Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 664 от 15.07.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 199/2019
Вид
Решение № 664
Подписан
15.07.2019
В сила
06.08.2019
Състав
ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117 · Закон за енергетиката
  • чл. 117, ал. 7 · Закон за енергетиката
  • чл. 117 ал.8 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..07.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 199 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на ОБЩИЯ исков процес.

Приет е за разглеждане иск на „СИМАТ” АД ЕИК

*********, гр. г.ул. „Инд“” № 65, представлявано от Я.С. и С.Ш., чрез адв. Ч. *** срещу

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл.

Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от К.И. и Р.Л., чрез юрисконсулт Н. за присъждане на сумата 25 500 лв., претендирана като дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в периода от 01.09.2017г. до 31.01.2019г без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост с идентификатор *****.***.***.*, за пренос и трансформиране на енергията, ползвана от други потребители.

Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на претенцията на 08.02.19 до окончателно изплащане на задължението.

Страните претендират насрещно определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.108 и 109 по настоящото дело).

Ищецът твърди, че ответното дружество е получило достъп до трансформаторен пост, собственост на ищеца, като използва това съоръжение за доставка на енергия на други потребители(заплащащи консумацията си по клиентския номер на ищеца) и за пренасяне на енергията до друго свое съоръжение, от което снабдява свои клиенти. Счита, че като отказва да сключи договор и да заплаща цена за този фактически достъп съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ ответникът го лишава от приход, равен на дължимата цена, съгласно приета от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители, чрез собствените им уреди и/ или съоръжения, до други потребители. Съответно и твърди, че неоснователното ползване без договарянето на такава цена спестява на разпределителното дружество разход в същия размер. Сочи, че неоснователното ползване още от 1.08.2010г, е било установено до 31.08.2017г с влезли в сила решения по т.д. №1390/2012г., т.д. №

350/14г., т.д. №931/2015г, т.д. №1236/2016г, т.д. №1206/2017г., всички по описа на ВОС, като продължава и понастоящем без промяна.

Собствеността си върху използвания за пренос и разпределение обект ищецът основава на констативен акт, издаден въз основа на преценени документи за преминаване на ведомствено съоръжение в частна собственост на търговско дружество при приватизацията му.

Ответникът, чрез ю.к. Н. оспорва изцяло твърденията на ищеца. Оспорена е собствеността на съоръжението както и ползването му от присъединени други клиенти, ползващи преобразувана енергия от този трафопост.

Оспорено е и ползването на съоръжението за пренос към други обекти от мрежата, като ответникът се е позовал на новоизградена мощност, чрез която се обслужват всички потребители, присъединени към съоръжението в предходен период. Оспорено е обедняването на ищеца с доводи за липса на каквито и да са разходи за поддръжка на съоръжението, неизползвано вече дори от самия собственик и определяне на размера на обезщетението по методика, приложима само при едновременно използване както за пренос, така и за преобразуване на енергия до краен клиент на ответника.

Предварителните въпроси и допустимостта на делото са били разрешени в нарочно определение № 1049/18.03.2019г, като понастоящем съдът не намира основание за ревизирането им. Като доклад на съда (л.87), е обявен проект (л. 71), възприет от страните без възражения. В доклада съдът е изложил мотиви относно окончателната правна квалификация на претенциите, както и по-подробно изложение на фактическите твърдения и преклудираните от силата на пресъдено нещо възражения и оспорвания на факти (относно собствеността на ищеца и фактическото ползване от разпределителното предприятие до началото на процесния период).

По същество пълномощникът на ищеца пледира бланкетно за уважаване на претенцията в цялост.

Юрисконсултът на ответното дружество излага в писмени бележки доводи за неоснователност на иска, като счита за недоказани елементите от правопораждащия фактически състав. Сочи, че не може да е налице обедняване на собственик, който не полага никакви грижи по съхранението на съоръжение, което е наложило даване на задължителни предписания за отстраняване на застрашаващи работата на разпределителната мрежа повреди по сградата. Позовава се на установеното от експерта липса на ползване на съоръжението но трети лица, поради пренасочване на всички клиенти към нов трафопост и преустановена консумация на каквато и да е трансформирана енергия и липса на пренос към други съоръжения. Счита за недоказано ползването на съоръжението и поради липса на друг клиент, различен от самия ищец, който да ползвал разпределителни услуги, като сочи че ищецът е представил само неотносими доказателства за доставка на енергия, а не за мрежови услуги. Излага и доводи за необосновано заключение на експерта в частта по остойностяване на някакво ползване, като сочи че значимите за прилагането на методиката стойности са произволно посочени по данни на самия ищец Пледира за неоснователност на претенцията и моли искът да бъде изцяло отхвърлен.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните са приключили съдебни спорове с влезли в сила решения по т.д. №1390/2012г., т.д. № 350/14г., т.д.

№931/2015г, т.д. №1236/2016г, т.д. №1206/2017г., всички по описа на ВОС, с които ответникът е бил осъден да заплаща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползване чрез фактическо присъединяване на други потребители към собствен на ищеца енергиен обект, индивидуализиран като трафопост, с идентификатор *****.***.***.*, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр .Г., с административен адрес гр. г.ул. „Инд“” № 65. Съдът констатира пълно съответствие на индивидуализиращите данни на този обект с процесното съоръжение. Тъй като в тези процеси обедняването е изведено от установената спрямо ответника собственост на ищеца, и този елемент от фактическия състав, очертаващ основанието на присъденото вземане е изрично посочен в диспозитива на решенията, съдът приема, че това обстоятелство е било включено в спорното право по уважените осъдителни искове и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Съответно в настоящия процес между същите страни е недопустимо да се разглежда отново спор, касаещ това обстоятелство (в този смисъл е дадено задължително тълкуване по реда на чл. 290 ГПК, макар и в хипотеза на отхвърлен отрицателен иск в решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., и в хипотеза на частичен иск в решение № 89 от

11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК). Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по правопораждащия факт има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно(Решение № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., I г. о., ГК, решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК). В настоящия случай съдът следва да счита за НЕОСПОРИМО обстоятелство, което не подлежи на доказване, установеното с влезлите в сила решения право на собственост на ищеца върху процесния енергиен обект и осъществено фактическо ползване до 31.08.2017г за целите на присъединяване на други потребители без да е налице сключен договор за достъп със собственика към момента на приключване на устните състезания по прикючилото последно дело(пред въззивна инстанция до 25.03.2015г.).

Извън установените обстоятелства обаче са настъпилите нови факти, които променят отношенията между страните. На първо място, назначеното от съда вещо лице ( което признава в обясненията пред съда че е запознато с фактике по отношенията в предходните дела между страните) категорично сочи, че понастоящем липсва каквото и да е потребление на енергия от процесното съоръжение. Съдът кредитира заключението на експерта в тази част, като изложение на възприети чрез оглед и преценка на техническа документация данни, интерпретирани последователно с прилагане на специални знания и кореспондиращо на писмените документи, представени по делото. Вещото лице е установило, че понастоящем собственото на ищеца съоръжение ТП „СИМАТ 1“ (идентифицирано като енергиен обект – част от разпределителната мрежа, стопанисвана от лицензираното за този регион разпределително предприятие и визуализирана схема на л. 99) се захранва независимо от разпределителна мрежа чрез връзка в първа килия, от друг обект в мрежата („тролейбусно депо“) но не се препредава към друг обект на разпределителя. Вещото лице е констатирало пълно неизползване на втора килия и наличие на съществуващ разединител в трета килия, чрез който би могло да се подава електричество при аварийна ситуация, като резервен вариант на захранване на самия трафопост.

Експертът е категоричен, че следващото звено от веригата по тази връзка (БКТП Леярна БИПА) не ползва за пренос този контакт, тъй като е свързано с новоизградено съоръжение чрез друго ново разклонение на линия на средно напрежение (ТП Метал Иванов). Съдът отчита, че това състояние на разпределителна мрежа е новоустановено, тъй като ползването на новоизграденото звено не е било отчитано в предходните отношения между страните. В съдебно заседание ( л.

111) експертът пояснява, че връзката с другите съоръжения, където се трансформира енергия и се предоставя на крайни клиенти, присъдинени като абонати на разпределителното дружество е изключена и съществува само за да обслужва аварийно процесния трафопост и може да бъде използвана само чрез съдействие на самия ищец, ако се налага подаване на резервно захранване към това съоръжение.

Същевременно вещото лице е констатирало и наличие на друго съоръжение, ползвано от ищеца за снабдяване с енергия и отпадане на консумация от процесния обект след пренасочване на всички клиенти извън самия ищец, ползвали някаква енергия в предходен период към новото съоръжение на ответника.

Тези констатации на вещото лице изцяло кореспондират и на писмените доказателства, представени от двете насрещни страни. Видно от платежни документи, съставени в периода 18.10.2017 – 22.02.18г според които платец „Иванов и Иванов“ООД е извършвал погасявания на задължения на ищеца като абонат на доставчика на ел. енергия. Именно това лице обаче е било пренасочено с останалите потребители към новото съоръжение и вече е присъединено като самостоятелен потребител на мрежово съоръжение. Заплащането на суми на доставчика на енергия, начислена по абонатен номер на ищеца изцяло съотвества на установеното в предходните съдебни производства ползване на трафопоста, но то несъмнено е приключило към януари 2018г (при съобразяване на фактуриране на потребление за изтекъл месец). Същевременно именно към 15.01.2018г е наредено и поставянето под напрежение на новоизградения трафопост, послужил да свързване на този и другите клиенти на ответното дружество.

При така установените факти съдът намира, че ползването на съоръжението на ищеца доколкото е било установено в предходни периоди е било окончателно преустановено именно към 15.01.2018г, и понастоящем е категорично изключено. Разпределителното предприятие е подменило значението на процесния трафопост като свързващо звено между обекти на мрежата за пренос на средно напрежение, като е изградило друг обект, който да заеме неговото място в системата и е присъединило всички потребители освен ищеца към новото звено.