Решение № 842 от 03.08.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Плевен , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430102913 по описа за 2021 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, представлявано от Юлиян Цампаров, чрез адв.В.Г. от САК, против Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 89,91 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *** г. и 8,88 лева – неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№797/2021 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от договор за ел.съобщителни услуги *** г., сключен между ответника и ***, допълнително споразумение към него от 29,01,2016 г., договор за лизинг от 29,01,2016 г., договор за ел.съобщителни услуги ***/27,12,2016 г. Твърди се, че неизпълнението на задължението на абоната да заплати потребените услуги за периода 22,07,2017 г. – 21,10,2017 г. довело до предсрочно прекратяване на договора на 14,11,2017 г. /датата на деактивация на процесния абонамет, която се генерира автоматично/ и е ангажирало договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е начислена 1 неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 263,13 лева, от които се претендират 89,91 лева /за три месечни вноски от по 13,32 лева за мобилна услуга Vivacom i-Traffic M и три месечни вноски от по 16,65 лева за мобилна услуга Vivacom i-Traffic L /. Неизплатени са и 3 лизингови вноски в размер на 3,00 лева всяка по договора за лизинг от 29,01,2016 г. Твърди се, че с договор за цесия от 16,10,2018 г. *** прехвърля вземането си срещу ответника на „С.Г.груп“ ООД, което дружество с последващ договор за цесия от 01,10,2019 г. прехвърля вземането срещу ответника на ищеца в настоящото производство, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но няма представени доказателства за надлежното му уведомяване. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№797/2021 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С молба от 19,07,2021 г. ищецът ангажира становище по същество на делото и моли съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице процесуалните предпоставки за това.

В с.з., за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№797/2021 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за 2 постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника Р. Т. Д., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.58 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото /съобщение на л.64 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 06,07,2021 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства /договор-заявление за мобилни услуги №***27,12,2016 г.;

Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги №**********29012016-36119869 от 29,01,2016 г. и договор за лизинг №*** от 29,01,2016 г. към него; договор-заявление №**********2312201432564484 от 23,12,2014 г., фактура от 29,01,2016 г. за устройство – таблет *** и приемо-предавателен протокол от същата дата; месечна сметка №***/22,08,2017 г., месечна сметка №***/22,09,2017 г., месечна сметка №***/22,10,2017 г. и месечна сметка №***/22,11,2017 г.; договор за цесия от 16,10,2018 г. между *** и „СГ груп“ ООД, потвърждение за цесия, договор за цесия от 01,10,2019 г. между „СГ груп“ ООД и ищеца, извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 01,10,2019 г. /.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът 3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, представлявано от ***, сумата от 89,91 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *** г. и 8,88 лева – неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№797/2021 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Т. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от Ю***, направените разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4