Определение № 33170 от 14.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33170 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110121045 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 118568/16.04.202 г., от “Т*” ЕАД, ЕИК *, представлявано от * П. - Изпълнителен директор и Р* - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф*, с адрес: гр.С* срещу С. П. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к.

1000, ж.к. Х*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 496.90 евро, представляваща главница – незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.2022 до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.03.2026 г.) до окончателно изплащане на вземането.

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 70,67 евро, представляваща лихва за забавено плащане на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 15.09.2023 до 18.03.2026 г. върху главница от 496.90 евро.

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на и щ е ц а сумата от 33.24 евро, представляваща главница – дялово разпределение /ДР/ за периода от 01.02.2023 до 30.04.2025 г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.03.2026 г.) до окончателно изплащане на вземането.

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 8.37 евро, представляваща лихва за забавено плащане на дялово разпределение /ДР/ за периода от 15.04.2023 до 18.03.2026 г. върху сумата от 33.24 евро. за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 297/06.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 961/2026 г. по описа на РС – Стара Загора, за инсталация */аб.№ * ID номер: *,, за топлоснабден имот: гр. София, ж.к. „Х*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – привлечено “*” ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”П*- фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ).

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 961/2026г., 12 състав по описа на Районен съд — Стара Загора.

2

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Прави възражение, че искът не е допустим. Оспорва наличието на облигационно отношение над 1/2, тъй като и друго лице е собственик. Оспорва ответникът да е доставял топлинна енергия, да има абонатна инсталация, както и че уредите и количествата са правилни. Позовава се на Решение по адм. Д. № 746/2021 г. на ВАС и дело С-708/17 и С-725/17.

Моли съда да не допуска СТЕ и ССчЕ.

Моли ищецът да бъде задължен да представи свидетелства за метрологична проверка на СТИ, протоколи за ОСЕС, присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.

Оспорва истинността на представените сметки, както проведено ОСЕС, протоколи от ОСЕС, списъци на живущите.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на правно основание чл.111 от ЗЗД. Твърди, че е налично плащане от 04.12.2024 г.

Твърди, че за периода от 01.07.2022г., до 31.03.2023г., всички претендирани вземания за потребена топлинна енергия, ведно лихва за забава и начислени суми за дялово разпределение и лихва към тях за погасени по давност на правно основание чл.111 от ЗЗД. От обща Фактура с №1902393341 издадена за период 01.07.2022г., до 30.04.2023г., на стойност за главница в размер от 214.32 евро и лихва за забава в размер от 52.97 евро се явява погасена по давност.

Сочи, че с платежно нареждане чрез “Изи пей” от дата 04.12.2024г., е извършил плащане и погасяване изцяло на Фактура с №1035359523 от.

31.07.2024г., в размер от 460.26лв., към “Т*” ЕАД.

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: азписка №0200024020803126 от 04.12.2024г. от “Изи Пей” АД за извършено плащане в размер от 460.26лв.

Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът прави възражение, че вземането е погасено по давност. Липсва облигационна връзка. Ищецът не е откривал партида. Посоченият абонатен номер не принадлежни на адреса.

Сградата не е била включвана към топлопреносната мрежа. В този смисъл е т.

11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 961/2026 г. по описа на РС – Стара Загора. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.

3

Уведомлението е залепено на 20.05.2026 г., поради което двуседмичният срок изтича на 03.06.2026 г., на която дата е връчена заповедта.

Едномесечният срок по чл.414 ГПК изтича на 03.07.2026 г.

На 11.06.2026 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Възражението е в срока по чл.414 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 13.07.2026 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 13.08.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 23.07.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Не е основателно възражението на ответника за недопустимост на производството.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Г. В., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л*, [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (виж заповедно дело).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за една минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай общо цената на исковете е под 639.11 евро.

Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК в размер на минималната, а именно 25,56 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 248115/06.08.2026 г.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа 4 всички реквизити по чл.127-128 ГПК, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.

По привличането на трето лице – помагач

Съгласно чл.219, ал.1 ГПК ищецът може привлече трето лице – помагач в първото по делото заседание. С оглед изложените твърдения, както и законовата обвързаност между производителя и доставчик на топлоенергия, от една страна и от друга – дружеството за топлинно счетоводство, съдът приема, че е налице правен интерес да се привлече трето – лице помагач, поради което на основание чл.219, ал.1 ГПК следва да бъде привлечено като трето лице – помагач (ТЛП) на страната на ищеца.

С оглед направеното искане от ищеца следва да задължи ТЛ П да представи исканата информация, на основание чл.190 ГПК.