Решение № 415 от 17.12.2021, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 905/2021
- Вид
- Решение № 415
- Подписан
- 17.12.2021
- В сила
- 05.01.2022
- Състав
- Велемира Денчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 56 ал.3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 415 гр. Габрово, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20214210100905 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 27.04.2010 г. в град Габрово. От брака си имат едно дете ненавършило пълнолетие дете - малолетната Е.Д. П., родена на 14.09.2010 год.
През последните 2-3 години отношенията между съпрузите се влошили. Страните реално са във фактическа раздяла, независимо че живеят в едно жилище, като са преустановили всякакви отношения помежду си. Ищцата счита, че е невъзможно с ответника да запазят занапред брака си, поради липса на желание и от двете страни. Към момента бракът между тях е изцяло формален, изпразнен е от съдържание и е обществено неоправдан, налице е дълбоко и непоправимо разстройство.
Дъщеря им Е. е на 10 години и е привързана и към двамата си родители. С оглед на това ищцата счита, че следва да се определи родителските права да се упражняват от нея, като бащата да има един по широк режим на лични контакти с детето.
Семейното жилище, в което живеят и двамата е собственост на родителите на съпруга. Ищцата счита, че следва ползването му да й бъде предоставено заедно с детето, тъй като то има изградена приятелска среда с други деца и евентуална смяна на адреса на местоживеене в друг район на града би оказала негативно въздействие върху него. Ищцата е родом от гр. Добрич и не разполага със собствено жилище в Габрово. Ако не ползва семейното, трябва да наеме жилище. В случая за нея е налице жилищна нужда, а близките роднини на ответника притежават и други имоти в града.
Относно дължимата издръжка за детето, ищцата счита, че съдът следва да я определи в справедлив размер.
Самата ищца няма претенции за издръжка към ответника и счита, че и той няма основание за такава.
След прекратяване на брака ищцата заявява, че желае да носи предбрачното си фамилно име - Ж..
Предвид всичко изложено по-горе се прави искане съдът да постанови решение, с 1 което да прекрати брака между страните чрез развод, без да се произнася по въпроса за вината, като предостави упражняването на родителските права на майката, както и ползването на семейното жилище. На бащата следва да се предостави един по широк режим на лични контакти с детето. След развода ищцата желае да носи предбачното си фамилно име - Ж..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който заявява че счита иска за допустим и основателен досежно искането за прекратяване на брака чрез развод и фамилното име на ищцата след развода.
В частта относно упражняването на родителските права, предоставянето на семейното жилище и претендираната издръжка, която да се плаща за детето, чрез неговата майка счита исковете за неоснователни и ги оспорва.
Заявява, че с ищцата с а сключили граждански брак на 27.04.210г. От брака им е родена дъщеря им Е.Д. П. с ЕГН: **********. В началото взаимоотношенията между съпрузите били много добри. Двамата полагали грижи за дъщеря си и се грижели за домакинството.
През последните около 2-3 години поведението на ищцата се променило. Тя спряла да контактува с ответника, като постоянно си намирала претекст да не се задържа в дома им.
Излизала с приятелки и приятели, прибирала се по нощите. Ответникът опитвал многократно да говори с нея, но безуспешно. Искал да запази семейството им в името на детето, но не срещал подкрепа от ищцата. Повдигал въпроса и пред близките им, на което срещал неразбиране от нейна страна. Поведението й от тогава до момента не се е променило. По повод отглеждането на дъщеря им, ответникът заявява, че винаги е имал подкрепата и съдействието на родителите си. Освен тяхната подкрепа има такава и от страна на други свои роднини. Винаги е обслужвал адекватно нуждите на дъщеря си - гледал е да е чиста и спретната, добре облечена и нахранена. Никога нищо не е липсвало, когато е била с него. Ако се е налагало детето да ходи на лекар, ответникът бил този, който я е водил.
Ответникът не отрича, че ищцата е полагала през годините грижи за дъщеря им, но в честите случаи, когато е излизала навън с приятелки и приятели и се прибирала по нощите, единствено той бил този, който се е грижил за детето. Това е причината да вярва, че интересите на Е. ще бъдат по-добре защитени при него. Освен това ищцата е от гр.Добрич и не може да разчита на подкрепата на своите близки във връзка с упражняването на родителските права. От друга страна ответникът работи на постоянен трудов договор, като успява да покрива кредитът, който изтегли л, за да ремонтира жилището, в което се семейството живее. Успява да задоволява нуждите на дъщеря си и да я обезпечава финансово. Към момента няма представа дали ищцата получава доходи и ако да същите в какъв размер са. Факт е, че ищцата не притежава собствено жилище в гр.Габрово, но не е пречка за същата да си наеме жилище.
С оглед всичко изложено се прави искане съдът да прекрати брака между съпрузите като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата да му предостави родителските права по отношение на малолетната им дъщеря Е.Д. П. с ЕГН: **********, а на ищцата се определи подходящ режим на лични отношения с детето. Моли ищцата да бъде осъдена да заплаща чрез него ежемесечна издръжка за дъщеря си Е.Д. П. с ЕГН: ********** в минималния размер, предвиден за страната, като същата да бъде дължима до 15-то число на месеца, за който се следва. Моли семейното жилище да бъде предоставено за ползване на него и дъщеря им.
В случай, че съдът не се съгласи с доводите му и родителските права бъдат предоставяни на ищцата, ответникът моли да му бъде предоставен по-разширен режим на лични отношения, като в същото време, прави искане да не се предоставя семейното жилище на ищцата, тъй като същата би могла спокойно да намери жилище под наем, в 2 района на старото "Колело", а отделно същото е собственост на родителите на ответника, като той е извършил ремонт с лични средства, придобити чрез отпуснат му кредит в размер на 30 000 лева.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответника пледира съдът да прекрати брака без да се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, като не поддържа първоначалното си искане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак серия БР05 №100040/27.04.2010г на Община Габрово страните са сключили граждански брак на 27.04.2010г в гр. Габрово, за което е съставен акт № 0040/27.04.2010г. на Община Габрово.
От брака си съпрузите имат родено едно дете Е.Д. П., род. на 14.09.2021г., съгласно удостоверение за раждане серия Р-05 №100493 на Община Габрово.
Понастоящем и двамата съпрузи работят по трудово правоотношение, като ищцата има месечен доход от 3000 лева, а ответникът – около 1000 лева, от които изплаща кредит с месечни вноски в размер на около 350.00 лева.
От показанията на свидетелката Р.М.С. се установи, че със страните по делото са семейни приятели. Познават се от 13 години. През последните две години – две години и половина, свидетелката твърди, че не е виждала съпрузите заедно. На общите семейни събирания присъствала само ищцата – сама или заедно с дъщеря им. Въпреки, че продължават да живеят в едно жилище, съпрузите са като непознати - подминават се, не контактуват помежду си. Причината за това била връзката на ответника с друга жена, която не е тайна, включително се афишира в социалните мрежи. Ищцата се опитвала няколко пъти да разговаря с ответника и да решат този проблем, но не са получило. Що се касае до отношенията на страните с дъщеря им, свидетелката заявява, че и двамата са добри и грижовни родители и детето е привързано и към двамата. Е. е добре възпитано, мислещо момиче.
Свидетелските показания на Р.С. кореспондират с установеното от социалния работник изготвил приложния по делото социален доклад. При извършеното проучване ответникът е споделил, че от известно време е започнало отчуждаване на съпругата му от него. Самият той от една година има връзка с друга жена и съпругата му знае за това.
Родителите не са разговаряли с дъщеря си за развода. Бащата заявява, че няма претенции да упражнява родителските права, наясно е, че майката ще се грижи по- добре за Е.. Заявил е, че е готов да плаща издръжка колкото е необходимо, но не желае да напусне доброволно семейното жилище. Майката също отказва да напусне жилището, като съображенията й са, че след раздялата на родителите, преместването на детето в друго жилище би му се отразило травмиращо.
Самата Е. още не е приела решението на родителите си да се разделят. По време на 3 разговора със социалния работник се разплакала и отказала да изрази предпочитания към някой от двамата родители.
Заключението на социалния доклад е, че основните материално – битови , здравни, образователни, финансови и социални потребности на малолетната Е. на този етап са задоволени адекватно. Родителите разполагат с лични финансови средства от трудова дейност, за да се грижат за дъщеря си. Проучването не е констатирало рискови фактори за развитието на Е.. И двамата родители поотделно са в състояние да предоставят на дъщеря си необходимата спокойна и подкрепяща среда при израстването й. И двамата родители имат претенции за ползването на семейното жилище. Детето е свикнало с жилището и има създадена самостоятелна детска стая от своите родители.
Становището на ДСП е, че съдът следва да постанови решение по делото, което да бъде в най - добър интерес на детето.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, напълно лишен от съдържание и съществува само формално, поради което следва да бъде прекратен.
Съобразно желанието на страните съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
След прекратяването на брака жената ще носи предбрачната си фамилия Ж..
По отношение на упражняването на родителските права спрямо малолетната дъщеря на страните Е.:
Съдът като взема предвид възрастта и пола на роденото от брака дете, както и възможността майката , която работи от вкъщи да оказва по- голяма подкрепа на детето, включително по време на дистанционното обучение, счита че именно на майката следва да се предостави упражняването на родителските права.
За да бъде запазена силната връзка на детето с бащата, на Д.П. следва да бъде определен режим на лични контакти всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петъчния ден до 17.00 часа в неделния ден, през който период той ще може да взема детето при себе си с преспиване, както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Освен това всяка четна година бащата ще има право да взема детето при себе си за Коледните празници и Гергьовден, а всяка нечетна година за Новогодишните празници и Великден.
По отношение на издръжката :
Към настоящият момент малолетната Е. е на 11 години, ученичка в пети клас, като има интереси към танцовото изкуство и посещава танцова школа. Видно от социалния доклад към момента детето е обезпечено с необходимата техника за провеждане на дистанционно обучение, разполага с обзаведена детска стая. Физически здраво е и боледува рядко.
При тези обстоятелства съдът като отчита
4 нуждата на детето от средства за задоволяване на ежедневни потребности от облекло, храна, учебни помагала, както и социалните потребности присъщи за тази възраст, счита, че за издръжката на Е. са необходими 400 лева месечно. От тази сума бащата следва да заплаща 200.00 лева, а останалата част от издръжката да се поеме от майката заедно с грижите по отглеждане и възпитание на детето. Тъй като към момента страните все още живеят в едно жилище и се грижат заедно за детето, издръжката следва да се дължи от влизане на решението в сила.