Решение № 169 от 06.06.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 169 гр.Пловдив, 06.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…шестнадесети май…през…две хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Цветелина Георгиева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №194 по описа за 2018 година,…за да се П.изнесе взе предвид следното:

П.изводството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №35/17.01.2018г., постановено по търг. д. №148/2017г. по описа на Окръжен съд С.З., ответникът „З.Б.И.” АД, с ЕИК *е осъден да заплати на А.Д.Д., с ЕГН ********** сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от счупването на дясната бедрена кост и счупването на големия пищял на дясна подбедрицаи, и счупване на двата маеола на лявата глезенна става, П.дължителността на П.веденото лечение и посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.03.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като искът в частта над 80 000лв. до претендирания размер от 100 000лв. е отхвърлен. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 696, 15лв., изразяващи се в заплатени суми по данъчни фактури № 24606/04.10.2016г., издадена от „М.Т.“ ЕООД гр. С.З., Фактура №7359/18.10.2016г., издадена от „Р.Б.“ ООД, Фактура №**********/21.10.2016г., издадена от „У.“ ООД, Фактура №**********, издадена от „П.“ ООД, Фактура №**********/12.01.2017г., издадена от „У.“ ООД, заедно с касовите бонове към тях, фактура №**********/07.04.2017г. издадена от П. ЕАД клон П.Б., данъчна фактура №100000069485/28.05.2017г. издадена от П. ЕАД клон Б., данъчна фактура №84/22.05.2017г. платена по банков път с вносна бележка №39/22.05.2017г. във връзка с П.веденото й лечение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 10.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски по съразмерност – в тежест на ответника - 3 042,93лв., а в тежест на ищцата - 811,23лв.

Ответникът „З.Б.И.” АД е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 3 348лв. - държавна такса.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното П.изводство – „З.Б.И.” АД, в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 40 000лв. до присъдените 80 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и е незаконосъобразно. Незаконосъобразността на решението се обосновава с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение не отговаря на причинените травми, както и на икономическата конюнктура в страната, доколкото се касае за средна телесна повреда, в областта на крайниците, без засягане на вътрешни органи и без да има пожизнен характер. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 40 000лв. до 80 000лв.

С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник - жалбата А.Д.Д., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание и депозираната писмена защита от П.цесуалния представител, оспорва изцяло въззивната жалба.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд П.верява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи П.верката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия П.цес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното П.изводство – въззиваема страна в настоящето – А.Д.Д., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 25.09.2016г., в землището на гр. С.З., при управление на моторно превозно средство - л.а. „Ф.Т.“ с рег. № *, по път II-66 в посока от изток на запад към гр. С.З.в дясната (северна) лента на северното платно на пътя, водачът Д.Т.И., причинил по непредпазливост средни телесни повреди на ищцата А.Д.Д., която пътувала на предна дясна седалка, изразяващи се в счупване на дясната бедрена кост, счупване на големия пищял на дясната подбедрица и счупване на двата малеола на лявата глезенна става. Подробно е описан механизмът на настъпилото пътнотранспортно П.изшествие.

С решение №126/13.03.2017г. по АНД №490/2017г. по описа на РС - С.З., влязло в сила на 29.03.2017г., Д.И.е призната за виновна в това, че на 25.09.2016г., при управляване на моторно превозно средство - л.а. „Ф.Т.“, с рег. № *, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила двустепенна средна телесна повреда на А.Д.Д., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост и счупване на големия пищял на дясната подбедрица, с което било причинено трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, както и счупване на двата малеола на лявата глезенна става, с което било причинено трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за срок, по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв., както и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Ищцата твърди, че непосредствено след П.цесното ПТП, на 26.09.2016г., под обща анестезия й били направени следните оперативни интервенции: репозиция и остеоинтеза с плака и винтове на дясната бедрена кост, репозиция и остеоинтеза със заключващ интрамедуларен пирон на фемур и тибия и репозиция и остеоинтеза на лява тибия и фибула. Болничният престой на ищцата П.дължил на 26.09.2016г., в Отделение за Анестезия и Интензивно лечение в М.„С.“ ЕООД гр. С.З., от където била изписана на 28.09.2016г. и преместена отново в Ортопедичното отделение на същата болница, където престоят П.дължил до 04.10.2016г. след което веднага била приета в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, където й била назначена и П.ведена рехабилитационна и възстановителна П.грама, придружена с медикаментозна терапия. Изписана била от болницата на 11.10.2016г. за зарастване на раните и домашно лечение, като от 06.01.2017г. до 20.01.2017г. отново последвал престой в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина с цел вертикализация и обучение в ходене с помощни средства. Постъпва отново в Ортопедично отделение на Болницата на 11.04.2017г. и е изписана на 14.04.2017г. с цел екстракция на поставените метални тела в левият глезен. Последвал рехабилитационен курс в гр. Б., Община К., съгласно дадените й лекарски предписания за периода от 28.05.2017г. до 06.06.2017г.

След първоначално П.веденото болнично лечение А.Д. П.дължила да се лекува в домашни условия при строг постелен режим от месец септември 2016г. до декември 2016г.

Предвид степента и характера на травмите, в ежедневието си била зависима изцяло от близките си в П.дължение на повече от три месеца била постоянно само на легло, като всичко необходимо за тоалета и хигиената й било около нея. От месец октомври 2016г. започнала да сънува кошмари и сънят й бил непълноценен. Често „виждала“ картината на катастрофата пред очите си. Това се повтаряло по няколко пъти в седмицата, като П.дължава и до настоящия момент. Непрекъснато се притеснявала, че след оперативното лечение от 2007г. на гръбначния стълб, организмът й няма да може да се справи с травматизма на долните крайници и ще загуби способността си да се движи автономно. Наложило се коренно да П.мени начина си на живот, вследствие на нанесените физически травми и психически ограничения.

Към момента на настъпване на пътното П.изшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна полица № *, валидна от 02.03.2016г. до 01.03.2017г. към „З. „Б.И.” АД, на основание на който договор ищцата претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания за причинените травматични увреждания и претърпения от това стрес - в размер на 100 000лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 09.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „З.Б.И.” АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Възраженията по основателността на иска, поддържани с въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от П.тивоправно поведение, наличие на причинна връзка между П.тивоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното П.изводство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от причинените й средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната бедрена кост, счупване на големия пищял на дясната подбедрица и рана, откриваща фрактурата на големия пищял и счупване на двата малеола на лявата глезенна става и голяма травматична рана на лявата пета. Вредите са причинени виновно, в резултат на П.тивоправно поведение на водача на л.а. „Ф.Т.“ с рег. № * - Д.Т.И., който на 25.09.2016г., по път II-66 в посока от изток на запад към гр. С.З.в дясната /северна/ лента на северното платно на пътя, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК. Извършването на деянието, неговата П.тивоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното по реда на чл.78а, ал.1 от НК решение №126/13.03.2017г. по

АНД №490/2017г. по описа на РС - С.З., влязло в сила на 29.03.2017г., с което наказателният съд се П.изнася по същия кръг въП.си, по които и с присъдата – за дееца, деянието, П.тивоправността му и за вината и с което фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред /т. 15 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Налице е причинна връзка между П.тивоправното поведение и причинените вреди. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №*, валидна от 02.03.2016г. до 01.03.2017г.