Решение № 3 от 14.01.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Девин, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100196 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.55 ЗЗД от К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. Доспат, чрез пълномощник адв. Д. В. М., със съдебен адрес гр. П., бул. П. ш. № **, ет.*, ап.* против „С. – К.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. О. № **Б, представлявано от С. Н. Т., с искане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да осъди „С. К.“ АД да заплати на К. М. К. сумата от 516.43 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да осъди „С. К.“ АД да заплати на К. М. К. сумата от 76.95 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноските по делото.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит №

591*/15.01.2020г., сключен със „С. - К.“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 285.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 370.50 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 1

30 дни. Съгласно Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. В чл.20, ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на ответника неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка й е начислена неустойка в общ размер на 76.95 лева, добавена към дължимата главница и лихва, видно от предоставения погасителен план към Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. Твърди, че е погасила предсрочно Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., като на 15.10.2020г. е заплатила сумата от 801.43 лева, тъй като е натрупала и наказателни лихви.

Твърди, че Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност неустойката е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, неспазване на нормите на чл.ЗЗ ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП.

Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. е недействителен, съгласно специалните основания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не съдържа приложимия лихвен процент и условията за прилагането му и съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Договорът е сключен при заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като заплащането на неустойка е допълнителен разход, водещ до нарушаване на максималния размер на ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. В договора е посочен ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, поради което е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С448/17. С-344/14, С290/19, С-535/2020г. е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в 2 кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи, по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

В случай, че съдът не намери Договор за кредит №

591*/15.01.2020г. за изцяло недействителен, по отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на принципа на „добрите нрави“, по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД при значителна нееквивалентност на насрещните престации. Неустойката е основана на нищожна клауза по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП при нарушаване на принципа на добросъвестност и справедливост, застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Доколкото Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., е недействителен, кредитополучателят дължи връщане на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, поради което на основание чл.23 ЗПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да и заплати сумата от 516.43 лева.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. е действителен, то моли да осъди ответната страна да й заплати сумата в размер на 76.95 лева, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й присъди разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че на 15.01.2020г. между „С. - К.“ АД като кредитор и ищеца К. М. К., като потребител по смисъла на ЗПК е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 591*, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 285.00 лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на 3 обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила (в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК).. В случая, тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение.

Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размера на главното задължение. По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение /Определение № 100/25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г, на ВКС, 3 ГО/, тъй като нейният размер е предварително уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска, само при хипотезата на чл.

20 от Договора, в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради това счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно, с оглед изискванията на закона. Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит № 591* от 15.01.2020 година е уговорено, след като потребителят е бил запознат с условията на договора, преди неговото сключване и е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Ищцата е действала недобросъвестно, тъй като при сключване на договора е знаела, че няма да изпълни задължението си, поради това на основание чл.71 ЗЗД, задължението по договора е станало предсрочно изискуемо.

В съдебно заседание, ищецът чрез адв. Д. М. в писмено становище поддържа иска. Претендира за сторените в настоящото производство 4 разноски.

Прави възражение възнаграждение за юрисконсулт. за прекомерност на претендираното

Ответникът, чрез адв. Х. Н. в писмено становище моли съда да отхвърли иска. При изчисляване на ГПР не е нарушена императивната разпоредба чл.19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да присъди сторените разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложения Договор

№

591*/15.01.2020г. за потребителски кредит се установи, че е сключен между „С. - К.“ АД, в качеството му на заемодател и ищцата К. М. К., в качество й на заемател, по силата на който съгласно чл.1 кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 285 лева, със срок на ползване 1 година от датата на сключване на договора, като с изтичане на срока, ползването се удължава автоматично за срок от една година за общо три години, ако в 30 дневен срок преди изтичане на първоначалния, нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.

Съгласно чл.4 страните са уговорили, следните параметри да договора за заем: 1) Главница по заема 285.00 лева; 2 ) Срок на заема 12 месеца. Удължаването на срока на кредита е автоматично за още един едногодишен период, но за не повече от три години от сключване на договора и в случай че в 30 дни, преди изтичане на първоначалния или всеки следващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора; 3) Първи транш на кредита в размер 285 лева се прeдоставя на кредитополучателя на датата на сключване на този договор, а при невъзможност на следващия работен ден. Всеки следващ одобрен транш се предоставя на кредитополучателя от датата на одобряването му, а при невъзможност на следващия работене ден;

4) главница по първи транш 285 лева; 5) Лихва по първи транш 8.55 лева.

Съгласно р. VI, чл.17 кредитополучателят се задължава, в срок до 3 дни от сключване на договора, да сключи договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, чрез трето физическо лице, което отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, 5 включително за погасяване на главница, лихва, неустойка и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл.19 от договора, третото лице - поръчител, подлежи на предварителна проверка от кредитора и следва да отговаря на изискванията, посочени в Общите условия: Навършена възраст - 21 години; Минимален осигурителен брутен доход – 1 500.00 лева; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР за просрочени задължения; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „С. - К.” АД; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.