Определение № 554 от 02.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. Перник, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20261700100152 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. на СОС № 12284/07.11.2025 г. – п.к.

04.11.2025 г., подадена от Е. Д. М. с ЕГН:********** срещу Софийски градски съд, гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, с Булстат:000696532 (СГС), с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 338.76 евро (30 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на съда в нарушение правото на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и националното законодателство – ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 04.11.2025 г., до окончателното издължаване и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че твърдяното увреждане е от 22.01.2025 г. и се изразява в това, че СГС не е изпълнил задълженията си по чл. 424, ал. 3 НПК, а именно: - не е изпратил до Върховния касационен съд искането му за възобновяване на наказателно дело по жалба № 460127/22.01.2025 г.; - не е изпратил препис от искането на прокурора; - не е изпратил препис на осъдения. Според ищеца това е довело до невъзможност да бъде разгледано искането му за възобновяване на дело № 102/2018 г. на Апелативния специализиран съд и дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд.

Според ищеца бездействието на СГС е довело до лишаване от ефективни правни средства за защита; лишаване от възможност за възобновяване на наказателното дело; нарушение на правото на справедлив процес; нарушение на правото на свобода, в каквато връзка се позовава на множество норми, включително чл. 4, § 3 от Договора за ЕС; чл. 6 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 5 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека; чл. 2 и чл. 9 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 2в ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че вследствие на поведението на ответника е претърпял психически страдания, изразяващи се в страх, безпомощност, безнадеждност, тревожност, унижения, 1 чувство за безизходица, както и негативни здравословни последици – паник атаки, депресия и хипертония.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Софийски градски съд като правоприемник на закрития Специализиран наказателен съд чрез пълномощника Д. Б. е подал отговор, с който оспорва предявения иск както по допустимост, така и по основателност.

На първо място се поддържа възражение за нередовност на исковата молба. Твърди се, че ищецът не е индивидуализирал надлежно периода на претендираното увреждане, което препятства определянето на предмета и обема на спора и затруднява организирането на защитата. Посочва се също, че не е индивидуализиран по достатъчно ясен начин актът, от който се твърди, че произтичат вредите, като са налице несъответствия относно номера и датата на посочената жалба. Според ответника тези пропуски възпрепятстват изясняването на фактическото основание на иска и обуславят нередовност на исковата молба.

Ответникът излага и съображения относно правната рамка на отговорността на държавата за нарушения на правото на Европейския съюз. Поддържа, че в исковата молба липсват конкретни твърдения относно наличието на кумулативните предпоставки, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз, а именно: нарушената правна норма да предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претендираните вреди.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, ответникът го оспорва като изцяло неоснователен и недоказан.

По същество се поддържа, че производството по чл. 424 НПК представлява извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове чрез възобновяване на наказателни дела, като основанията и сроковете за това са изчерпателно уредени в закона. Според ответника не е налице нарушение на правото на ЕС и на международноправните норми, посочени от ищеца, а действията на съда са осъществени в рамките на законово регламентирано производство.

Оспорва се наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответника и претендираните вредоносни последици. Поддържа се, че ищецът е участвал в множество съдебни производства и през релевантния период е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, поради което не може да се направи категоричен извод, че евентуалните негативни преживявания са следствие именно от твърдяното нарушение.

Самостоятелно се оспорва и посоченият в исковата молба период на увреждането – от 22.01.2025 г. до неопределена крайна дата, като неиндивидуализиран и прекомерно продължителен.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и утвърдената съдебна практика.

2

Ответникът оспорва и акцесорната претенция за законна лихва като обусловена от основателността на главния иск.

Направено е искане за присъждане на разноски в полза на ответника, включително в случай на прекратяване на производството.

Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват процесуално допустими.

Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба.

От изложените в исковата молба фактически твърдения ясно се установява, че ищецът основава претенцията си на твърдяно противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпращане искане за възобновяване на наказателно дело по реда на чл. 424, ал. 3 НПК до ВКС, както и невръчване на преписи на останалите участници в производството. Ищецът е посочил и конкретните наказателни дела, по отношение на които твърди, че е следвало да бъде проведено производството по възобновяване – н. д. № 102/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд и н. д. № 1018/2019 г. на ВКС. Следователно, противоправното поведение е достатъчно индивидуализирано чрез посочване на неговия вид, автор и фактическа проява, което позволява на съда и ответника да установят предмета на спора. Обстоятелството дали действително е била подадена такава жалба, както и дали ответникът е бил длъжен да извърши твърдените действия, са въпроси по съществото на спора, а не по редовността на исковата молба.

В исковата молба е посочено, че вредите произтичат от бездействие по конкретно искане за възобновяване на наказателно производство, подадено чрез ответника до ВКС.

Макар посочването на номера на жалбата да не е напълно ясно, това не препятства индивидуализирането на спорното правоотношение, тъй като ищецът е посочил конкретното производство по чл. 424 НПК, конкретните наказателни дела и твърдяното бездействие на ответника. Липсата или непълнотата на отделни реквизити относно доказателствените източници не представлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, когато предметът на спора е определяем.

От съдържанието на исковата молба се извежда, че ищецът твърди продължаващо противоправно бездействие, чиито последици продължават и към момента на подаване на иска. При твърдения за продължаващо нарушение не е задължително крайната дата на увреждането да бъде конкретно фиксирана, тъй като според изложените фактически твърдения вредите продължават да се търпят и към момента на сезиране на съда. В този смисъл посочването на начален момент и твърдението, че увреждането продължава към датата на подаване на исковата молба, е достатъчно за индивидуализиране на претенцията.

Дали действително е налице продължаващо увреждане е въпрос по основателността на иска.

Ищецът изрично е посочил фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си – твърдяно нарушение на правото му на ефективна съдебна защита, произтичащо от бездействие на ответника, както и настъпилите според него неимуществени 3 вреди. Дали изложените факти покриват фактическия състав на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ и практиката на СЕС е въпрос по съществото на спора и подлежи на разрешаване с крайния съдебен акт, а не при проверката за редовност на исковата молба.

По отношение допустимостта на иска по чл. 2в ЗОДОВ следва да се отбележи, че от изложените в исковата молба фактически твърдения е видно, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди да са причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, осъществено чрез бездействие на ответника при администриране на искане за възобновяване на наказателно производство. Така въведените твърдения обуславят правна квалификация по чл. 2в ЗОДОВ, поради което искът е подведомствен на гражданските съдилища и е предявен срещу надлежно посочен ответник.

Доколко са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г. от 14.30 ч., за когато да се призоват страните.

Обявява на страните проекта на доклад по делото:

„Предмет на производството са предявени от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд (като правоприемник на закрития Специализиран наказателен съд искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 338.76 евро (30 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на съда в нарушение правото на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и националното законодателство – ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 04.11.2025 г., до окончателното издължаване и разноските по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК):

Неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл. 424, ал. 3 НПК, а именно: - не е изпратил до Върховния касационен съд искането на ищеца за възобновяване на наказателно дело по жалба № 460127/22.01.2025 г.; - не е изпратил препис от искането на прокурора; - не е изпратил препис на осъдения. Според ищеца това е довело до невъзможност да бъде разгледано искането му за възобновяване на дело № 102/2018 г. на 4

Апелативния специализиран съд и дело № 1018/2019 г. на Върховния касационен съд.

Според ищеца бездействието на СГС е довело до лишаване от ефективни правни средства за защита; лишаване от възможност за възобновяване на наказателното дело; нарушение на правото на справедлив процес; нарушение на правото на свобода, в каквато връзка се позовава на множество норми, включително чл. 4, § 3 от Договора за ЕС; чл. 6 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 5 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека; чл. 2 и чл. 9 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 2в ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че вследствие на поведението на ответника е претърпял психически страдания, изразяващи се в страх, безпомощност, безнадеждност, тревожност, унижения, чувство за безизходица, както и негативни здравословни последици – паник атаки, депресия и хипертония.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Така предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.

2в ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.