Решение № 197 от 12.01.2017, Софийски градски съд

.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 12.01.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 695 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА „В.“ ЕАД да заплати:

1. на

Б.Т.М. 60 000,00 лева на основание чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от увреждането му вследствие на инцидент от 27.08.2014 г., станал във фуражния завод на „В.“ ЕАД ***, плюс законната лихва от 27.08.2014 г. до окончателното изплащане. Искът е бил предявен за 100 000,00 лева, като частичен от 200 000,00 лева;

2. на адвокат С.С. – 2 118,00 лева възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 400,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

4. на СРС – 108,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Б.М. е със съдебен адрес ***, а „В.“ ЕАД е с адрес ***.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на Б.М. срещу „В.“ ЕАД за разликата над 60 000,00 лева до 100 000,00 лева.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА

ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

[5] Производството е исково, пред първа инстанция.

Делото е гражданско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] Б.М. заявява в искова молба от 15.07.2015 г., че той е изтърпявал присъда лишаване от свобода в затвора в гр. София. От 24.02.2014 г. до 27.08.2014 г. той е работил за „В.“ ЕАД (ВИАНД), който е имал договор с териториалното поделение на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ (ЗАТВОРНО ДЕЛО).

[7] На 27.08.2014 г. около 14:30 часа Ц.К., служител на ВИАНД, е наредила на Б.М. да почисти с мотокариста М.Н. авторазтоварището за зърно. За да направи това, Б.М. е следвало да бъде вдигнат с мотокара, стъпил на дървено пале, поставено върху мотокара.

[8] Б.М. е изпълнил нареждането и след като е бил вдигнат почти догоре с мотокара, палето се е откачило и той е паднал на земята, като си е ударил главата. От удара Б.М. е получил: 1. открита импресионна фрактура на черепния покрив вляво фронтотемпорално; 2. мозъчна контузия; 3. разкъсно-контузна рана вляво фронтално; 4. пневмоцефалия; 5. фрактура на лявата очна орбита; 6. контузия на гръдния кош и фрактура на гръдната кост. От тези увреждания Б.М. е претърпял болки, страдания и неудобства, които той оценява на 200 000,00 лева.

[9] ВИАНД не е изплатил обезщетение на Б.М. за претърпените от последния неимуществени вреди. Затова Б.М. моли съда да осъди ВИАНД да му заплати 100 000,00 лева обезщетение, като част от общо дължащото се обезщетение от 200 000,00 лева. Той търси и обезщетение за забава от датата на инцидента – 27.08.2014 г. – до окончателното плащане (вж. исковата молба, л. 3-6 от делото на СРС, както и протокола от с. з. на СРС от 17.02.2016 г., л. 95 от делото на СРС).

2. На ответника

[10] ВИАНД е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като Б.М. не е имал договор с ВИАНД, а е имал правоотношение със ЗАТВОРНО ДЕЛО. Затова евентуално последният следва да отговаря по иска.

[11] ВИАНД твърди, че Б.М. не е получил мозъчна контузия, а останалите увреждания, заявени от ищеца, не са толкова тежки, както и, че ищецът не е претърпял болките и страданията, описани от него. Затова ВИАНД моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 27-30 от делото на СРС).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ

УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И

СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът приема за установени

[12] Не се спори, че Б.М. е бил роден на *** г. На 05.12.2013 г. ЗАТВОРНО ДЕЛО и ВИАНД са сключили договор със срок до 03.12.2014 г. С този договор ЗАТВОРНО ДЕЛО се е задължил да предостави на ВИАНД срещу възнаграждение 10 лица от списъчния брой на лишените от свобода на Затвора в гр. София, Затворническо общежитие „Казичене“, които да работят за ВИАНД във фуражния му завод в кв. „В.“ (вж. договора, чл. 1, л. 62 от делото на СРС). ВИАНД се е задължил да поеме цялото техническо ръководство, указанията и контрола на производствения процес (вж. договора, чл. 7, т. 2, л. 63 от делото на СРС).

[13] Не се спори, че от 24.02.2014 г. до 27.08.2014 г. Б.М. е работил за ВИАНД във фуражния му завод в кв. „В.“. В завода е имало разтоварище, където се е изсипвало зърното.

Разтоварището е било високо около 15,00 метра, за да могат да влизат големи камиони по 25-40 тона, а конструкцията му е била метална и върху нея се е наслоявала пепел от изсипването на зърното (вж. показанията на свидетеля Н., л. 30 от делото на СГС).

[14] Не се спори, че на 27.08.2014 г. свидетелката Ц.К., служител на ВИАНД, е ръководила, организирала и отговаряла за работата на Б.М.. Около 13:30 часа тя е разпоредила на Б.М. да почисти паяжините по тавана и конструкцията на разтоварището във височина, което се е правило с метла (вж. обясненията на Ц.К., л. 12 от делото на СРС, както и показанията ѝ, л. 29 от делото на СГС). За да изпълни Б.М. задачата, Ц.К. му е казала той да потърси съдействието на мотокариста М.Н., който да вдигне Б.М. с мотокар чрез пале, прикрепено на вилиците му (вж. обясненията на Ц.К., л. 12 от делото на СРС, както и показанията ѝ, л. 29 от делото на СГС).

[15] Палето е било метално, изработено самоделно. То е имало метални прегради, формата му е била на кошарка и е било използвано за превозване на 40-килограмови чували (вж. показанията на свидетеля М.Н., л. 30 от делото на СГС).

[16] Б.М. е намерил свидетеля М.Н. и му е предал разпореждането на свидетелката Ц.К..

Свидетелят Н. е бил изморен и е помолил да отложат изпълнението на работата, но Б.М. е споделил, че е обещал да изпълни разпореждането, и свидетелят Н. се е съгласил да свършат възложената работа. Преди това свидетелят Н. не е бил работил с този мотокар и металното пале. Б.М. е влязъл в палето и свидетелят Н. го е вдигнал на височина от три метра. Тогава палето се е разклатило и Б.М. е паднал на земята (вж. показанията на свидетеля Н., л. 30 от делото на СГС, както и обясненията му, л. 13 от делото на СРС).

[17] Вследствие на падането Б.М. е получил: 1. контузия на главата с разкъсно-контузна рана на кожата вляло, челно; 2. открито импресионно счупване на черепния покрив вляво, челно-теменно, със счупване на страничната стена на лявата орбита; 3. мозъчна контузия; 4. пневмоцефалия; 5. контузия на гръдния кош със счупване на мечовидния израстък на гръдната кост. Той веднага е постъпил в болница. Състоянието му е било тежко, в безсъзнание и неконтактен (вж. епикризата, л. 15-16 от делото на СРС).

[19] На

28.08.2014 г. и на 11.09.2014 г. инспектори от Инспекцията по труда (Инспекцията) са извършили проверка по случая. Те са установили, че във фуражния завод на ВИАНД в кв. „В.“ се е използвал виличен газокар и самоделна платформа за повдигане на хора. Платформата не е била осигурена против откачване и/или накланяне. При повдигане от кота „0“ тя е била неустойчива и върху нея трудно се е пазило равновесие (вж. протокола, л. 52-59 от делото на СРС).

[20] В болницата е била извършена операция на Б.М. по отношение на черепно-мозъчната травма и той постепенно е възстановил съзнанието си. Б.М. е бил изписан от болницата на 08.09.2014 г. До около един месец след увреждането той е бил обслужван от близките си и е приемал обезболяващи средства.

[21] Вследствие на черепно-мозъчната травма Б.М. е получил церебрастенен и квадрипирамиден синдроми. Поради това му е била определена трайно намалена работоспособност.

Познавателните способности на ищеца не са нарушени. Той няма нарушение на равновесието. Ищецът има видим дефект с липса на кост и леко хлътване на кожата от операцията за излекуване на черепно-мозъчната травма (вж. заключението на вещото лице д-р Г., л. 80-88 от делото на СРС). Той се притеснява от този дефект, тъй като децата от блока се подиграват с него, като го наричат „ламаринена глава“. Б.М. не може да работи физическа работа (вж. показанията на свидетеля Т., л. 30-31 от делото на СГС)

[22] Мекотъканните увреждания на главата (контузията и разкъсно-контузната рана) са причинявали болки и страдания на Б.М., които са отшумели за около една-две седмици. Болките от контузията на гръдния кош и счупването на израстъка на гръдната кост са отшумели за около две-три седмици, а около месец ищецът е изпитвал затруднения при движението на снагата си (вж. заключението на вещото лице д-р Г., л. 80-88 от делото на СРС).

[23] Не се спори, че ВИАНД не е заплащал на Б.М. обезщетение за неимуществени вреди. В. М. е освободен от заплащането на държавна такса (вж. л. 3 от делото на СГС). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 28 от делото на СГС). СРС е изплатил 180,00 лева от бюджета си за възнаграждение за вещо лице (вж. л. 94-гръб от делото на СРС). ВИАНД е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства ответникът да е заплатил възнаграждение на адвоката. Затова съдът приема, че ВИАНД не е заплащал адвокатско възнаграждение.

2.

Спорни по делото обстоятелства

[24] Основните спорни по делото обстоятелства са били дали Б.М. е претърпял уврежданията, които твърди, както и дали е претърпял заявените болки и страдания. От твърдените увреждания съдът приема, че Б.М. не е получил само фрактурата на лявата очна орбита, тъй като липсват доказателства за това. Съдът приема и, че Б.М. няма паметови нарушения и такива, свързани с равновесието, тъй като това категорично се установява от заключението на вещото лице Г..

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,

СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[25]

Б.М. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу ВИАНД. Искът е частично основателен.

1.

По иска по по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

[26] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

Разпечатката съдържа 60 от 168 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/710e7bfd-d1e1-4f39-9ab4-21bc1649f655