Решение № 161 от 11.06.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 177/2025
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Сливен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Е. Г. Христова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500177 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 217/17.03.2025г. по гр. д.
№ 4346/2023г. на СлРС, с което е осъден Д. Ц. С. с ЕГН-********** от гр.Сливен, *** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С. с ЕГН- ********** от *** сумата 1372 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на лошо изпълнен ремонт на лек автомобил с рег.№ СН 0355 ВА, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 835 лева.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението. Във въззивната си жалба заявява, че счита атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е изложил подробно в мотивите си доказателствения материал и не го е анализирал поотделно и в съвкупност. Неправилно е приел, че при ремонта на автомобила се е получило увреждане на корпуса на скоростната кутия, което е в резултат на срязване на болт на лявата биалетка на автомобила, като пробивът от болта е при използване на високоскоростен и високооборотен инструмент от типа на ъглошлайфа. Съдът е счел, че няма 1 друго логично обяснение за настъпилата повреда и е уважил иска, но ответникът счита този извод за неправилен. Не са анализирани поотделно свидетелските показания, между които има съществени разминавания.
Въззивникът излага фактологията, прави анализ на свидетелските показания и заявява, че ако вещото лице било изготвило компетентна и справедлива експертиза, е щяло да обърне внимание, че при смяна на гарнитурата се изисква пълно източване на маслото на скоростната кутия, сваляне на картера и сглобяване, като това се извършва при качен на подемник автомобил, монтьорът е под скоростната кутия и няма как да не види, ако е имало пробив в корпуса. Заявява още, че от сервиза на „Би ауто“ не са запазили частта от отрязания болт на биалетката, ако е имало такава и не са я дали на ищеца, за да се докажат констатациите си и да може вещото лице да установи дали тази част от болта е рязана и с какво, или просто е счупена по друг начин, а не в сервиза на ответника.
Приложената снимка е оспорена и не е доказателство, че тази част е от автомобила на ответника. Вещото лице не е взело под внимание свидетелските показания, особено тези на свидетеля Д.. Въззивникът сочи, че е оспорил заключенията на експерта, тъй като пробивът на корпуса на скоростната кутия не е получен при смяната на предните биалетки, не споделя извода, че в резултат на стегнатост на сглобката на болтовото съединение се е наложило да се извърши рязане на болта на лявата биалетка с инструмент от типа на ъглошлайф, при което болтът е пробил корпуса при масивен уреден процес. Счита, че това заключение противоречи на физичните закони и ако вещото лице било установило накъде е насочена оста на болта и силата на рязане с ъглошлайф, щяло да даде вярно заключение.
От значение е да се установи каква е необходимата скорост на парчето от болта, за да пробие скоростната кутия в резултат на срязването, но съдът не допуснал поисканата тройна съдебно-техническа експертиза.
Въззивникът твърди, че в с.з. експертът е посочил, че дискът, който реже е хоризонтален и болтът, който се реже остава в горната му част, а щом дискът е хоризонтален, следва че оста на болта е вертикална, но няма вертикален болт на биалетката. Експертът не уточнил къде е този болт и не е показал как е разположен дискът спрямо него. Въззивникът сочи, че центробежната сила действа по посока на радиуса на диска към периферията, а не по тангентата на диска. Ако действително болтът е 2 пробил корпуса на скоростната кутия, той би имал голяма скорост, но тя е по допирателната, освен това силата на триене е много малка, за да се отхвърли парчето болт с голяма сила към скоростната кутия, тоест – няма сила по оста на болта, която да му предаде такава скорост, че да пробие скоростната кутия.
С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени като неправилно атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:
1. Да се направи скица от взаимното разположение на предно ляво окачване и скоростната кутия.
2. Да се сложат силите на рязане при ъглошлайф.
3. Има ли сила, която да предаде на рязаното парче да даде скорост на срязаното парче към скоростната кутия?
4. Каква е необходимата скорост на процесното парче, за да пробие скоростната кутия?
5. Съществува ли механизъм при който при рязане с ъглошлайф може да пробие отвор с 2см от корпуса на скоростната кутия.
6. Пробива в корпуса на скоростната кутия станал ли е по начина описан в исковата молба или е станал по друг начин?
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Развива подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания, заявява, че констатираните по делото обстоятелства са потвърдени от допуснатата съдебно-техническа експертиза, чиито изводи са възприети правилно от съда. Прави анализ на събраните доказателства и сочи, че е безспорно доказано извършването на некачествен ремонт и разходите, направени от ищеца, които ответникът му дължи.
3
В обобщение моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да му се присъдят разноските за тази инстанция. В случай, че същото бъде отменено, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В отговора няма направени нови доказателствени искания за въззивната инстанция.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 21.05.2025г. въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника.
В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, оспорва отговора. Прави повторно искане за допускане на тройна САТЕ на същите основания, като заявените с въззивната жалба, представя и моли да се приеме като писмено доказателствено средство заключение на извършена частна автотехническа експертиза, като съдът е счел исканията за неоснователни и ги е отхвърлил с мотивирано определение, държано в о.с.з. на 11.06.2025г. Въззивникът претендира разноски за двете инстанции, представя пълномощно, договор за адвокатска защита и списък по чл. 80 от ГПК за тази. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция и списък на разноските по делото по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
4
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Безспорно е установено по делото, че между страните е бил сключен в устна форма ненаименован договор, с елементи на договор за изработка, касаещ ремонт на лек автомобил, собственост на ищеца. Този вид договор по начало е неформален и за неговата действителност не е необходима писмена или друга особена форма, не е опроверган фактът на сключването му, настъпил със съвпадането на двете насрещни воли. При типичното си и очаквано развитие той следва да се прекрати с изпълнение на възложената работа и приемането й без забележки от страна на възложителя, който заплаща уговорената цена.
Съгласно общите правила на чл. 79 и чл. 80 от ЗЗД, регламентиращи договорните отношения при неточно изпълнение на задължението, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение, а когато задължението е такова за действие, за кредитора е предвидена възможност, ако то може да бъде извършено от друго лице, да поиска да извърши това действие за сметка на длъжника.
Тези правомощия са допълнително доразвити в контекста на специалното правоотношение по повод договора за изработка и разпоредбите на чл. 265 от ЗЗД, третиращи тези въпроси, също са приложими към настоящия случай.
Законодателят е предвидил, че когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: отстраняване на недостатъците; заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; намаляване на възнаграждението. Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 2
ЗЗД, възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова 5 съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, тъй като това положение се приравнява на пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Естествено, механизмът за намеса на кредитора с цел премахване на дисбаланса в договорната връзка, предизвикан от длъжника, се поставя в действие едва след завършване на фактическия състав на правоотношението – да е предложен краен резултат, който изпълнителят да е предал, а възложителят - приел, за да може последният да прецени има ли отклонение от поръчката или недостатъци на изпълнената работа.
Приведени към настоящия случай, част от горните постановки намират своето проявление.
По принцип няма спор между страните относно хронологията на събитията. Ответникът по начало не отрича, че след извършване от негова страна на ремонтни дейности върху автомобила на ищеца, е възникнал проблем с изтичане на масло, за който той е бил уведомен, а проблемът е бил отстранен от сервиз „Би Ауто“, гр. Ямбол.
Точката на противопоставяне е дали изтичането на маслото е в резултат на лошо извършен ремонт от ответника, наложил повторна поправка на вещта поради негодност на същата за обичайна употреба.
Първоинстанционният съд е приел, че „при ремонта от страна на ответника се е получило увреждане на корпуса на скоростната кутия, което е в резултат на срязване от болт на лявата биалетка на автомобила.
Пробивът от болта е при използването на високоскоростен и високооборотен инструмент от типа на ъглошлайф. В резултат на пробива започнал теч на масло, което наложило ремонт.“