Решение № 976 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330201211 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ЕООД, Е И К *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От известието за доставяне е видно, че обжалваният електронен фиш е 1 връчен на 05.02.2024г. като страните не спорят по датата на връчване. Жалбата е входирана на 16.02.2024г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14дневен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.12.2020 г. в 1 6,04 часа е установено нарушение, с ППС влекач Ивеко АС440СТ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1, км.130+558, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 130+588.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл.102, ал.2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лева, като собственик/ ползвател, на когото е регистрирано ППС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства. От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че въпросното ППС е със собственик „Уникредит Лизинг“ ЕАД и вписан ползвател дружеството-жалбоподател, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А1, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, приложение към т.1 на Решение № 101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че има тол 2 декларация, но платената категория е по-малка от измерената /toll declaration wrong payment/.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство Ивеко АС440СТ с рег. № **** в състав с ремарке, на 17.12.2020г., в 16:04 часа, е преминало през км 130+588 по път А-1, с посока – нарастващ километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20071, намиращо се на същото място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че е било в състав с ремарке, като от статичното изображение е видно, че при този състав ППС-то е било с 5 оси. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал.

3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС има бордово устройство, но платената категория е по-малка от измерената категория, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, ведно с таблица с данните за движение на ППС, се установило, че за датата има получена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, като декларираната категория в тол декларацията е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси, поради което и декларираната категория е по-малка от заснетата. Видно е и от Писмо изх. №815/09.05.2024г. от „Диджитол“, че към процесното ППС е асоциирано бордово устройство, като е подадена тол декларация за преминаване на сегмента, но за ППС над 12т. с две оси, т.е. нарушението се дължи на недекларирани оси на ремаркето, като липсват данни за техническа неизправност на системата за събиране на пътни такси.

На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от 3 електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. В случая жалбоподателят не представя доказателства за правилното заплащане, оборващи констатациите от справката от електронната система, нито такива се установяват от допълнително изисканите доказателства, поради което и от фактическа страна съдът прие за установено посоченото от системата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Нарушението е ЕФ е правилно описано, като са посочени всички съставомерни елементи на същото и които се установяват от представените доказателства – преминаване на ППС през сегмент от пътната мрежа, за което не е заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Посочено е и конкретното основание защо АНО е счел, че не е заплатена таксата – при налична тол декларация, платената категория е по-малка от измерената, поради което и пътна такса е заплатена, но в по-нисък от предвидения размер. Наказанието е наложено на регистрирания ползвател на ППС-то.

Същевременно обаче, съдът намира, че са налице множество съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, които представляват основания за отмяна на същия.

На първо място, основателно се явява възражението, че в случая, макар и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над 4 необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018 г./, която пак съгласно писменото становище на наказващия орган съвпада с датата на издаването на електронния фиш, сочи, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.

С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Нещо повече, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на 5 глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната – така и Решение №287/2024 г. по к.а.н.д. № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к.а.н.д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, Решение № 395/2024 г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др.

В този смисъл е и най-актуалната съдебна практика на АС-Пловдив – така и Решение № 5832/27.06.2024г. по к.а.н.д № 845/2024г. на Административен съд – Пловдив, XXI състав.

Този извод не се променя от обстоятелството, че електронният фиш се издава по образец. Още повече, че образецът, утвърден с приложената по преписката Заповед № РД -11-983/13.09.2021 г., на председателя на УС на АПИ, не може да е приложим по отношение на издаването на електронен фиш за нарушение от 2020 г., при условие, че се твърди от въззиваемата страна, че датата на издаване на фиша съвпада с датата на извършване на нарушението.