Решение № 1950 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100509376 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20033071/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 8978/20 г. по описа на СРС, 68 състав, С.Д.В.Р. е осъдена да заплати на К. Н. Щ. сумата от 956,44 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за положен от ищеца извънреден труд през периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., и 71,92 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.02.2020 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 279,26 лв., представляваща част от направените от ищеца разноски по делото – платено възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционална на уважената част от исковете, предявени от ищеца, като са отхвърлени искът по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР в останалата му част до пълния предявен размер от 1026,24 лв., както и искът по чл. 86, ал.

1 ЗЗД в останалата му част до пълния предявен размер от 78,50 лв. С 1 решението К. Н. Щ. е осъден да заплати на С.Д.В.Р. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата от 3,46 лв., представляваща част от полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение по делото, пропорционална на отхвърлената част от исковете, а С.Д.В.Р. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 93,09 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от 232,72 лв., представляваща част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза по делото, пропорционална на уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от С.Д.В.Р. срещу решение № 20033071/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 8978/20 г. по описа на СРС, 68 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че в случая не е налице основание за прилагане по аналогия на общото трудово законодателство и на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е приложима действащата през процесния период Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на служителите на МВР в дневен труд. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият – К. Н. Щ. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К. Н. Щ. твърди, че е работил по служебно правоотношение с ответника, като в периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г. е полагал труд като 2 държавен служител в 03 РУ – СДВР, сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“. Твърди, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 – или 24 – часови смени – сумарно за тримесечен период, като съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че през процесния период с оглед характера на заеманата от него длъжност е работил на 12 – часови смени, като е полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици на 7 или 8 нощни смени месечно. Поддържа, че след преизчисляване на положените часове нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143, се получава разлика от 124 часа, която следва да му бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1026,24 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 78,50 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от главниците, формирани на всяко тримесечие, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, а именно - от 01.07.2018 г. до 17.02.2020 г. Претендира разноски.

Ответникът С.Д.В.Р. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като държавен служител на процесната длъжност в 03 РУ – СДВР, сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“; че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период; че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения, като е полагал труд на смени по график на 12 – часови дежурства.

Спорният въпрос във въззивното производство е дали въззивникът дължи заплащане на парично възнаграждение за извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за 12 часовите дежурства, които въззиваемият е положил през процесния период.

Със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГК на ВКС, е прието за правилно становището, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на служителите на Министерство на вътрешните работи. Посочено е, че 4 неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

Разяснено е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.

Предвид задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, положеният от въззиваемия нощен труд през процесния период, не следва да се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент – 1,143, на основание чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ.

Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е неоснователен.

С оглед формирания извод за неоснователност на главния иск, следва да се отхвърли като неоснователен и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Поради разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20033071/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 8978/20 г. по описа на СРС, 68 състав, следва да се отмени като неправилно в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 956,44 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със 5 законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 18.02.2020 г. до окончателното плащане, в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 71,92 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 17.02.2020 г., в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 279,26 лв., представляваща част от направените от ищеца разноски по делото – платено възнаграждение за един адвокат по делото, пропорционална на уважената част от исковете, предявени от ищеца, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 93,09 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата от 232,72 лв., представляваща част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза по делото, пропорционална на уважената част от исковете, и вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят исковете в посочените части. Решението като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителните му части.

Предвид изхода на спора въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати на въззивника – ответник в първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 23, aл. 1, т. 1, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 196,54 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и във въззивното производство.