обезпечителна мярка запор, като спази реда по чл.402, ал.1 ГПК. Напротив, „К.Г." ЕООД се опитва да търси имуществена отговорност от ответника заобикаляйки предвидения процесуален ред за защита, в случай, че счита, че има накърнени права и законни интереси и да получи неследващо му се парично обезщетение.

Незаконосъобразно е в резултат на законово овластяване от страна на съда и действайки в рамките на допуснатите за привеждане права „И." ЕООД да понася имуществена отговорност, тъй като дружеството е действало в рамките на закона и въз основа на издадена от съда обезпечителна заповед. „К.Г." ЕООД обосновава своята вреда с чл.86 ЗЗД който обаче се прилага в случай на неизпълнение на парично задължение. „К.Г." ЕООД обаче няма парично вземане от „И." ЕООД. Законната лихва е всякога последица от друг ФС, но осъществяването на такъв не е доказан от ищеца в хода на настоящото производство. Налице са два коренно различни института на правото. Вземането за законна лихва винаги следва главен паричен дълг (то е акцесорно задължение) и като такова не може да съществува самостоятелно извън конкретно парично задължение. Поради тази причина изведеното основание, а именно чл.86 ЗЗД не би могло да се приложи в хипотезата на чл.403 ГПК за иск за обезщетение, доколкото „И." ЕООД не е задължено лице спрямо „К.Г." ЕООД. В своята искова молба ищецът извежда дължимостта на сумата от 3380.90лв. на основание чл.86 ЗЗД, въз основа на обстоятелството, че са били събрани от ЧСИ С. Д. суми по ИД №442 и 443 по описа за 2018г. в общ размер на 21 094.06лв., които суми са били на разположение на „К.Г." ЕООД. Подобно твърдение не кореспондира с нормативната уредба, уреждаща института на разпределението (чл.460 и сл.ГПК).