Определение № 1478 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1478 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501059 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. И.Н., против Разпореждане № 6459/04.03.2025г. по ч.гр.д.№ 2391/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 14324/06.02.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. М. К., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Б. М. К. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С Разпореждане № 3957/06.02.2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, какви суми и какви вземания са 1 покрили същите, в едноседмичен срок от връчването.

В указания срок от дружеството е подадена Молба с вх.№ 21200/24.02.2025г., с която се излагат доводи, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Поддържа, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало. Подобни уточнени били белег на двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че в случая заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница и лихва, произтичаща от изпълнение на задължението му по договор за потребителски заем. Затова е налице предпоставка за проверка на договора за заем за неравноправни клаузи.

Съгласно съдържанието на същия, касае се за предоставен заем от 300 лв. платим на 11 броя вноски при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %;

ГПР 49,89 % и обща сума за плащане в размер на 315,34 лв. Районният съд посочва, че липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент. Предвидено е заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок, но не е ясно дали това вземане е включено в ГПР. Липсват също данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем, а и не се посочва да няма такива. Предвид това, Районният съд е наложил извод, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с Молба с вх.№ 21200/24.02.2025г. за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство. Възразява, че размерите на годишния лихвен процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя не противоречат на разпоредбите на 2

ЗПК и по-конкретно на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, в какъвто смисъл били изводите на Районния съд.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, основава искането си на Договор за паричен заем № 697342 от 27.06.2022г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ООД. Съгл. чл.5 от Договора в 3-дневен срок от сключването, заемателят се задължава да осигури едно от посочените в текста обезпечения – две физически лица – поръчители или банкова гаранция, които да отговарят на предвидените условия, като според т.2.1 – 2.6, а при неизпълнение на това задължение, се дължи неустойка. Установено е, че уговореният ГПР е в размер на 49,87 % и общата дължима по кредита сума е в размер на 315,34 лв., но същите са очевидно некоректно посочени, тъй като не е ясно дали е взета предвид и уговорената неустойка в размер на 91,66 лв. /чл.11 ал.1 от Договора/ при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. При тези данни от Договора, приложима е разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, заявлението подлежи на отхвърляне изцяло, тъй като кредиторът, въпреки дадените указания, не е уточнил дали има погасяване на суми по договора за кредит и ако са погасявани – за какви по вид задължения са отнесени и в какъв размер.

Към заявлението не е представен и описания в т.12 – Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 14.06.2023г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, и „Сити кеш“ ООД, по силата на който вземането по Договор № 697342/27.06.2022г. е 3 прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940. Тъй като по делото не е представен договор за цесия, не е ясно дали заявителят има качеството на кредитор. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство - по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. След като липсват такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора, съгл. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. В процесния случай Районният съд е бил изправен пред необходимост да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, но това е явно невъзможно поради писмения отказ на заявителя да изпълни дадените му указания.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 6459/04.03.2025г.

2391/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5