Решение № 20275 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20275 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110102626 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

08.12.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 2626/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Ц. Л. С., Б. М. П. и М. М. П., като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. ..........................., аб. № 87350. Поддържа, че бил доставил топлинна енергия, която била на стойност 909,13 лева за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., която не била заплатена от ответниците.

Навежда доводи, че с оглед липсата на плащането, ответниците били изпаднали в забава, поради което дължали и сумата от 131,32 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г. Навежда доводи, че била предоставена и услугата дялово разпределение, за която не била платена дължимата цена в размер на 58,75 лева за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., като с оглед на това ответниците били изпаднали в забава, поради което дължали и сумата от 12,31 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 1 г. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение, но ответниците били възразили, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно поравно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците чрез особения представител, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърдят, че не е доказано наличието на облигационно отношение, респ. че ЕС е присъединена към топлопреносната мрежа. Поддържа, че няма доказателства, че действително е налице регистрирано по смисъла на закона ФДР, съответно липсвали доказателства за това, че услугата дялово разпределение е била действително извършвана.

Инвокират доводи, че претенцията е недоказана по размер, като излага подробни съображения за доказателствената стойност на представените по делото доказателствени средства. Сочи, че липсват доказателства и за действителна доставка на топлинна енергия.

Излага съображения, че вземанията за мораторна лихва не били дължими, тъй като били начислени върху суми по прогнозни дялове. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Искат отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като изразява становище, че е извършвало услугата за дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, 2 дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложено е Заявление-декларация от 20.07.2011 г. от В М.а П.а до „ТС“ ЕАД (л. 2425 в кориците на делото) за откриване на партида за недвижим имот, находящ се в гр.

.............................

Представено е Удостоверение за наследници от 14.09.2020 г., от което се установява, че В М.а П.а е починала на 23.06.2020 г. и е оставила като единствен наследник по закон своята майка – ответницата Ц. Л. С..

Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на В П.а за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че сключеният индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия между В М.а П.а и „ТС“ ЕАД е бил развален или прекратен.

Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ. вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че собственик, 3 съсобственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона, тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да две отделни лица с ограничаващи се права, при наличието съсобственост, да могат да го потребят. В случая безспорно е установено, че облигационното правоотношение е било учредено единствено с В М.а П.а, като по силата на индивидуалния договор и наследствено правоприемство нейната майка – ответницата Ц. Л. С., е останала задължена за заплащането на цялата доставена топлинна енергия до процесния имот през процесния период.

Ответниците Б. М. П. и М. М. П. не са пасивно материалноправно легитимиран да отговарят по предявените искове. Възникналото облигационно отношение с ответницата Ц.

Л. С. по силата на приетото от ищеца заявление-декларация е res inter alios acta , а както е известно res inter alios acta, aliis neque nocet, neque prodest – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка трябва да се отбележи, че направеният извод се подкрепя и от представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства, в които изрично е посочен като потребител само В М.а П.а, като протоколите за отчет са подписани и не са надлежно оспорени, поради което съдът счита, че същите съставляват извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено, че е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия единствено с ответника Ц. Л. С., на основание подаденото от В П.а заявление-декларация и настъпилото впоследствие наследствено правоприемство. По отношение на ответниците Б. М. П. и М. М. П. исковете следва да бъдат отхвърлени поради липса на правоотношение възникнало от договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.