Решение № 123 от 30.01.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е № 123 гр.

Пловдив, 30.01.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 22.01.2019г, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 1557 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464 от ГПК, предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** против „Кат Ин“ ЕООД с ЕИК *********, седалище ***и „Мебел дизайн МД“ ЕООД с ЕИК ********* с посочени в исковата молба седалище и адрес на управление *** /актуални по справка с ТР седалище и адрес на управление***

Ищецът твърди, че срещу „Мебел дизайн МД“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20179110400501 по описа на ЧСИ П.Н.с взискател „Кат Ин“ ЕООД за вземания за извършени подобрения в недвижим имот с постановено право на задържане. Против същия длъжник е образувано още изпълнително дело № 20178240400629 по описа на ЧСИ К.П.с взискател „ПИБ“ АД по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание извлечения от счетоводните книги на банката. На дата 21.11.2017 г. по реда на чл. 456 от ГПК „Кат Ин“ ЕООД се присъединява като взискател по образуваното изпълнително дело № 20178240400629 срещу длъжниците „Мебел дизайн МД“ ЕООД, М.

Н. Х., „Авангард дизайн“ ЕООД и „Мебел дизайн груп“ ЕООД. Банката-ищец е присъединен взискател по право по изпълнително дело № 20179110400501 въз основа на уведомително писмо вх. № 07-4032 от 11.07.2017 г. Твърди се, че вземането на „Кат Ин“ ЕООД за извършени подобрения върху недвижим имот не съществува, по следните съображения:

„МКБ Юнионбанк“ АД (с универсален правоприемник „ПИБ“ АД) и „Мебел дизайн МД“ ЕООД са страни по договор за кредит № *** / ***г., по силата на който банката е предоставила на контрагента си кредит в размер на 364 500 евро (триста шестдесет и четири хиляди и петстотин евро). Поради непогасяване на изискуемите суми „ПИБ“ АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 7487 от 08.02.2017 г., пред РС – Пловдив за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в банковите извлечения суми. Образувано е гр. дело № 1763 / 2017 г. по описа на РС – Пловдив, по което на дата 09.02.2017 г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, по силата на които „Мебел дизайн МД“ ЕООД, М. Н. Х., „Авангард дизайн“ ЕООД и „Мебел дизайн груп“ ЕООД са осъдени да заплатят на „ПИБ“ АД по-горе посочената сума, както и 16 258,34 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането на банката е обезпечено с първа по ред договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 117, том I, рег. № 1855, дело № 115 от 30.07.2013 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 21066 / 30.07.2013 г., акт № 158, том V, дело № 10003 върху недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник и кредитополучател „Мебел дизайн МД“ ЕООД – СОС с идентификатор ***, представляващ „магазин на две нива“ с обща площ на обекта 745,24 кв.м, ведно с 400/1208 ид. части от ПИ с идентификатор *** с площ от 1 180 кв.м. и административен адрес: *** подробно описани в исковата молба. Същото било предмет на исково производство по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, развило се пред ОС – Пловдив, търговско дело № 317 / 2017 г., по което е постановено решение, с което със СПН е признато съществуването на вземанията на „ПИБ“ АД по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Същевременно изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20179110400501, е издаден на 07.07.2017 г. от ОС – Пловдив, въз основа на Арбитражно решение от 12.06.2017 г. по арбитражно дело № 1 / 2017 г. на Арбитражен съд към Сдружение на добрите адвокатски практики. Видно от съдържанието на решението „Кат Ин“ ЕООД е претендирало сумата от 128 469,89 лева – главница, представляваща размера на извършени подобрения в собствения на ответника недвижим имот – магазин на две нива, както и 77 338,87 лв. – неустойка за забава на плащането на подобренията за периода 01.07.2016 г. – 27.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на арбитражната искова молба до окончателното изплащане на сумата.

В хода на изпълнителните производства са извършени редица действия по принудително изпълнение и обезпечаване вземанията на „ПИБ“ АД и „Кат Ин“ ЕООД срещу общия им длъжник „Мебел дизайн МД“ ЕООД. Ищецът твърди, че вземането на „Кат Ин“ ЕООД не съществува, тъй като не са правени подобрения в ипотекирания в полза на банката имот, а провежданото от тях индивидуално принудително изпълнение е плод на симулативен процес.

Арбитражното решение, макар и влязло в сила, не обвързва и не може да се противопостави на ищцовата банка, тъй като не е участвала като страна в това производство. Сочат, че ипотекираният в полза на ищеца имот не е променян по начин, който може да увеличи стойността му и е в състоянието, в което е бил, когато е описван и оценен за обезпечаване на предоставения банков кредит. На дата 16.06.2017 г. ЧСИ К.П.извършил опис на процесния имот, като не е установено да са извършени промени и подобрения, нито такива са твърдени от дружеството-длъжник. Счита, че арбитражното решение е постановено без никакви доказателства в тази насока и без да бъдат описани конкретно в какво се изразяват подобренията. Видно от ГФО на „Кат Ин“ ЕООД за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. разходи във вр. с твърдени евентуални подобрения в процесния имот счетоводно не са отразени. Наред с горното ищецът поддържа, че вземането на привидния кредитор не се ползва с привилегировано удовлетворяване по чл. 136, т. 4 от ЗЗД, тъй като т.н. подобрения са извършени във връзка с договорни отношения, а понятията сделка и подобрения са несъвместими. Ето защо правните последици на един чисто вещен институт, каквото е владението, не биха могли да бъдат скрепени към изцяло облигационните отношения между наемател и наемодател.

Правното положение на наемателя е на държател на имота – предмет на договора, а само владелец би могъл да претендира обезщетение за извършени подобрения в имот, добросъвестно владян от него. Освен това правото на задържане, предявено във връзка с вземането за подобрения, се релевира само по повод на един евентуален спор за собственост, а не се заявява самостоятелно, както е в случая. На следващо място се твърди, че не е налице право на задържане, което да се упражнява към момента на претендиране на вземането, с аргумент, че на описа, извършен от ЧСИ П.на дата 16.06.2017 г. (четири дни след постановяване на арбитражното решение), е присъствал длъжникът „Мебел дизайн МД“ ЕООД, представляван от М.Х., като по никакъв начин не е индикирал, че не е държател и владелец на описвания имот, а напротив – бил е назначен за *** на ***. Навеждат се още твърдения за умисъл за увреждане на действителния кредитор – банката, тъй като „Кат Ин“ ЕООД е собственост на *** на *** на М.Х., която освен това е в *** с „Мебел дизайн МД“ ЕООД. Освен всичко гореизложено се сочи, че обратно на житейската логика ответникът „Мебел дизайн МД“ ЕООД е признало арбитражните искове и се е обременило с немалко разноски, като предвид тесните отношения между ***, споменати по-горе, е съществувала възможност отношенията да бъдат уредени и без едната страна да бъде финансово обременена с разноски.

Косвена индикация за симулация на арбитражния процес представлява и краткият срок, в който се е развила процедурата по постановяване на арбитражното решение и издаване на изпълнителен титул – само 4 месеца след образуване на изпълнително дело от страна на „ПИБ“ АД против „Мебел дизайн МД“ ЕООД. Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да отрече съществуването на вземане на „Кат Ин“ ЕООД спрямо „Мебел дизайн МД“ ЕООД в размер на 128 469,89 лв. (сто двадесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща стойността на извършени подобрения в собствения на ответника „Мебел дизайн МД“ ЕООД недвижим имот – ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на арбитражната искова молба до окончателното изплащане на претенцията, както и сумата от 77 338,87 лв. (седемдесет и седем хиляди триста тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – неустойка за забава на плащането на подобренията за периода 01.07.2016 г. – 27.04.2017 г. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът „Кат Ин“ ЕООД с ЕИК *********, седалище гр. Пловдив и адрес на управление *** чрез законния представител *** К.Н.Н.подава отговор, с който заявява, че исковете са недопустими и неоснователни. Мотивите за недопустимост на процеса се състоят в твърдението, че искът е предявен преждевременно, тъй като съгласно нормата на чл. 464 от ГПК оспорващият кредитор разполага с едномесечен срок от разпределението да заяви исковата си претенция, но в настоящия случай разпределение не е дори извършено, не са събирани суми по делата и следователно липсва правен интерес от иницииране на настоящия процес. Твърди, че липсват доказателства, че банката не може да удовлетвори вземането си спрямо длъжника, което също води до недопустимост на процеса поради липса на правен интерес (позовава се на практика на ВКС). Ищецът целял преразглеждане на въпроса относно задълженията на „Мебел дизайн МД“ ЕООД спрямо „Кат Ин“ ЕООД, който въпрос бил решен със СПН на арбитражното решение. Освен това като трето лице в облигационните отношения между двете дружества, нямал правен интерес да оспорва тяхната действителност.

По неоснователността на иска излага следните твърдения: „Мебел дизайн МД“ ЕООД в качеството на наемодател и „Кат Ин“ ЕООД в качеството на наемател сключили договор за наем с предмет магазин на две нива (подробно описан по-горе).

Състоянието на вещта било лошо и извършването на строително-ремонтни дейности - наложително, за да се ползва имотът по предназначение като ***. Твърди, че строителните работи са на значителна стойност и имат характер на трайни подобрения. Ето защо ответниците се договорили наемателят да довърши ремонта, като извършените дейности са описани в Приложение № 1 към анекс към договора за наем, а наемодателят следвало да ги заплати, след като констатира извършването им и ги приеме. Извършването на строително-ремонтните дейности било възложено с договор на „Н. строй“ ООД с ЕИК *********. Приемането на работата е отразено в протокол от 01.06.2016 г. Посочената стойност на подобренията в имота възлиза на 128 469,86 лв., като страните възложили на експерт да установи достоверността на описаните в протокола строително-монтажни работи, направените разходи и тяхната стойност, за което същият изготвил частна експертиза.

Уговорили падеж на задължението до 01.07.2016 г., както и 0,2% неустойка на ден при забава на плащането и изрично, че наемателят няма право да извършва прихващане на дължимия от него наем или разноски за консумативи с вземането си за извършени СМР. Поради неизпълнение на задължението „Кат Ин“ ЕООД защитило правата си в арбитражното производство, като посочва, че правото на задържане произтича от присъденото главно вземане за подобрения. Оспорва ищцовите твърдения относно липса на основание за упражняване право на задържане, като поддържа, че дружеството е не само държател, но и добросъвестен подобрител във връзка с договорните отношения за извършване на довършителни работи, възложени от собственика. На свой ред се позовава на практика на ВКС, според която правото на задържане освен на добросъвестния владелец по чл. 72, ал. 3 от ЗС, е признато и на трети лица, които имат качеството „приравнени“ на добросъвестни владелци. Счита, че предявяването на ревандикационен иск е изцяло във волята на собственика и е само едно вероятно събитие, което може и да не настъпи. Ако не предяви иск по чл. 108 от ЗС, то добросъвестният владелец не би могъл да се ползва от правото на предпочтително удовлетворяване по чл. 136 от ЗЗД, понеже вземането му няма да бъде съдебно установено и съдебният изпълнител няма да го зачете. Ето защо е допустимо самостоятелното предявяване на иска за стойността на подобренията. Предвид всичко гореизложено моли съда да прекрати производството като недопустимо, евентуално да отхвърли иска като неоснователен.

Разпечатката съдържа 23 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7115a500-b809-41d4-8c04-185ec35b6d43