Решение № 226 от 22.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ловеч, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500517 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. С. Н. - особен представител на И. Г. Т., назначен в хипотезата на чл. 47 ГПК, подадена против решение № 650/10.05.2023 г., по гр.д. № 6417/2022 г. на РС – Плевен, с което въззиваемият е осъден да заплати на И. П. Ц. следните суми: 130,26 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски по делото в размер на 1353 лв.

Във въззивната жалба се правят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: кредитиране на показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, които са неясни и противоречиви, респ. игнориране на показанията на свидетелите на ответника, от които се установявало, че кучето на ответника не е било агресивно, че ищецът не е получавал увреждания след инцидента; несъобразяване от районния съд, че в приетата медицинска документация не се съдържат данни за травматични увреждания по тялото на ищеца; необосновано приемане от районния съд наличието на елементите на фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, доколкото не е установено, че ответникът е собственик на кучето, предизвикало инцидента, или че упражнява надзор над него; определяне на обезщетението за неимуществени вреди при неправилно приложение на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на 1 предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, с извършване на задълбочен анализ на свидетелските показания, като е изведено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция.

Въззивникът И. Т. взема участие в съдебното заседание чрез особения представител адв. С. Н., който поддържа жалбата, а в хода на устните състезания изразява подробни съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемият И. П. взема участие в съдебното заседание чрез пълномощника адв. Х. Т., която оспорва жалбата, а в хода на устните състезания изразява подробни съображения за правилност на обжалваното решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки, пълномощникът на въззиваемия доразвива съображенията в подкрепа на тезата за основателност на предявения иск.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. П.

Ц. против И. Г. Т. иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД, с който е поискано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., и за имуществени вреди в размер на 130,26 лв., ведно със законната лихва от датата на вредоносното деяние. В исковата молба се поддържа, че ищецът е пострадал от нападение на куче порода „питбул“, което е собственост и се намира пода надзора на ответника И. Т., че в резултат на това нападение е претърпял неимуществени вреди (болки и страдания от травматичните увреждания и стрес) и имуществени вреди (разходи за изследвания и прегледи).

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника, назначен в хипотезата на чл. 47 ГПК, е постъпил писмен отговор, в който се правят правоизключващи възражения, са основани на оспорване наличието на елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

На 24.06.2022 г. ищецът И. П. Ц. предприел разходка с двете си кучета, отглеждани в жилището му – апартамент ***. Кучетата са водени на повод.

След като излязъл от входа и тръгнал надясно, към него се спуснало куче порода Питбул. То се нахвърлило на едно от водените от ищеца кучета (черно на цвят) и започнало да го хапе. Ищецът се опитвал да застане помежду им, за да ги раздели. На място се появил и ответникът И. Г. Т., който първоначално изявявал единствено паническо поведение, без да предприема действия по отделяне на кучето порода Питбул. Докато се борел с двете биещи се кучета, опитвайки се да ги раздели, ищецът на няколко пъти губел равновесие и падал на земята, като едновременно с това той призовавал на висок глас ответника И. Т. да задържи неговото куче, да го отдели. След няколко минути двамата успели да разделят кучетата, като междувременно, докато държал кучето си прегърнато, ответникът И. Т. молел ищеца да не се обажда на полиция и да уредят отношенията си доброволно. Ищецът имал кръв по крака, бил афектиран от случилото се и оправял упреци към ответника за безотговорното му отношение към изведеното от него куче без повод. Заради настъпилата суматоха се появили хора от входа и близката беседка. По подаден от ищеца сигнал на Телефон 112, на място пристигнал патрул полицейски служители, които след запознаване със ситуацията, снели обяснения от участници и очевидци, счели, че случаят не е от тяхната компетентност и препоръчали същият да се отнесе към съответната служба/инспекторат на Община Плевен.

Тази част от фактическата обстановка съдът възприема от показанията на свидетелите Б. К., М. П., К. Г., О. Н. (отчасти) и Т. Б. (отчасти). Всички те са очевидци, имат непосредствени впечатления за съответните епизоди на случилото се, като поради различната интерпретация на възприетите от тях факти, съдът ги обособява в две групи – в едната свидетелите Б. К., М. П. К.

Г., а в другата свидетелите О. Н. и Т. Б.. Съдът кредитира изцяло показанията на първата група, тъй като те са непротиворечиви и последователни. Освен, че е възприел непосредствено част от ситуацията, единият от свидетелите в тази група е изгледал изцяло видеофайл от камерата на входа, пред който се случил инцидента, непосредствено след случилото се. Показанията на част от тези свидетели за наличие на следи от кръв и охлузване се потвърждават от медицинското свидетелство и наличната медицинска документация, в която е удостоверено травматично увреждане по съответните части от тялото на ищеца. Обратно, показанията на свидетелите от другата група, не са така последователни и не намират опора в другите доказателства.

Интерпретацията на възприетото от тях е израз на смекчаване значението на отделни елементи от ситуацията, утежняващи положението на ответника (добрия характер на кучето порода Питбул, кратковременност на съприкосновението между кучетата, обяснено като „сджафкване“ „за няколко секунди“, моментална намеса на ответника, издърпвайки неговото куче и поднесено от него извинение към ищеца, залитане на ищеца в опита да разтърве кучетата, вместо падане), респ. поставяне на акцент върху други 3 детайли, вменяващи отговорност и към ищеца (изкарване на неговите кучета без намордник, виждайки свободно ходещото куче на ответника), като тя (интерпретацията) се обяснява с това, че свидетелите са от приятелския кръг на ответника. Независимо от нея, тези свидетели също посочват, че кучето на ответника (порода Питбул) е било изведено навън без повод и без намордник.

От показанията на първата група свидетели и от тези на свидетеля Д. Ц., на последната ценени според обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелката е майка на ищеца) се установява, че след инцидента с кучето, ищецът имал контузия на крака и ръката, че същата травма му причинявала неудобство да носи обувки, както и да изпълнява безпроблемно трудовите си задължения (ищецът работи в канцелария). От показанията на последната свидетелка се установява, че за получените травми на ищеца било предписано лечение с медикаменти (болкоуспокояващи) и че му е предписана физиотерапия.

Показанията на свидетелите в тази им част са в съответствие с приетите по делото медицински документи и заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза. От тях се установяват медико биологичните признаци на травматичните увреждания: охлузване на неголяма площ по кожата на лявото коляно, охлузване на неголяма площ по кожата на гърба на левия глезен; контузване (натъртване) на меките тъкани в областта на лявата китка; разтягане и навяхване на ставните връзки на лявата гривенна става; разтягане и навяхване на лявата глезенна става. От заключението на същата експертиза се установява, че уврежданията са резултат от тъпи травми, които от медицинска гледна точка е възможно да се получат от падане на тялото наляво върху широка плоска повърхност, както и че сами по себе си те са причинили билка и страдание. От експертизата се установява, че проведеното лечение на лявата китка според представената документация е еластична превръзка за около 14 дни, прием на болкоуспокояващи таблетки и третиране с болкоуспокояващ гел, а заради търпените болки са предписани и извършени два курса на физиотерапевтични електропроцедури. От заключението се установява, че при нормален оздравителен процес, лечението на охлузванията по кожата на коляното и и глезена на левия крак, трае около две седмици, а на разтягането и навяхването на ставните връзки, около един месец, като в случая не се установяват данни за усложнения и удължаване на оздравителния процес.

От показанията на свидетелите А. Т. и А. Т.а, ценени според обстоятелствата по чл. 172 ГПК (първата е майка на ответника, а втората – негова сестра), както и от приетите писмени доказателства, се установява, че кучето порода Питбул е с паспорт и за негов собственик е записана св. А. Т.а, която преимуществено се грижи за него, като то се извежда на разходка както от нея, така и от нейните майка и брат (ответника).

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 50 ЗЗД е основателен.

4

Установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл.

50 ЗЗД. Ищецът и неговите кучета са нападнати от куче порода Питбул, което към този момент е било изведено навън от ответника, без повод и без намордник. Извеждайки го на разходка, ответникът има качеството на лице, под чиито надзор се намира кучето, като противоправността на неговото деяние се проява чрез противоречието му с чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), установяващ забрана за извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник.

Извеждането на кучето порода Пидбиул от ответника е непосредсрвена причина за последвалото нападение над ищеца и неговите кучета от изведеното, при което ищецът е паднал и е получил травматични увреждания.

Последните са довели до изживени от ищеца болки и страдания, като освен тях, ищецът е изживял неприятни емоции от случилото се. За лечението и диагностицирането на травматичните увреждания ищецът е извършил разходи. В този смисъл ищецът е претърпял вреди (имуществени и неимуществени), които са в причинно следствена връзка с поведението на ответника (извеждането на кучето без повод и намордник). По изложените съображения съдът приема, че са налице всички елементи по чл. 50 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника, за когото се поражда задължение да заплати на ищцата обезщетение за причинените вреди (имуществени и неимуществени).

Имуществените вреди се доказват в размер от 130,26 лв. доколкото от приетите по делото документи (фактури и фискални бонове) се установява заплащане на прегледи и лекарства, а от заключението на съдебномедицинската експертиза - че тези разходи са извършени (провеждани са прегледи, предписвано е медикаментозно лечение и физиотерапия). В този смисъл разходите са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника, като освен основанието за извършването им, се установява и техния размер.