Решение № 173 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Катя К. Апостолова като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100600379 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда по НЧХД №4652/2025 год. по описа на РС Варна, двадесет и втори състав, постановена на 21.01.2025г. с която подсъдимата В. С. У. е призната за виновна в това, че на 19.08.2022г. около 16:00 часа в гр. Варна, действайки в съучастие като съизвършител с С.Г.У. умишлено е причинила телесни увреждания на Е. И. У.

ЕГН: **********, а именно кръвонасядания по лицето, лявата мишница, левия лакът, контузия на гръдния кош, лека степен, ожулвания в областта на дясната гривнена става, дясната подбедрица, контузия на лявата лакътна става -лека степен, с което е осъществила състава на престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основани чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

С присъдата си съдът е признал подсъдимата В. У. за невиновна в това , че на 19.08.2022г. около 16:00 часа в гр. Варна умишлено съзнавайки противоправността на деянието си публично да е казала унизителни за частта и достойнството на Е. У. думи - ,,ти си луда,, , ,, ти си гадна мръсна гадина,, с 1 което да и е нанесла публична обида и с което да е осъществила състава на престъпление наказуемо по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 от НК, като е оправдана по това обвинение.

С присъдата си съдът е признал подсъдимата В. У. за невиновна в това , че на 19.08.2022г. около 16:00 часа в гр. Варна умишлено съзнавайки противоправността на деянието В. У. да се е заканила на Е. У. с думите ,, млъквай, недей да викаш, защото ще те пребия,,, ,, ако баща ми умре, аз няма да ти простя и ще те убия,, с което да е възбудила основателен страх за живота и здравето на Е. У. и с което да е осъществила състава на престъпление по чл.144 ал.1 от НК, поради което и е оправдана за така повдигнатото обвинение.

С присъдата си на осн. чл. 45 вр. чл.52 от ЗЗД съдът е осъдил подс. В. С.

У. да заплати на гражданския ищец и частен тъжител Е. И. У. сумата от 1000 лв., представляваща уваженият от районния съд граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, кото е отхвърлил предявеният такъв в останалата му част до 17500 лв като недоказан по основание по размер.

С депозирана жалба от адв. Т., в качеството на защитник подс. В. У. излага, че постановената присъда, в частта в която подсъдимата е призната за виновна и осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди по уважен граждански иск е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и в нея са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване и нарушаване на правото на защита. Моли след извършване на проверка на правилността на присъдата В. У. да бъде оправдана или присъдата да бъде отменена и делото да се върне на първоинстанционния съд.

В депозираната от адв-.Ю. Г. жалба в качеството му на довереник на Е.

У. твърди, че частната тъжителка не е доволна от така постановената присъда в наказателната и граждаската части, като смята присъдата в оправдателната част и в гражданско осъдителната й част за неправилна, включително и при непроизнасянето на районния съд относно сторените по делото разноски. Прави искане въззивният съд да измени присъдата, като признае подсъдимата за виновна по всички три обвинения, да присъди на подсъдимата всички разноски до делата и да увеличи размера на уважения граждански иск.

2

В съдебно заседание адв. Т. поддържа така депозираната жалба, като излага подробни аргументи за всички допуснати според него съществени процесуални нарушения довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимата. Заявява, че присъдата е била постановена от незаконен състав, тъй като след смъртта на С.У. и прекратяването на наказателното производство срещу него, съдебния състав е трябвало да се отведе и делото да се разгледа от друг съдебен състав. Излага, че е уважен граждански иск, но липса на определение на съда за приемане за съвместно разглеждане на такъв, както и се прави възражение свързани с липсата на анализ и произнасяне в мотивите по отношение на събраните по делото доказателства. Отново моли за постановяване на оправдателна присъда или отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Адв. Г. отново застъпва аргументите, изложени в допълнението към жалбата си, като излага, че според него мотивите на районния съд са противоречиви и двусмислени относно показанията на св. Ч. и вината на подс.

У. за извършване на престъплението по чл. 144 ал.1 от НК се доказва наред с тази по чл. 130 ал.1 от НК. Излага, че заплахата за убийство отправена към Е.

У. е породила основателен страх у нея, като моли за изменение на присъдата и осъждане на подсъдимата и по трите обвинения. Претендират се сторените по делото разноски.

Частен тъжител Е. У. заявява, че дъщеря все още продължава да се държи изключително агресивно към нея и не съжалява за случилото се.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежни страни.

В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителката Е. У. е съпруга на подс. С.У. и майка на подс. В. У..

Отношенията в семейството не били добри и подс. В. У. застанала на страната на баща си С.У. срещу майка си Е.. Съпрузите били в процес на развод, като Е.

У. не искала да се развежда със съпруга си.

Ha 19.08.2022г. се разразил скандал между тъжителката и подсъдимите в сградата на жилищен комплекс в гр. Варна, ул. "Т.И., която била построена от фирмата собственост на С.У. и Е. У.. На седмия етаж на сградата се намирали ключовете от всички непродадени апартаменти и С. У. и В. У. се качили до там. На мястото пристигнала и тъжителката Е. У., която искала да ограничи достъпа на С.У. и В.У. до непродадените апартаменти, без да присъства полиция при отварянето им. Това подразнило С.У. и изблъскал Е. У. до стълбищната клетка на асансьора. Към действията на У. се присъедила и В. У., тъй като У. не бил в добро физическо състояние и бил с наскоро извършена операция на корема, която от своя страна нанесла удари с ръце в областта на лицето и гърдите на Е. У.. В. У. се опитала да задържи Е. У., докато С. У. успее да слезе надолу по стълбите. На шестия етаж борбата между двете жени продължила. В. У. продължила да блъска в стените Е. У., която от своя страна в даден момент успяла да се отскубне от нея и се опитала да с обади в полицията. През това време С.У. успял да слезе на третия етаж и да влезе в 3 ап.26, a Е. У. се преборила с В. У. и също слязла на третия етаж, където се опитала да влезе в ап.26. Там В.У. отново успяла да задържи майка си да не влезе в апартамент №26, като я сграбчила за врата и я издърпала до стълбищната площадка на етажа. Там Е.У. отноово се отскубнала от В. У. и слязла по стълбите, като успяла да се обади от телефона си на тел. 112 и да съобщи за семейния скандал.

Пред сградата поведението на страните по делото станало достояние на св. Ч., живуща под наем на първия етаж на сградата, която след като чула шум по стълбището на сградата излязла за да види какво се случва и видяла, че У.и дърпат входната врата на сградата и си крещят. Попитала С. У. какво се случва и той обяснил, че жена му е луда, удряла го в корема и показал следите от операция по корема като вдигнал фланелката си нагоре. Казал също на Ч., да не обръща внимание на Е.У.. Мястото било посетено от органи на 05 РУ при ОД МВР Варна. По повод на инцедента, органите на полицията съставили предупредителни протоколи на всеки един от участниците, да не извършват самоуправни действия един спрямо друг- копия от протоколите са приложени към делото.

Във връзка с инцидента били образувани няколко отделни проверки в 05РУ при ОД МВР Варна, които в последствие били обединени и приключени от прокурор Е. К. с постановление за отказ от образуване на ДП. В своето постановление прокурорът е възприел идентична фактическа обстановка.

След конфликта, тъжителката У. посетила здравно заведение в гр. Варна за извършване на преглед. По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО 4774/19.08.2022г. (д-р Ш.О.). Прегледа е извършен в периода от 18.00 до 20. 30 часа при който са констатирани : контузия на лицето и контузия на лява ръка. Направени са консултации с травматолог и след рентгенография е установено, че няма данни за фрактури.

На Е. У. е било издадено и Медицинско удостоверение №987/2022г. от Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД (д-р Г.), от което се установява, че по желание на Е. У. на 20.08.2022г. и е бил извършен преглед с цел установяване какви травматични увреждания е получила. Констатирани са били в областта на върха на носа дребно петнисто червеникаво кръвонасядане с размери 5-6мм. В областта на лявата гърда е констатирана палпаторна болка засилваща се при дишане. По вътрешната повърхност на лявата мишница в горна трета се установява синкаво кръвонасяданес кръгловата форма с диаметър около 15мм. По задната повърхност на левия лакът се установява оток, синкаво кръвонасядане с диаметър около 2 см, палпаторна болезненост.

Движенията в лявата лакътна става са умерено болезнени. По задната повърхност на дясната гривнена става е констатирано линейно червеникаво ожулване с дължина 1см, ориентирано вертикално. По задната повърхност на дясната подбедрица в средна трета са били налични две разположени линейни червеникави ожулвания с дължина по около 3-4см. Като заключение съдебния медик е посочил, че се касае за кръвонасядания по лицето, лявата мишница, левия лакът, контузия на гръдния кош-лека степен, ожулване в областта на дясната гривнена става, дясната подбедрица, контузия на лявата лакътна става лека степен и същите е възможно да са получени по указаните от пострадалата време и начин описани в удостоверението.

По делото е назначена СМЕ от заключението на която се установява, че с описаните увреждания е било причинено временно разстройство на здравето 4 неопасно за живота. Описаните наранявания са резултат от механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари и притискане за кръвонасяданията и чрез триене за охлузванията. Възможно е изброените наранявания да са получени при механичните въздействия в динамиката на описания инцидент. Не са описани наранявания с определена специфика, която да послужи за конкретизиране на травмиращата повърхност.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се установява, че същата към момента на извършване на деянията е била неосъждана.

В хода на делото подс. С. Г. У. е починал и наказателното производство срещу него е прекратено на основание чл. 250 ал. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК.

Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е изградил на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, а именно от заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, флаш памет, съдържаща аудиозаписи от обаждания на тел. 112, приобщени по надлежния ред писмени доказателства и показанията на всички поискани от страните свидетели с изключение на св. В.Ж., който живее извън страната и е бил освободен от задълженията си като свидетел. Свидетелските показания са кредитирани като логични и последователни, отразяват само отношенията между страните, освен тези на св. Ч., която е била пряк свидетел на случилото се.

Настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционния съд е оценил правилно детайлите по повдигнатите обвинения, като правилно е признал подс. У. за виновна за извършването на престъплението по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и я оправдал по обвиненията по чл. 144 ал.1 и чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 от НК.