Решение № 12600 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12600 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110158928 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Ж. Д. Ч., ЕГН **********, срещу Д. Б. Ч., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 31.10.1998 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от повече от двадесет и пет години съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, като е изразила становище за допустимост и основателност на претенцията. В съдебно заседание ответника не се явява, за него се явява адв. Н., които подържа изложеното в отговора становище.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 4 от делото/ страните са сключили брак на 31.10.1990 г. в гр. София, Република България. От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла от около 1 двадесет и пет години, нямат родени от брака си деца и не поддържат отношения помежду си /св. Ц.Д. Ч., дъщеря на ответника, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, като намира същите за логични и непротиворечиви и ги кредитира изцяло /. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.

Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.

Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.

Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за фамилното име. В случая от видно от представеното по делото на л. 4 удостоверение за сключен граждански брак е посочено, че съпругата Ж. Д. Ч. е променила фамилното си име от Велинова на Ч.. С исковата молба обаче ищцата не е заявила желание съдът с решението си по развода да промени фамилното й име и тя да върне бащиното си фамилно име, поради което следва да се приеме, че ищцата желае да запази фамилното си име придобито по време на брака. Следва да се отбележи, че тя разполага и с възможност за промяна на фамилното име по реда на ЗГР.

Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА , сключен на 31.10.1990 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак № 3603/28.12.1990 г. на Общински народен съвет „....“, между Ж. Д. Ч., ЕГН ********** и Д. Б. Ч., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

2

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Ж. Д. Ч., ЕГН **********, да продължи да носи брачното си фамилно име - Ч..

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Ж. Д. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Д. Б. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3