Решение № 1026 от 06.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Варна, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110201730 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Дилайт“ ЕООД-гр.Варна срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0051475 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Въззивното дружество счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен, поради следните пороци: несъответствие между вмененото му нарушение и санкционната норма; неприложимост на рзпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по отношение нарушения от вида на процесното; неприложимост на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.4 от ЗДвП по отношение юридически лица; несъставомерност на деянието; ненадлежно описание на извършеното нарушение, довело до нарушаване правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено, не изпраща предтавител.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща 1 представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 31.01.2023г. лек автомобил марка „Ауди А 8“ с рег.№ В 5857 ТХ, собственост на „Дилайт“ ЕООД, се движел по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в посока бул.“Васил Левски“. В 15,16 часа, в близост до автобусна спирка „Акациите“, поради движение с превишена с к о р о с т автомобилът бил заснет от автоматизирано техническо средство „ARH CAM S“ с идентификационен № 11743с9. Впоследствие от служител при ОД на МВР-Варна била извършена справка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“ и било установено, че към момента на управлението му за автомобила не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил установен собственикът на превозното средство и за констатираното по този начин нарушение на въззивното дружество бил издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на процесните дата и място е било установено управление на МПС- „Ауди А 8“ с рег.№ В 5857 ТХ , регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата предоставя възможност застрахователен договор да бъде сключен и от всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена специална санкция, а според четвъртата алинея на цитираната норма когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидената санкция се налага на собственика на моторното превозно средство.

В Кодекса за застраховането е предвидена възможност за установяване на нарушения от вида на процесното с автоматизирано техническо средствопо силата на чл. 647, ал. 3 КЗ в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата . Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство „ARH CAM S“ с идентификационен № 11743с9 съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по посочения булевард, в района на автобусна спирка „Акациите“. Използваното автоматизирано техническо средство представлява преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване.

Доколкото в случая не се касае за нарушение, свързано с работа на АТСС в режим на измерване, не е необходимо представянето на доказателства за извършено тариране на уреда. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано техническо средство, от който е видно, че е било установено движението именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Снимката, на която е виден автомобила, съдържа отбелязванията за място, скорост на движение и др., като позволява да се установи без съмнение точният регистрационен номер на превозното средство. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът приема, че процесният автомобил действително е бил в движение на посочените в ЕФ дата и място.

От приложената по АНП справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 31.01.2023г. процесният автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение правилно е констатирано наличието на нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към този момент собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

3

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. От приложената по АНП справка е видно, че лекият автомобил е собственост на санкционираното дружество.

След като с автоматизирано техническо средство е установено управление на процесното МПС, за което не е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, законосъобразно на дружеството-собственик на автомобила е наложена имуществена санкция по реда на чл.638, ал. 4 от КЗ.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно въззивното дружество е било санкционирано с обжалвания електронен фиш. Наказанието също е определено законосъобразно, в предвидения в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ фиксиран размер.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са констатирани.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Редът и условията за издаването на електронен фиш се съдържат в разпоредбата на чл. 189 от ЗдвП и в приложимия подзаконов акт-Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 год./. В случая нормативните изисквания са били спазени и обжалваният електронен фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Нарушението също така е описано надлежно и достатъчно ясно.

Посочено е, че е било установено управление на МПС /процесният лек автомобил/, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на дружеството.

Съдът не намира основания да се съгласи с твърденията, че за нарушения от вида на процесното посредством ел.фиш може да се налага наказание глоба, но не и имуществена санкция. Нормата на чл.647, ал.3 от КЗ изрично предвижда задължение за собственика в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, като предвижда, че чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага.

Следователно чл.647, ал.3 от КЗ, като специална разпоредба, предвижда 4 изричната възможност за налагане по този ред не само на глоба, но и на имуществена санкция.

В депозираната жалба се изразява становище, че посочената в ЕФ санкционна норма е определена неправилно и е несъответна на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изложените доводи са неоснователни. Както беше посочено, налице е нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Нормата на чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ посочва вида и размера на предвидените наказания, а тази на чл. 638 ал.4 от КЗ представлява специалното основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на задължението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, в случаите, когато с АТСС е установено управление на превозното средство. Следователно липсват к а к т о неяснота относно фактическото описание, така и несъответствие с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.

Съдът не намира основания да се съгласи и с доводите, че нарушението е следвало да се установи със съставяне на АУАН, след което да се издаде наказателно постановление, т.е. - да бъдат приложени общите правила на административнонаказателното производство. От данните по делото е видно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, което е отчело движението на автомобила. Поради това липсват пречки за приложението на разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. В практиката си ВАдмС трайно приема, че е достатъчно с АТСС да е установено и заснето управлението на съответното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, общодостъпна за всички. (В този са Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна, Решение по КАНД № 114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и много др.). Настоящият състав споделя изцяло изложеното становище, като счита, че в случая не е приложим общият ред за съставяне на АУАН и НП, а правилно установеното нарушение е санкционирано с издадения електронен фиш.