Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 18.04.2017, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
7592/2015
Подписан
18.04.2017

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1161 гр.Пловдив, 18.04.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав

Председател:

Росица Кюртова секретар: Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №7592 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл.49 ЗЗД спрямо първия ответник, съответно чл.74, ал.1 ЗЧСИ спрямо втория ответник.

Ищцата П.С.Ш., ЕГН **********,***, действаща чрез съпруга си и пълномощник Г.Н.Ш., с адрес ***, твърди, че на 30.03.2010г. срещу нея е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3831/2010г. на РС Пловдив, ІІІ бр.с., за задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит №*********** от 01.06.2007г., сключен с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД (с настоящо наименование „ТРАНЗКАКТ ЮРЪП“ЕАД), както следва: за сумата 199,46 лв. – неплатени вноски по договора, ведно със законна лихва от 24.03.2010г. до окончателното плащане, сумата 77,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2009г. до 24.03.2010г., както и сумата 125 лв. – деловодни разноски. Твърди, че на 12.05.2010г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД въз основа на заповедта за изпълнение, след като е прието, че същата е влязла в сила, считано от 11.05.2010г. На 18.02.2011г. по молба на кредитора било образувано изпълнително дело №******************** по описа на ЧСИ ***********.

Твърди, че в периода от м.април 2010г. до 29.04.2011г. изплатила на кредитора останалото задължение по договора за потребителски кредит, включващо сбор от 22-ра, 23-та, 24-та и част от 21-ва вноска по договора, като заплатила и дължимата законна лихва върху просрочената сума. Така след издаването и влизането в сила на заповедта за изпълнение дългът бил погасен чрез плащане.

Твърди, че подала молба до кредитора, с която поискала последният да сезира съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, но взискателят вместо това поискал да бъдат продължени изпълнителните действия. Подала молба и до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, но такова не последвало. Твърди, че, въпреки направените от нея плащания и погасяването на дълга към кредитора, в хода на принудителното изпълнение по изп.д. №*************** в полза на взискателя била събрана и преведена от ЧСИ сума в общ размер 287,26 лв., в резултат от налагане на запор върху трудовото й възнаграждение – 73 лв. – платени на 29.01.2015г. и 214,26 лв. – платени на 12.03.2015г. Тази сума била получена без основание – след погасяването на дълга, поради което подлежала на връщане от първия ответник. Първият ответник дължал на ищеца и обезщетение за понесените от него неимуществени вреди – психически травми и неудобства, уронване на доброто име, дискредитиране, влошаване на здравословното състояние, изпадане в депресия и силен стрес, напрежение на работното място, наложило смяна на работата – всичко в резултат от това, че въпреки погасяването на дълга, същият, като взискател, подавал грешна информация на съдебния изпълнител за размера на дълга и поискал продължаване на изпълнителните действия, вместо прекратяване на делото. Твърди още, че от сумите, постъпили в резултат от запора, в общ размер 366,82 лв., вторият ответник удържал такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер 79,56 лв., която била незаконосъобразно събрана и подлежала на възстановяване на ищцата. В исковата молба се изразява становище, че поведението на втория ответник по неудовлетворяване молбата на ищцата за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК и продължаване на изпълнението след погасяването на дълга с плащане на кредитора от страна на длъжника още на 29.04.2011г., е процесуално незаконосъобразно. Поддържа се, че вторият ответник е действал незаконосъобразно и като не е уведомил длъжника, че по делото има присъединен взискател – НАП, същевременно събирал и превеждал на този взискател суми от наложения запор, без да уведоми длъжника за това. В резултат от това незаконосъобразно принудително изпълнение ищцата претърпяла и пропуснати ползи, състоящи се в неполучено трудово възнаграждение в общ размер 500 лв., които претендира от втория ответник като обезщетение за вредите, неправомерно причинени при изпълнение на дейността. Въз основа на изложените обстоятелства, макар и непрецизно, в исковата молба и уточняващите молби към нея е формулирана претенция първият ответник да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 287,26 лв., получена от него без основание в хода на принудителното изпълнение по изп.д. №**************, след погасяването на дълга чрез плащане, както и сумата 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, състоящо се в това, че не уведомил съдебния изпълнител за погасяването на дълга и поискал продължаване на изпълнителните действия, вместо да прекрати производството, а вторият ответник – да й заплати на основание чл.74 ЗЧСИ сумата 79,56 лв. – незаконосъобразно събрана такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и сумата 500 лв. – обезщетение за пропуснати ползи (неполучено трудово възнаграждение) в резултат от неправомерно осъществяване на дейността.

Ответникът „ТРАНЗКАРТ ЮРЪП“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кърниградска“

№19, представлявано от В.М.К., чрез пълномощник адв.Д.Г., оспорва общо исковете. Счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят.

Ответникът ЧСИ ****************, рег.№***, район на действие ОС П., съдебен адрес ***, **********, чрез пълномощник адв.Е.Р., оспорва исковете. Признава, че при нея е образувано посоченото от ищцата изпълнително дело с посочените страни и за посочените в исковата молба вземания. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба, като поддържа, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността й, тъй като действията й по принудителното изпълнение са законосъобразни. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на съдебния изпълнител. Развива подробни съображения в тази насока. Моли исковете срещу нея да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Като трети лица-помагачи на ответника са конституирани “ЗК ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, гр.Софи, бул.“Черни връх“ №51 Д, и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3. Същите оспорват исковете, предявени срещу ЧСИ. Възразяват, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността й спрямо ищцата. Развиват съображения в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложения по делото договор (л.10), че на 01.06.2007г. между ищеца и първия ответник, с наименование към онзи момент „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит №************/01.06.2007г., с който последното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер 1 000 лв., а ищцата се е задължила да върне кредита чрез 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер 57,44 лв., в срок до 05.06.2009г.

От приложеното ч.гр.д.№3831/2010г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., се установява, че по заявление на кредитора по горния договор срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение за следните вземания: за сумата 199,46 лв. – неплатени вноски по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 24.03.2010г. до окончателното плащане; сумата 77,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2009г. до 24.03.2010г.; и сумата 125 лв. – деловодни разноски в заповедното производство.

Установява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 14.04.2010г. В срока по чл.414 ГПК не е постъпило възражение от последната, поради което по разпореждане на заповедния съд от 11.05.2010г., с което е счетено, че заповедта е влязла в законна сила на 11.05.2010г., за същите вземания е издаден изпълнителен лист. В последствие е постъпило възражение от П.Ш., което с разпореждане от 21.04.2011г. е върнато. Последното разпореждане е в сила от 23.06.2011г., когато е потвърдено с определение на ПОС по в.ч.гр.д.№1713/2011г.

От приложените по делото вносни бележки се установява, че ищцата е внесла по сметка на ответното дружество следните суми: на 28.04.2010г. – сумата 30 лв.; на 07.06.2010г. – сумата 30 лв.; на 29.07.2010г. – сумата 30 лв.; на 26.04.2011г. – сумата 60 лв.; и на 29.04.2011г. – сумата 91,83 лв.

Установява се от приетия по делото препис от изпълнително дело, че по молба на първия ответник и въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№3831/2010г. на ПРС, ІІІ бр.с., на 18.02.2011г. е образувано изп.д.№****/****. по описа на ЧСИ **************** с взискател „ТИ БИ АЙ

КРЕДИТ“ЕАД и длъжник П.Ш.. От приложената на л.203 сметка от 21.02.2011г. се установява, че от взискателя са направени разноски за държавни такси за образуване на изпълнително дело, връчване на книжа и извършване на справки за имущество на длъжника в общ размер 60 лв., като с молбата за образуване на делото последният е претендирал и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. На 12.04.2011г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени вземанията по изпълнителен лист, такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер 69,84 лв. и горепосочените разноски на взискателя, в т.ч. претендираното юрисконсултско възнаграждение. На 10.05.2011г. е наложен запор върху вземане на длъжника от трудово възнаграждение, получавано от „СЕДЕМ ПРЕС“, ЕИК *********, по който плащания не са постъпвали. За започналото принудително изпълнение е уведомена НАП, ТД Пловдив, в отговор на което по делото е постъпило удостоверение от 20.05.2011г., според което длъжникът има публични задължения в общ размер 589,63 лв. за неплатени данъци, лихви върху тях и глоби (л.216). По разпореждане на ЧСИ от 20.03.2013г. (л.253) е наложен втори запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „АРМАЕР“, ЕИК *********, по който плащания не са постъпвали. По разпореждане на ЧСИ от 07.04.2014г. (л.280) е наложен запор върху вземания от трудово възнаграждение, получавано от „МБАЛ Пловдив“АД и „ТАБАК МАРКЕТ“АД, като до третите лица са изпратени запорни съобщения (л.285 и л.286).

Установява се, че от тези запори са постъпвали плащания по изпълнителното дело.

Видно от приложеното на л.52 удостоверение от ЧСИ, в следствие от наложените запори от страна на третото задължено лице „ТАБАК МАРКЕТ“АД в периода от 07.05.2014г. до 18.07.2014г. по делото са постъпили общо 64,24 лв., а от страна на „МБАЛ Пловдив“АД са били удържани и внесени по сметка на ЧСИ общо 556 лв. в периода от 12.05.2014г. до 10.11.2014г. От същото удостоверение, а също и от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист на л.202, се установява, че от така постъпилите по запорите суми 552,68 лв. са наредени на НАП за погасяване публичните задължения на длъжника и 67,56 лв. са удържани от ЧСИ на основание т.26 ТТЗЧСИ. С разпореждане на публичния изпълнител от 05.01.2015г. (л.379) е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания срещу П.С.Ш. с мотив, че задължението е погасено в пълен размер чрез преводи по сметка на ТД НАП Пловдив и по давност. Следващите постъпили по изпълнителното дело суми, съответо 85 лв. през м.декември 2014г. и 214,26 лв. през м.януари и м.февруари 2015г. са разпределени за взискателя, съответно 73 лв. и 214,26 лв., и за такса по т.26 ТТЗЧСИ в размер 12 лв. (л.71, л.72, л.385 и л.399). От платежните нареждания на л.412 и л.413 се установява, че първият ответник е получил по изпълнителното дело общата сума от 287,26 лв. Същото е видно и от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист на л.202. ЧСИ е удържала такса по т.26 ТТЗЧСИ в общ размер 79,56 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, предявен срещу първия ответник:

В тежест на ищеца е да установи, че претендираната сума в размер 287,26 лв. е била получена от ответника, а в тежест на последния е да докаже, че към момента на получаването е съществувало правно основание за това. В аспекта на това по делото се установява, че в хода на принудителното изпълнение по изп.д.№****/**** по описа на ЧСИ **************** е удържана чрез наложени запори върху трудови възнаграждения, получавани от ищцата от двама работодатели, и преведена на взискателя сумата от общо 287,26 лв. Не се установява, обаче, да липсва правно основание за получаването й от първия ответник. В тази връзка ищцата поддържа, че правно основание не е налице, тъй като още преди удържане и превеждане на горната сума дългът по договора за кредит е бил погасен, чрез извършените от нея плащания по сметка на кредитора в периода от 28.04.2010г. до 29.04.2011г. Плащанията са в общ размер, установен от приложените вносни бележки, равняващ се на 241,83 лв.