Решение № 4755 от 07.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4755 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100510453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20016581/24.02.2022г. по гр.д. № 50782 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 173-ти състав е отхвърлен иска, предявен с искова молба вх. № 2022761/03.09.2019г. на Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация с постоянен адрес: гр. Москва, ул. „*******, ап. 210 и съдебен адрес/ адв. Н. Н., гр. София, ул. „*******, офис 513 срещу „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* , правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК *******, „ Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ******* и С. С. Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ******* за признаване за установено по отношение на ответниците на основание на чл. 124 от ГПК вр. счл. 151, чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД, че полза на Ю. Б. ”АД не съществува ипотечно право по нотариален акт № 74/12.08.2011г., том 2, рег. № 2745, дело № 257/2011г. на нотариус Е.

Д., рег. № 512 на Нот.К., тежащо върху собствения на ищеца имот, представляващ апартамент № 21 в гр. Сандански, ул. „*******, идентификатор *** във връзка с договор за инвестиционен кредит № 1015/21.08.2008г. и последващите анекси към него, като е признато за установено, между страните че такова ипотечно право не е

1 възникнало по силата на нотариален акт № 101/03.09.2008г., том 3, рег. № 4292, дело № 469/2008г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на Нот.К. и „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* , правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК *******, „ Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ******* и С. С. Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-С.

Д.”, ЕИК ******* са осъдени да заплатят на Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1900лв., представляващи съдебни разноски по делото, като всеки от тях заплати по 1/3 от сумата; Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация е осъдена да заплати на „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* на основание н а чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 923,36лв ., представляващи съдебни разноски.

С Определение № 20048836/19.07.2022г. по гр.д. № 50782/2019г. по описа на Софийски районен съд, 173-ти състав е оставена без уважение молба по чл.

248 от ГПК на Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.Въззивна жалба вх. № 25031089/12.04.2022г. идентична с въззивна жалба вх. № 25031115/12.04.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че делото останало неизяснено от фактическа страна поради допуснати нарушения на СРС. В доклада и в решението не били ясно описани ипотеката по нотариалния акт № 99/2011г. кое е вземането-по основание и по размер, което ипотеката обезпечава.

Ипотеката от 2011г. не била отграничена от ипотеката от 2008г. и не ставало ясно дали сумата от 162 407лв. е обезпечена с двете ипотеки или само с тази от 2011г. Диспозитивът на решението насочвал към двете ипотеки , което водело до нищожност на ипотеката от 2011г., защото не можело да се установи тъждество и идентичност на обезпеченото вземане и самото ипотечно обезпечение. Обезпечените вземания не били индивидуализирани по основание и по размер . Тези пропуски на СРС довели до липса на отговор с решението какво е основание и размера на остатъчното обезпечено вземане с ипотеката от 2011г. ако има такова, не била разпредЕ. правилно 2 доказателствената тежест за наличието или липсата на изискуемо и ликвидно обезпечено вземане, което да е отграничено от останалите необезпечени вземания на кредитора. Имотът можел да се реализира принудително само за обезпечено вземане, а не за хирографарно такова. . доклад надлежен не бил извършен и по възраженията за нищожност на договора за кредит, поддържала твърденията си че този договор за кредит бил нищожен, несъществуването на това правоотношение водело до несъществуване и на акцесорното ипотечно правоотношение. В тежест на ответника било да установи съществуването на остатъчно обезпечено вземане от 162 407 евро или по-малко по анекс № 8, което да е тъждествено с описаното в ипотеката от 2011г. неправилно СРС приел, че текст на анекс № 8 съответства на ипотеката. Различни били възнаградителната лихва по двата документа , а това бил основен същински елемент на договора за кредит. Неправилно било прието , че обезпеченото вземане не е погасено по давност, СРС смесил срок на погасителна давност със срок за подновяване на ипотека. Обезпечено вземане било погасено и чрез плащане, ако се съобрази поредността на чл. 76 от ЗЗД. Обезпеченото вземане било по-обременително от хирографарните и следвало да се погаси преди тях.

Пренебрегнати били и доводите за новация на договора за кредит. С ипотеката от 2011г. били нарушени разпоредбите на чл. 166, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД, защото нямало определеност на обезпечената парична сума. Имало отделни обекти на собственост, не ставало ясно вземането от 162407 евро дали е само главница, дали се обезпечават други вземания, кое е точно договорното основание на вземането – договора за кредит от 2008г. или само това по анекс № 8 или друг анекс, загубена била връзката между кредитното правоотношение и текста на договорната ипотека. Допустимо било ипотеката да обезпечава част от вземане или от вземания, както и само едно от няколко вземания, в случая не било ясно какво обезпечава. Неясното в договора за ипотека водела до нищожността му поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, защото се достигало до обогатяване на кредитора и до неравенство между кредитор и длъжник, последният никога нямало да се освободи, не знаел кои от всички вземания е обезпечено до размер от 162407 евро. На практика бил направен опит да се обезпечи динамично неопредЕ. и неопределяема в количество и времево отношение на съвкупност от главници и акцесорни вземания, за които дори няма падежи в ипотеката. Волята по договора е да се обезпечат част от 3 вземания до 162407 евро без да се сочи отделно вземане, дали е за главница, дали е за лихва, за неустойка или друго. Никъде не бил посочен метод на определяне на базовия банков лихвен процент, методът на определянето му.

Нарушен бил 167, ал.2 от ЗЗД изискващ при частично обезпечаване на вземане да се посочи точно падежът му. Договорът за ипотека от 2011г. не сочел граници на имот, който се ипотекира, така липсвала надлежна индивидуализация на обекта. При анотицизъм или друга утежняваща форма на дълга без съгласие на гаранта не било налице преструктуриране, а било налице новация, СРС не приложил правилно чл. 174 от ЗЗД. Банката следвало да даде съгласие за заличаване на ипотеката при получаването на продажната цена от 50 000 евро. Заличаването на ипотеката можело да се направи и без съгласие на банката при наличие на съдебно решение за същото. Условието по анексите за заличаване на ипотеката от 2011г. се било сбъднало, защото били изпълнени критериите за продажба при определени от банката цени, нямало изискване плащането да е в полза на банката, в анексите се сочела и друга възможност. Претендирала е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* , правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК *******, е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на СРС в тази част било правилно. Ищцата била ипотекарен длъжник, придобила била имота по сделка с „Д. и Б.П.”ЕООД в който момент, върху имота вече била учредена ипотека. Договорът за кредит и договора за ипотека съответствали на законовите изисквания, не нарушавали сочените от ищеца норми, съответствали на добрите нрави, не заобикаляли закона. Предоговарянето на дълга не водел до новирането му, нямало изрична воля за подновяването . Всички анекси били неразделна част от договора за кредит от 2008. Заключенията по приетите счетоводни експертизи установявали размер на задълженията, банката не била давала съгласие за заличаване на ипотеката, отношенията между ищеца и продавача на имота не се отразявали на правата на банката. Задълженията по договора за кредит не били погасени. Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ******* не е изразил становище.

Въззиваемият – ответник по исковете С. С. Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ******* не е изразил становище.

4

2.въззивна жалба вх.№ 25028602/04.04.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 30.03.2022г. от ответника по исковете на „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* в частта, в която иск е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че неправилно било прието че процесния апартамент № 21 не бил сред описаните в договора за ипотека от 2008г. самостоятелни обекти.

Събраните по делото доказателства обаче установявали, че в сградата било извършено преустройство и се променила номерацията на апартаментите, удостоверението от Служба вписвания изрично сочело, че апартамент № 21 е образуван от апартамент № 10, последният бил посочен в нотариалния акт от 2008г. Ищецът не оспорвал твърдението на ответника, че ап. 21 е сред имотите по нотариалния акт от 2008г. СРС не му бил указал, че не сочи доказателства за идентичност на имотите по нотариалния акт от 2008г. с порцесния имот, следвало да се назначи съдебна експертиза за установяване на идентичността.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в тази част е правилно като краен резултат. Ипотеката от 2008г. страдала от пороците посочени в исковата молба В сградата действително имало преустройства. Тези преустройства довели до промяна в обектите. С преустройството на сградата и на отделни обекти в нея или на части от тях, описаните в ипотеката имоти изгубили законово изискуемото качество да са надлежно определени. По аргумент от чл. 167 от ЗЗД при промяна на сградата бил нужен нов ипотечен акт, защото ако се допуснело ипотечното право да е върху безформена мъгла, заемаща форма на сграда както и да бъде променяна, то ще следва, че с преустройството на сградата ще се доучреди, модифицира ипотечен договор, което противоречало на чл. 167, чл. 166, ал.2 от ЗЗД.

Претендирала е разноски. Оспорила е претенцията на насрещната страна за разноски.

Ответникът по исковете „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ******* не е изразил становище.

Ответникът по исковете С. С. Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.С. Д.”, ЕИК ******* не езиразил становище.

5

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2022761/03.09.2019г. вписана в Агенция по вписвания вх. рег. №

1205/02.07.2020г. на Е. И. Е., родена на **********г., гражданин на Руска Федерация с постоянен адрес: гр. Москва, ул. „*******, ап. 210 и съдебен адрес/ адв. Н. Н., гр. София, ул. „*******, офис 513 срещу „Ю. Б.”АД, ЕИК ******* , правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК *******, „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ******* и С. С. Д., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ******* с която е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответниците на основание на чл. 124 от ГПК вр. счл. 151, чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД, че полза на Ю. Б. ”АД не съществува ипотечно право по нотариален акт № 74/12.08.2011г., том 2, рег. № 2745, дело № 257/2011г. на нотариус Е.

Д., рег. № 512 на Нот.К. и по нотариален акт № № 101, том ІІІ, рег. № 4292, дело № 469/2008г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на нот.К.., тежащо върху собствения на ищеца имот, представляващ апартамент № 21 в гр. Сандански, ул. „*******, идентификатор ***. Навела е твърдения, че е собственик на имота, към него било насочено принудително изпълнение от банката за вземанията й срещу другите ответници и това пораждало интереса й от предявяване на иска. Изпълнителният лист бил издаден в производство в което не участвала, не била страна по договора за кредит, нито по анексите, последните не били вписани в имотния регистър, не били отбелязани към ипотеките от 2008г. и от 2011г. Закупила имота през 2014г., по имотната партида не били отразени тези ипотеки Платила продажната цена на имота по банкова сметка обслужваща кредита, но ипотеката не била вдигната Ипотечното право не съществувало. Ипотеките не сочели вземането което обезпечават по основание и по размер, не съдържали задължителни реквизити, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, евентуално били погасени чрез новация, чрез изпълнение на обезпечените вземания, по давност. Ипотеката от 2008г. сочела бъдещи вземания, което не било определяемо, не ставало ясно дали сумата от 1 050 000 евро ще е за главница или и за други вземания. Изменението по анекс 1 било съществено , но не било отбелязано към ипотеката, не било определен ясно падеж. Погасителния план по анекс от 2009г. бил в противоречие относно срока с договора за ипотека, не ставало ясно дали анекс № 4 е влязъл в сила, защото бил под 6 условия. Анекс № 8 бил новация, защото съществено се променяло вземането, реално възникнало ново задължение, не можело старото и новото такова да съществуват паралелно, създавало се ново задължение за главница от 1088345 евро, променени били и страните, имало нов погасителен план.