Определение № 1293 от 10.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. Благоевград, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200501113 по описа за 2026 година взе предвид следното:

З. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес гр. В., ***, ап. 3, обжалва прекратителната част на определение № 1328 от 08.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 477 от 2026 г. на Районен съд Р.. В жалбата се твърди, че атакуваната с нея част на съдебния акт е неправилна, незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неправилно било прието от съда, че между ГД № 476/2026 г. и ГД № 477/2026 г. съществува пълна идентичност относно установителния иск. Този извод бил неправилен. Съдът направил единствено формално сравнение на исковите молби, без да анализира действителния предмет на защитата и необходимостта от разглеждане на установителните искове. Макар последните да се отнасяли до едно и също право на собственост, те били предявени в обективно съединение с различни осъдителни претенции. По ГД № 476/2026 г. се претендирало обезщетение за периода от 01.04.2021 г. до 31.05.2021 г., а по ГД № 477/2026 г. - за периода от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. Предявеният установителен иск представлявал необходимата предпоставка за уважаване на осъдителния иск по чл. 59 от ЗЗДог. Принадлежността на правото на собственост била задължителна обуславяща предпоставка за основателност на претендираното обезщетение. В производството по ГД № 477/2026 г. се претендирало обезщетение за различен 1 период от този по ГД № 476/2026 г. Именно поради това съдът сам приел, че осъдителният иск не е идентичен и разпоредил производството по него да продължи. Следователно, тъй като предметите не били идентични, хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК не била осъществена. След като районният съд приел, че искът по чл. 59 от ЗЗДог следва да бъде разгледан, прекратяването на установителния иск създавало процесуално противоречие. За уважаване на претенцията по чл. 59 от ЗЗДог следвало да бъде установено дали ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения. Ако този въпрос не бъдел разрешен в производството по ГД № 477/2026 г., щяло да се стигне до неоправдано затрудняване на защитата и опасност от постановяване на противоречиви съдебни актове. Липсвал влязъл в сила съдебен акт по ГД № 476/2026 г., който да формира сила на присъдено нещо относно собствеността.

Следователно не съществувала процесуална пречка съдът да разгледа спора в неговата цялост, включително по въпроса за собствеността като преюдициален. Моли се за отмяна на обжалваната част на определението и връщане на делото на Pайонен съд Р. за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на установителния иск по чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимиран субект, който има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежаща на обжалване част на съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната 2 жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград констатира, че частната жалба е неоснователна.

Преценката на Районен съд Р., че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, е съвършено правилна. Не се спори, че в един и същ съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. И по двете З. И. И. е предявил против ЕРМ Запад положителен установителен иск за собственост на 62 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. и на намиращото се в него електрическо съоръжение, на основание постановление за възлагане от 29.09.2016 г., издадено от НАП. Обжалваното частично прекратяване не е нито неправилно, нито незаконосъобразно, нито постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Налице е пълна идентичност между положителните установителни искове, предявени от З. И.

И. срещу ЕРМ Запад по ГД с № 476/2026 г. и 477/2026 г. на Районен съд Р., поради което е било абсолютно наложително производството по втората по време на завеждане претенция да бъде прекратено, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд. В противен случай би могло да се стигне до хипотезата, уредена в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание да са постановени 2 влезли в сила решения, които да си противоречат. Няма никакво значение, че установителните претенции са съединени с осъдителни искове за различни времеви периоди. Това съединяване не е при условията на акцесорност или евентуалност. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог си е напълно самостоятелен и подлежи на разглеждане и без предхождащия го иск за собственост. Вярно е, че двете дела не са изцяло идентични, но този факт по нищо не пречи на частичното прекратяване на второто от тях. Възможно е хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК да се осъществи не за всички искове, а само за някои от претенциите, с които е сезиран съдът. Процесното прекратяване на производството по установителния иск не създава процесуално противоречие, а прави точно обратното - изяснява нещата от процесуално естество.

Забраната за паралелно разглеждане на идентични претенции ще бъде спазена.

3

С оглед на създалото се положение, сега на хоризонта са 2 варианта: 1/ спиране на ГД № 477/2026 г. до приключването на производството по ГД № 476/2026 г. досежно установителния иск за собственост, или 2/ съединяване на двете дела, понеже те несъмнено имат връзка помежду си и са между едни и същи страни /чл. 213 от ГПК/. Така или иначе, процесуалните права на ищеца не са накърнени по никакъв начин и той може да получи пълноценна защита на своите интереси, независимо дали в рамките на едно общо съединено дело, или в пределите на две отделни такива, което е въпрос просто на процесуална техника и по същество няма каквато и да било разлика.

Не са налице основания за отмяна на атакуваната част на определението на Районен съд Р.. Тя е правилна, обоснована и законосъобразна. Частната жалба трябва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложените разсъждения, аргументи и доводи, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на З. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес гр. В., ***, ап. 3, подадена срещу прекратителната част на определение № 1328 от 08.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 477 от 2026 г. на Районен съд Р..

На жалбоподателя, чрез адвокат П. П., негов процесуален представител и съдебен адресат, ДА СЕ ВРЪЧИ копие на настоящото определение, което може да бъде обжалвано от същия в едноседмичен срок, броен от връчването, пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4