Присъда № 1 от 15.01.2026, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА рег. № 1 от 15.01.2026г. по НОХД № 788/2025г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.

Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 – ЗМ – 277/2025г., против *** за това, че на 23.05.2025г., на плажна ивица, в района на централната част на ***, се съвкупил с лице от женски пол - *** /***/, родена на ***, като я принудил към това със сила - нанесъл й удар по лицето с юмрук, а след това и шамар по лицето, ударил я по левия хълбок и по раменете, като деянието представлява опасен рецидив престъпление по чл.152, ал. 3, т.5 вр. ал. 1, т.2 вр. чл.29, ал. 1, б. „а" от НК .

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Счита, че са налице доказателства за извършване на деянието при пряк умисъл от страна на подсъдимия. С оглед процесуалното му поведение предлага да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години (след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК). Предлага да се приспаднат задържанията му и да бъде осъден на разноски, а веществените доказателства – да бъдат унищожени.

Защитникът на подсъдимия намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума и впоследствие редуцирано с 1/3. Развива доводи в тази насока.

Подсъдимият е съгласен с казаното от защитника. В последната си дума моли за по-малка присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият *** е роден на *** в ***, с адрес за призоваване: ***, постоянен адрес: ***, българин, български гражданин, неженен, ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас.

Същият е осъждан неколкократно, като по НОХД № 44/2019г. по описа на Районен съд Несебър е осъден за деяние по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 28.01.2018г., на Лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, по НОХД № 120/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас е осъден за деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 НК, извършено на 11.08.2020г. на Лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, а по НОХД № 871/2020г. по описа на Районен съд Несебър е осъден за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 04.05.2019г., на Лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. С Определение № 81 от 24.08.2021г. по ЧНД № 545/2021г. по описа на Районен съд Несебър му е определено едно общо най-тежко наказание по тези три осъждания, а именно: Лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което е изтърпяно на 03.12.2023г. Видно от съставен фиш за спешна медицинска помощ (на л. 49 от делото) във връзка с влошено здравословно състояние на подсъдимия в съдебно заседание, той страда от заболяването „епилепсия“.

На 19.05.2025г. свидетелката *** (***) пристигнала в България на почивка, като отседнала в хотел ***. На 22.05.2025г. отишла на вечеря заедно с приятелката си – св. ***. След това посетили и други заведения, употребили алкохол. Около 01:00 часа на 23.05.2025г. двете излезли от ***, като *** останала сама, тъй като приятелката й отишла да си купува цигари. В този момент към нея се приближил свидетелят ***, който непосредствено преди това водел разговор с подсъдимия ***. *** прегърнал *** и двамата се насочили към плажа, а *** тръгнал след тях. Свидетелят *** искал да прави секс с пострадалата, но тя отказала и той се върнал, като това се случи малко преди да достигнат моста в централната част на к. к. „Слънчев бряг“. Виждайки какво се случва, подсъдимият *** се доближил до пострадалата и я отвел на плажа с намерението да осъществи сексуален контакт с нея. Там я повалил на земята, след което нанесъл удар с юмрук в областта на 1 лицето й, като започнал да сваля дрехата й – гащеризон. *** не била съгласна, казвала му, че не иска това и се опитвала да го отблъсне. Тогава *** я ударил с шамар по лицето и й нанесъл удари по левия хълбок и раменете. Свалил дрехата си, извадил пениса си и го поставил във влагалището на *** без да използва презерватив. В продължение на няколко минути извършвал полов акт с нея, а тя се съпротивлявала. Пострадалата не разбрала дали подсъдимият еякулирал във влагалището й или извън нейното тяло, но впоследствие той си тръгнал. *** се върнала в хотел ***, където св. *** – администратор в хотела, я възприела и видяла, че е разстроена. Провели разговор, при който пострадалата й споделила, че била изнасилена и я помолила да повика полиция. От св. *** бил подаден сигнал на телефон 112 и на място пристигнали полицейски служители, които предприели действия по установяване на извършителя.

С протокол за доброволно предаване от 10.06.2025г. (на л. 66, том

II от ДП), били предадени записите от охранителна камера в хотел

„***“, на 1 бр. оптичен носител DVD-R. На записите била изготвена техническа експертиза (на л. 69 – л. 76 от том II от ДП), според която не се установяват годни изображения за лицева идентификация.

По отношение на *** било извършено освидетелстване (в протокол на л. 26 – л. 30, том I от ДП). Освидетелстване било извършено и по отношение на св. *** (протокол на л. 31 – л. 35, том I от ДП), при което били констатирани наранявания – тъмносинкаво петно по дясната ръка, в задната част, в областта на бицепса и охлузване по лявото бедро.

С протокол за доброволно предаване (л. 36, том I от ДП) от нея била предадена 1 бр. синя рокля с презрамки , по отношение на която е изготвена ДНК експертиза, обективирана в протокол № 25 от 12.06.2025г. (на л. 26 – л. 28, том II от ДП). От експертизата се установява, че е намерена семенна течност от лице от мъжки пол по дрехата, която обаче не било възможно да се свърже с ДНК профил – поради минимално количество, или настъпили деструктивни промени.

По ДП е изготвена съдебномедицинска експертиза № 144/2025г. (на л. 17 – л. 19, том II), при която се установили охлузване по лявата слабинна гънка, без травматични увреждания в областта на половите органи и бедрата. Направено е заключение, че липсата на травматични увреждания не изключва възможността за извършени действия, от които да не останат видими следи.

По ДП е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (на л. 33 – л. 46, том II от ДП) по отношение на пострадалата ***, от която се установява, че се касае за емоционално нестабилна личност с вредна употреба на алкохол и психоактивни субстанции, която била в средна към тежка степен на обикновено алкохолно опиване към датата на деянието (без качествено разстройство на съзнанието). Била е годна да възприема правилно, да запаметява и да възпроизвежда факти и събития, включително тези, имащи значение към извършеното спрямо нея.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 НПК настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите ***, ***, ***, ***, ***. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на фактите са допринесли и извършените техническа експертиза, ДНК експертиза, съдебномедицинска и съдебно-психиатрична и психологична експертиза, а така също освидетелствания на лица и веществените доказателства по делото. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду 2 си като в пълна степен съвпадат и с признанията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 152, ал. 3, т.5 вр. ал. 1, т.2 вр. чл.29, ал. 1, б. „а" от НК.

В случая става въпрос за престъпно съвкупление с лице от женски пол, което е осъществено против волята на това лице. На първо място от обективна страна следва да се отбележи, че жертва на това престъпление може да бъде само лице от женски пол – в случая това е пострадалата ***.

На следващо място – доказано е осъществяване на изпълнителното деяние (в конкретния случай деянието е двуактно), което включва както съвкупление с пострадалата, така и принуждаване към това със сила. От фактическа страна се установява, че подсъдимият е употребил сила спрямо пострадалата - нанесъл й удар по лицето с юмрук, впоследствие шамар по лицето, както и удари в областта на левия хълбок и по раменете. Следователно се установява, че подсъдимият е извършил нужното физическо въздействие върху личността на пострадалата, което (въпреки изразеното от нея нежелание и съпротивата й) е направило възможно той да е осъществи съвкупление с *** против волята й.

Доказан от фактическа страна и е извършването на съвкупление, а именно полов акт между подсъдимия и пострадалата, при който мъжкият фалос на подсъдимия е проникнал във влагалището на жената (пострадалата ***). От обективна страна е доказано, че това е извършено против волята й (самата тя изрично заявила това пред ***, а освен това се е опитвала да се отскубне от него), като за осъществяването на половия акт е спомогнало цитирано физическо въздействие от подсъдимия спрямо личността й.

На следващо място от обективна страна се установява, че деянието е извършен при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК – *** го е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година (в случая три години и шест месеца), изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. В случая макар да са били налице три отделни осъждания, деянията са извършени при условията на реална съвкупност, поради което (според постановките на Постановление № 2 от 27-29.04.1970г. на пленума на ВС на Република България) е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29 НК – с оглед определеното най-тежко наказание по ЧНД № 545/2021г. по описа на Районен съд Несебър.

Наказанието е изтърпяно на 03.12.2023г., поради което по арг. чл. 30 от НК разпоредбата на чл. 29 НК следва да се прилага към настоящия случай.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл. От установените обстоятелства е ясно, че *** е съзнавал несъгласието на пострадалата да се съвкупява с него (същото е изразено както вербално, така и чрез опитите й да се отскубне от него). Съзнавал е, че я принуждава към съвкупление с насилието, което употребява спрямо с нея, като целта му е била както да сломи съпротивата й (чрез това насилие), така и да извърши половия акт.

Налага се извод, че се установяват всички елементи на деянието по чл. 152, ал. 3, т.5 вр. ал.

1, т.2 вр. чл.29, ал. 1, б. „а" от НК.

При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.