Решение № 50 от 12.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Провадия, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100011 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу Е. Б. С. с ЕГН **********, адрес ****, С. Х. С. с ЕГН **********, адрес **** и С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес **** с искане с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 49, том I, рег. № 639, нот. дело № 48 от 2022 г. на нотариус М.Я. с рег. № **** на НК, вписан в Служба по вписванията**** под акт № 96, том II, дв.вх.рег. № 691/04.03.2022 г., с който Е. Б. С. и С. Х. С. продават на С. Е. Б. недвижими имоти, находящи се в ****, представляващи едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 45,2 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със ЗП 6,1 кв.м., построени в УПИ IV-335 в кв. 170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 18-59/1/28.02.2022 г., при граници: улица, УПИ III-334, V-336.

Ищецът обосновава иска с твърдения за следните обстоятелства:

По силата на договор за кредит от 06.08.2008 г. **** е предоставила на Е. Б. С. и С. Х. С. кредит в размер на 36 500,00 лева за срок от 300 месеца, считано от датата на усвояване на сумите по кредита. За обезпечение на отпуснатия кредит е учредена законна ипотека, вписана в Служба по вписванията**** под акт № 29, том I, вх.рег. № 5966/20.10.2008 г. върху недвижим имот, представляващ 470 кв.м. от дворно място, находящо се в ****а с площ 940 кв.м., включено в УПИ IV-335 по плана на града. Ипотеката била подновена в срок с молба, вписана в Служба по вписванията**** под акт № 58, том II, вх.рег. № 3419/10.10.2018 г. Поради непогасяване в срок на задълженията по отпуснатия кредит, банката се снабдила със заповед за 1 незабавно изпълнение и изпълнителен лист и образувала изпълнително дело срещу кредитополучателите-длъжници, понастоящем преобразувано под № 708/2020 г. при ЧСИ С.Я . с рег. № 719, район на действие ОС-Варна.

На 30.04.2020 г. в ТРЮЛНЦ е вписано вливането на **** в ****, чиято правна форма се променя в **** и която е общ правоприемник на прекратената с вливането банка и поема всички нейни права и задължения, включително тези по описания договор с ответниците Е. Б. С. и С. Х. С..

След предприето принудително изпълнение ипотекираният недвижим имот бил продаден на публична продан. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба вземането не е погасено и изпълнителното дело е висящо.

На 04.03.2022 г. Е. Б. С. и С. Х. С. продали на сина си, ответникът С. Е.

Б., недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 45,2 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със ЗП 6,1 кв.м., построени в У П И IV-335 в кв. 170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 1859/1/28.02.2022 г., при граници: улица, УПИ III-334, V-336, за което бил съставен нотариален акт № 49, том I, рег. № 639, нот. дело № 48 от 2022 г. на нотариус М.Я. с рег. № **** на НК, вписан в Служба по вписванията**** под акт № 96, том II, дв.вх.рег. № 691/04.03.2022 г.

Ищецът твърди, че с извършеното разпореждане длъжниците Е. Б. С. и С. Х. С. са намалили имуществото си и банката като кредитор е затруднена да удовлетвори вземането си. Твърди и, че прехвърлителната сделка е извършена със знание и цел кредиторът да бъде увреден като длъжниците са имали намерение да избегнат насочване на принудително изпълнение върху недвижимия имот, тъй като срещу тях вече са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът твърди, че у приобретателя също е налице знание, което се предполага до доказване на противното, тъй като е син на прехвърлителите. Моли да бъдат обявени за относително недействително спрямо него действията на Е. Б. С. и С. Х. С. по отчуждаване на имота, които го увреждат, и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор.

Изразяват становище за неоснователност на иска. Сочат, че процесните недвижими имоти са несеквестируеми. Твърдят, че неимуществените права на длъжник, правата му от личен характер и имуществените му права, срещу които не може да се насочи принудително изпълнение, не могат да са предмет на отменителен иск. Твърдят, че кредиторът не може да насочи изпълнението върху единственото жилище на своя длъжник и поради това, ако длъжникът се разпореди с жилището си, не намалява с това възможността на кредитора да удовлетвори вземането си. Заявяват, че това действие не уврежда кредитора и не може да бъде предмет на отменителен иск. Сочат още, че прехвърлените имоти не са обезпечавали отпуснатия кредит, независимо, че към момента на вписването на ипотеката са били построени. Твърдят, че към момента на вписване на ипотеката кредиторът не е проявил интерес към процесните 2 имоти, те не са предмет на обезпечението, поради което считат, че исковата претенция е погасена по давност. Молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска. Изразява становище по твърденията на ответниците – сочи, че моментът, от който за кредитора възниква правото да иска отмяна на увреждащо действие е извършването му. Твърди, че несеквестируемостта на имот не е пречка за уважаване на иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като отчуждавайки имота длъжникът сам се лишава от него и от привилегията на несеквестируемостта, която отпада. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, за което прилага списък.

Ответниците молят за отхвърляне на иска като неоснователен, евентуално – като погасен по давност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, като съобрази становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на договор за кредит от 06.08.2008 г.

**** е предоставило на Е. Б. С. и С. Х. С. кредит в размер на 36 500,00 лева за срок от 300 месеца, считано от датата на усвояване на сумите по кредита; че за обезпечение на отпуснатия кредит е учредена законна ипотека, вписана в Служба по вписванията**** под акт № 29, том I, вх.рег. № 5966/20.10.2008 г. върху недвижим имот, представляващ 470 кв.м. от дворно място, находящо се в ****а с площ 940 кв.м., включено в УПИ IV-335 по плана на града, подновена в срок с молба, вписана в Служба по вписванията**** под акт № 58, том II, вх.рег. № 3419/10.10.2018 г.

От представените, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д. № 764/2010 г. по описа на Районен съд – Провадия са издадени в полза на **** заповед за изпълнение № 571/10.08.2010 г. и изпълнителен лист от 11.08.2010 г. за сумите 36 085,86 лева неиздължена главница по договор за жилищен кредит № 91401/06.08.2008 г.; 2210,12 лева начислена върху главницата лихва за периода от 05.12.2009 г. до 29.07.2010 г.;

107,50 лева дължима такса по кредита; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2010 г. до окончателното погасяване на задължението; 768,07 лева разноски. По молба на кредитора е образувано изпълнително дело № 152/2010 г. по описа на СИС при ПРС срещу кредитополучателите въз основа на издадения изпълнителен титул. С постановление за възлагане от 26.04.2021 г., влязло в сила на 10.06.2021 г., ипотекираният от ответниците имот е възложен върху **** за сумата от 23 500,00 лева след провеждане на публична продан по изпълнително дело № 20207190400708 по описа на ЧСИ С.Я . с рег. № 719.

Съгласно нотариален акт № 49, том I, рег. № 639, дело № 48/2022 г. на нотариус М.Я., вписан в Служба по вписванията**** под акт № 96, том II, дв.вх.рег. № 691/04.03.2022 г. ответниците Е. Б. С. и С. Х. С. продават на ответника С. Е. Б. едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 45,2 кв.м.

3 и полумасивна жилищна сграда със ЗП 6,1 кв.м., построени в УПИ IV-335 в кв. 170а, съгласно Удостоверение за търпимост УТ 18-59/1/28.02.2022 г., при граници: улица, УПИ III-334, V-336 като си запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

От публично достъпните вписвания в Търговския регистър се установява, че е извършено преобразуване чрез вливане на **** (предишно наименование ****) като преобразуваща се банка в ****.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доводите на страните, въз основа на приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, съгласно който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За успешното провеждане на иска следва да бъде установено наличие на вземане на ищеца от ответника; действие на ответника, увреждащо кредитора му; знание на ответника и третото лице, с което е договарял, за увреждането. В тежест на ищеца е възложено да установи в условията на пълно и главно доказване, че има качеството на кредитор с неудовлетворено вземане срещу ответниците Е. Б. С. и С. Х. С. по договор за кредит от 06.08.2008 г. между тях и ****; че е универсален правоприемник на ****; че е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците; извършване на конкретното действие, за което твърди, че е увреждащо; наличие на субективен елемент – знание на страните по сделката за увреждане на кредитора. В тежест на ответниците е да установят обстоятелства, от които черпят изгодни за себе си правни последици, а именно, че липсва увреждане на кредитора; че искът е погасен по давност.

Възражението на ответниците, че искът е погасен по давност, съдът счита за неоснователно. Искът по чл. 135 от ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД като началото на давностния срок тече от момента на извършване на увреждащото действие – в настоящия случай от 04.03.2022 г., от който момент до предявяване на иска – 07.01.2025 г. предвиденият срок не е изтекъл.

По делото безспорно се установи, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответниците-отчуждители по сделката, предвид представените договор за кредит, заповед за изпълнение и изпълнителен лист, постановление за възлагане, от които се установява, че вземането на кредитора не е изцяло удовлетворено. По тези факти страните не са спорили. Поради това, съдът приема, че първата предпоставка за уважаване на предявения иск е налице.

Твърденията на ответниците, че искът е неоснователен поради това, че имотът не е обезпечавал отпуснатия кредит, както и че към момента на вписване на ипотеката кредиторът не е проявил интерес към процесните имоти, също са неоснователни. Без значение е дали при възникване на вземането имуществото, с което длъжникът впоследствие се е разпоредил, е 4 служило като нарочно обезпечение, обективирано във вписана ипотека, тъй като имуществото на длъжника служи като общо обезпечение за вземането, а всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора. Кредиторът е увреден винаги, когато е намалена възможността да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В настоящия случай с извършване на разпореждането длъжникът е намалил възможностите кредиторът да удовлетвори вземането си, поради което и втората предпоставка за уважаване на иска е налице.

Ответниците са направили възражение, че имотът, с който са се разпоредили, им е бил единствено жилище; като несеквестируем не може да бъде предмет на отменителния иск и кредиторът не може да насочи изпълнението върху него. Настоящия състав счита възражението за неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.