Определение № 1940 от 01.09.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно гражданско дело 7577/2026
- Вид
- Определение № 1940
- Подписан
- 01.09.2026
- Състав
- Гергана Руменова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- Чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1 · Тарифа за таксите, които се събират за международните телефонни разговори по Закона за съобщенията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1940 гр. Враца, 01.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гергана Р. П.ова като разгледа докладваното от Гергана Р. П.ова Частно гражданско дело № 20261420107577 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България" № 81В, ап.3, общ.Столична, обл.София, срещу Н. С. Д., ЕГН:**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор за потребителски кредит № 532081 сключен на 01.06.2021 г. „Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869, от една страна, и Н. С. Д., ЕГН:**********, от друга страна.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договорът за паричен заем и договор за продажба и прехвърляне на вземания.
С оглед разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания по сключен Договор за потребителски кредит № 532081 сключен на 01.06.2021 г. „Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869, от една страна, и Н. С. Д., ЕГН:**********, от друга страна.
С заявлението е посочено, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. /кредиторът / „Сити Кеш" 1ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
203374133,
Договора за потребителски кредит е сключен с описаните в чл. 3 параметри.
Съдът намира, че е налице съмнение за неравноправност на клаузите, предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Според тази разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за 1 добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 19 точки се прави неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 на същата разпоредба изрично посочва, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В конкретния случай с Договора за потребителски кредит не е регламентирано заплащането на неустойка.
При тези съображения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ал. 1ЗЗП, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на вземането, основаващо се на тези клаузи.
По отношение на претендираната такса по Тарифа за таксите и разходите събирани от „ Сити Кеш " ООД, съдът намира следното:
Такива такси не са изрично уговорени като размер и основание в договора, а се прилагат в отношенията на страните чрез препращане към тарифа. Заявителят не е посочил конкретно в какво се изразяват дейностите спрямо конкретния длъжник, за които се дължат посочените такси за извънсъдебно събиране на вземането, а само примерно е изброил няколко вида дейности. Настоящият съдебен състав намира, че посочените договорки пораждат съмнение за неравноправност, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност. От една страна, липсата на яснота относно размера на дължимите суми не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. От друга страна, едностранното приемане на Тарифа от страна на кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя да заплаща необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите задължения - чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Декларирането на заемателя, че е запознат със същата, на този етап не е достатъчно, за да бъде направен извод, че на потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които е имал възможност да се запознае преди сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено и в тази част.
Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална договореност - чл. 146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския договор. Също в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски кредити.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземание за неустойка за неизпълнение на задължение и такса за събиране на кредита, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу Н. С. Д., ЕГН:**********, В ЧАСТТА за сумите: неустойка – 126,54 евро и такса – 153,09 евро;
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
203374133, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. С. Д., ЕГН:**********, за останалите суми, посочени в заявлението.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3