Решение № 11271 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11271 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. А.ОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А.ОВ Гражданско дело № 20221110161177 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на дължими от ответника вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .. г. на СРС, 67 състав, а именно: сумата 96,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г., ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 8,30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода 14.09.2019 г. до 01.06.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., абонатен № .. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е заплащал редовно месечните сметки към ищцовото дружество. Излага съображения, че топлинната енергия за имота не е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

1

Третите лица помагачи „Т.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД не изразяват становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

2

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Изключение от това правило е хипотезата, при която е налице сключен договор с друго лице по отношение на топлоснабдения имот, каквато в случая не се установява да е налице.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период собственик на процесния имот се явява ответникът А. Д. Б.. От приетата по делото Заповед № .. на председателя на ., се установява, че процесният имот – а., находящ се в гр. С., е предоставен в обезщетение срещу отчужден имот на А. Д. Б.. Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между ищеца и ответника А. Д. Б..

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т.“ ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 10.08.2002 г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е имало монтирани 2 бр. водомери за топла вода Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т. ” ЕООД, с подизпълнител „Д.“ ООД. Сградата е била без отопление, поради което ТЕ за 3 отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към Наредба ..

Експертизата установява, че при отчета на дяловите единици за сезон 2018/2021 г. са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от главния отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице посочва, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Експертът е посочил, че техническото средство за търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало метрологични проверки и съответства на одобрения тип.

От заключението се изяснява още, че дължимата от ответника сума за процесния период от м.05.2018 г. до м.02.2019 г. за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 787,40 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират въз основа на данните за реално потребление. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 787,40 която надвишава претендираната от ищеца сума 96,88 лева, предвид което и при съобразяване с принципа на диспозитивното начало искът се явява основателен до пълния предявен размер.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.

28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.

Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., 4

ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Д.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.

Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.06.2022 г. е изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г. включително.

Съобразно изложеното претенцията срещу ответника следва да бъде отхвърлена в частта за сумата 46,02 лева, изчислена от съда на основание чл.

162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, съответно непогасена се явява сумата за доставена топлинна енергия за м.02.2019 г. в размер на 50,86 лева.

За процесния период приложими към облигационните отношения между страните са били ОУ одобрени с Решение № .. на КЕВР, които са влезли в сила на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната сума, то искът за законна лихва срещу ответникът на основание чл. 162 ГПК следва да се уважи до размера от 4,36 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер от 8,30 лева.