Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32574 от 11.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33254/2022
Вид
Определение № 32574
Подписан
11.08.2024
В сила
11.08.2024
Състав
ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Закон за адвокатурата
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32574 гр. София, 11.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110133254 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № ***, срещу М. С. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж. к. „Ч.“, бл. 45, вх. Б, ет. 3, ап. 9, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4428,25 лева, представляваща главница за начислена по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа енергия по фактура, за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г., за обект с аб. № ****, с адрес в гр. В., ул. „Д.“ 5, вх. В, ап. 44, с клиентски № ****, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38/2022 г. по описа на СРС, 159 състав.

Претендират се разноски.

С исковата молба са представени следните документи: 2 бр. пълномощни, Констативен протокол № **** от 08.12.2020 г., становище за начисление на ел. енергия, Констативен протокол № 576/10.12.2020 г., фактура № ***/17.12.2020 г. и приложение А към нея, справка за потребление, извлечение за фактури и плащания, писмо до Т.М. от 17.12.2020 г. с обратна разписка, Констативен протокол № ***1.01.2017 г.

Направено е искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза и за допускане на един свидетел при режим на призоваване.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв.

С отговора са представени: договор за правна защита с пълномощно, договор за наем на недвижим имот от 28.02.2014 г. с разписка за получена сума, Нотариален акт от 07.10.2020 г. и схема на СОС от 03.12.2019 г.

Направено е искане по реда на чл. 183 ГПК и за допускане на един свидетел при режим на призоваване и двама при режим на довеждане.

Ответникът М. С. Б. прави искане за привличане на трети лица помагачи – С. А. С. и М. В. С., като предявява и обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С Определение № 5270/02.02.2024 г., същите са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника и е приет за съвместно разглеждане обратен иск.

С предявения от М. С. Б. обратен иск срещу третите лица помагачи – С. А. С. и М. В.

1

С., се иска солидарно осъждане на последните да заплатят сумата от 4428,25 лв. незаплатена електрическа енергия по фактура за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г. за нает недвижим имот с адрес: гр. В., ул. „Д.“ 5, В, ап. 44, с аб. № ****, с клиентски № ****, ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., при условие че М. С. Б. бъде осъдена да заплати тези вземания на ищеца по първоначалния иск „Електроразпределение Север“ АД.

Претендират се разноски.

С обратната искова молба са представени: договор за наем на недвижим имот от 28.02.2014 г. с разписка за получена сума, Нотариален акт от 07.10.2020 г. и схема на СОС от 03.12.2019 г., заповед по чл. 410 ГПК с възражение по чл. 414 ГПК, искова молба на „Електроразпределение Север“ АД с приложени към нея Констативен протокол № **** от 08.12.2020 г., становище за начисление на ел. енергия, Констативен протокол за метрологична експертиза на електромер, фактура № ***/17.12.2020 г. и приложение А към нея, справка за потребление, извлечение за фактури и плащания, писмо до Т.М. от 17.12.2020 г. с обратна разписка, Констативен протокол № ***1.01.2017 г.

Направено е искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане.

Ответниците по обратния иск С. А. С. и М. В. С. са депозирали писмен отговор в законоустановения срок.

С отговора са представени: Нотариален акт от 26.06.2019 г., схема на СОС от 19.04.2019 г., 3 бр. листа извлечение за фактури и плащания, 2 бр. удостоверения за постоянен адрес от 06.02.2020 г.

Направено е искане по реда на чл. 190 ГПК и за допускане на двама свидетели при режим на довеждане.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като по делото е представено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адвокат Н.

Б., подал исковата молба, а въпросът за страните по облигационното отношение е по съществото на делото. Неоснователни са и възраженията на ответниците по обратния иск за недопустимост на производството, тъй като е въпрос по същество дали вземанията са погасени по давност, респективно дали договорът за наем е прекратен и кое лице е било длъжно да заплаща електрическата енергия.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба, обратния иск и отговорите по тях документи, като относими към предмета на спора.

Искането на ответника по чл. 183 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като приложените към исковата молба преписи на документи са заверени от адвокат Н. Б., поради което на основание чл. 32 от ЗАдв имат силата на официално заверени документи. По отношение на оспорванията на ответника следва да се посочи, че по реда на чл. 193 ГПК се опровергават документи, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила: материална - за съдържанието, и формална - за авторството. В останалите случаи документите се преценяват от съда свободно по вътрешно убеждение в съвкупност с всички доказателства. В случая в оспорените документи не се сочи да носят подпис на ответника, като по същество ответникът не оспорва и конкретни факти от съдържанието им, а единствено авторството на Констативен протокол № 576/10.12.2020 г. Следователно, само по отношение на този документ следва да бъдат дадени указания на ищеца да заяви дали ще се 2 ползва от него.

С цел изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване и за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

На ответника (ищец по обратния иск) следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдените в отговора на исковата молба и обратната искова молба обстоятелства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде оставено без уважение искането за допускане на още трима свидетели за едни и същи обстоятелства.

Искането му за допускане на един свидетел при режим на призоваване следва да се остави без уважение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК – не е посочен адрес за призоваването му и за кои факти ще бъде разпитван.

На ответниците по обратния иск следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдените обстоятелства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде оставено без уважение искането им за допускане на още един свидетел за едни и същи обстоятелства.

Искането по чл. 190 ГПК на ответниците по обратния иск следва да се остави без уважение, тъй като към исковата молба на „Електроразпределение Север“ АД са приложение фактура и приложение към нея за начислената ел. енергия през периода 12.01.2017 г. – 08.12.2020 г.

Следва да бъде приобщено към материалите по настоящето дело ч.гр.д.№ 38/2022 г. по описа на СРС 159 състав.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд , ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

Предявен е иск от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № ***, срещу М. С. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ж. к. „Ч.“, бл. 45, вх. Б, ет. 3, ап. 9, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4428,25 лева, представляваща главница за начислена по реда на ПИКЕЕ и незаплатена електрическа енергия по фактура, за периода от 12.01.2017 г. до 08.12.2020 г., за обект с аб. № ****, с адрес в гр. В., ул. „Д.“ 5, вх. В, ап. 44, с клиентски № ****, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 391,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2020 г. до 12.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38/2022 г. по описа на СРС, 159 състав.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че бил в договорни отношения при общи условия с ответницата за доставка на ел. енергия до притежаван от нея недвижим имот с адрес: гр. В., ул. „Д.“ 5, вх.

В, ап. 44, с аб. № ****, с клиентски № ****. Поддържа, че на 08.12.2020 г. била извършена проверка, за която бил съставен констативен протокол по реда на ПИКЕЕ, електромерът бил демонтиран поради констатирана неизправност и след проверка в БИМ била установена намеса в тарифната му схема, в резултат на която не била отчетена преминала ел. енергия в размер на 023273,9 квтч. Посочва, че на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е начислил ел. енергия на стойност 4428,25 лв. за период от 12.01.2017 г., когато е бил монтиран 3 електромерът, до 08.12.2020 г., когато е констатирано неправомерното вмешателство. Счита, че корекционната процедура е проведена при спазване на ПИКЕЕ, а съставените констативни протоколи се ползват с материална доказателствена сила, поради което следва да му бъде заплатена начислената електрическа енергия. Твърди, че с писмо от 17.12.2020 г. е уведомил ответника за извършената корекция и дължимата сума, като му е изпратил констативния протокол от проверката и фактура № ***/17.12.2020 г., но плащане не последвало, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на 391,16 лв. за периода 30.12.2020 г. – 12.11.2021 г. Поддържа, че е провел заповедно производство, като била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 38/2022 г. по описа на СРС 159 състав, срещу която ответникът възразил, от което извлича правния си интерес за предявяване на искове за установяване на вземанията си в горепосочените размери.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който развива доводи за недопустимост на иска с твърдения, че липсвали доказателства за представителната власт на лицето, подало исковата молба, както и че титулярят на партидата бил друг. Развива подробни аргументи, че не е в облигационни отношения с ищеца, че не ползвал имота и че до същия не е доставяна ел. енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, респективно не бил доказан периодът на неточно измерване. Развива съображения, че счетоводството на ищеца е водено нередовно, поради което вписванията в счетоводните книги не можели да са доказателство за размера на дълга.

Твърди, че при съставянето на Констативен протокол № ****/08.12.2020 г. не са присъствали органи на МВР. Излага доводи, че вземането за начислената ел. енергия не е изискуемо, тъй като не е бил уведомен за същото, не е присъствал при съставянето на констативния протокол, не е канен да плати и не били приспаднати технологични и нормативно признати разходи. Цитира съдебна практика, според която било недопустимо доставчик на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки и развива съображения, че лихва за забава не се дължала върху прогнозни суми, а само върху ликвидно, изискуемо и определено с точен размер месечно задължение. Счита, че процесният електромер е бил с изтекъл срок на периодична проверка, технически неизправен, респективно, че не е отчитал с грешка продължителен период от време. Поддържа, че няма вина за констатираната неизправност, тъй като няма достъп до таблото и живее и работи постоянно в гр. София. Излага твърдения, че не следва да отговаря за начислената ел. енергия, тъй като на 28.02.2014 г. е отдала процесния имот под наем на С. А. С., който започнал да го ползва със съпругата си М. В. С., а на 07.10.2020 г. е продала същия на С.Ц.С. и И.И.Р. – С.. Моли се за отхвърляне на иска и се претендират разноски.