Решение № 3388 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3388 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100509748 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 04.04.2023 г., гр.д. 43327/2022 г., СРС, 167 с-в се ОСЪЖДА Столична община да заплати на М.К. С., действащ лично и със съгласието на своя баща К. П. С. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 02.06.2017 г. до 31.12.2017 г., изразяващи се в дълбока драскотина и кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро, коляно и подбедрица, рана и кръвонасядане по тибиалния ръб на лявата подбедрица, разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявата подбедрица, болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа общинските пътища и обезопаси възникналите препятствия по тях, в резултат на което на 02.06.2017 г. М.К. С. пропаднал в необезопасена и необозначена шахта, находяща се в гр. София, подлеза на бул. „Цариградско шосе“, в близост до Министерството на външните работи на Република България, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 1 02.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., като ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 900 лв. – разноски, а ищецът да заплати на ответника 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва насрещна въззивна жалба от ищеца М.К. С., действащ лично и със съгласие на своя баща К. П. С.. Намира обезщетението за занижено. Счита, че трябва да се отчете възрастта на пострадалия, високия интензитет на преживените болки и страдания, както и големите неудобства при затруднено придвижване Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът изцяло. Оспорва жалбата на ответника по иска.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответникът по него Столична община. Счита, че не се доказва механизмът на инцидента, противоправността, вредите и причинноследствената им връзка. Според СМЕ възстановителният период трае максимум 3 седмици. Свидетелят не е очевидец на твърдяното увреждане.

Ищецът проявява небрежност при преминаването през подлеза и шахтата, въпреки че те са част от познатия му път до училище. Искът е погасен по давност. Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът изцяло. Оспорва насрещната въззивна жалба на ищеца.

Третото лице помагач на ответника - „ГБС – И.с.“ АД оспорва насрещната жалба и поддържа жалбата на СО.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да 2 препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Свидетелят М. Петров въз основа на непосредствените си впечатления установява, че на 02.06.2017 г., заедно с майката на ищеца М.К. С., го чакат от едната страна на подлеза под „Цариградско шосе“ в близост до Министерство на външните работи, за да премине докато идва от дома си по посока към неговото училище - 119-то. Виждат го да влиза в подлеза и докато изчакват чуват много силни викове. Откриват ищеца на земята с пропаднал ляв крак в ръждива шахта под стълбата, разположена изцяло по дължината на стъпалата, като коляното е покрито с кръв. Впоследствие ищецът е с бинтован крак. От страх да не му се случи нещо отново, преустановява всякаква физическа активност до началото на следващата година, включително през лятото не играе футбол със съученици, а в началото на учебната година получава „забележка“ заради неучастие по физическо възпитание. Свидетелят от бащата на ищеца знае, че последният има смущения в съня, отказва да се къпе заради дразненето на раната от сапун и се осуетява планираната им в края на м. юни морска почивка поради лекарското ограничение да се избягва мокрене до зарастване на раните.

Инцидентът настъпва като пряка и непосредствена последица от обективираното в действителността противоправно поведение във вид на бездействие на служители при ответната Столична община. Изразява се в неупражнен надзор по поддръжане и обезопасяване на общинските пътища, чийто елемент са пътните съоръжения, каквито са подлезите и водоотвеждащите устройства. Съгласно чл. 31 и чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища и 3 подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ЗР на ЗП, „пътни съоръжения“ са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП предвижда лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Общинските служители не упражняват законово регламентираните си правомощия както да поддържат и ремонтират отводнителната шахта в подлеза, така и да я обезопасят и сигнализират при неизправност. Ако същите правомощия бяха реално упражнени, шахтата беше напълно здрава, своевременно ремонтирана или поне обезопасена, не би настъпил вредоносният резултат. Затова увреждането е пряка и непосредствена, а не случайна последица от противоправното бездействие по смисъла на чл. 51, ал.

1 ЗЗД, състоящо се в недостатъчно положена дължима грижа за поддръжка и обезопасяване на шахтата и гарантиране сигурността на преминаващите граждани. В това се състои причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени вреди.

Без значение е доколко фактическото изпълнение на задълженията си за поддържане и текущ ремонт на общинските пътища на територията на гр.

София, ответникът възлага на подпомагащата го страна „ГБС – И.с.“ АД. Това касае единствено вътрешните им отношения и евентуалното ангажиране на регресната отговорност на фактическия изпълнител, но не освобождава ответника от отговорността му, произтичаща от обсъдената нормативна уредба.

Не следва да се обсъжда като преклудирано, възражението на ответника за съпричиняване от пострадалия. Тези доводи се навеждат за първи път с въззивната жалба в противоречие със забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК за релевиране на твърдения или представяне на доказателства във въззивното производство, които е могло да се посочат и направят в 4 първоинстанционното. След като нито в отговора на исковата молба, нито във връзка със свидетелските показания, ответникът не прави изрично оспорване в подобна насока, тази негова възможност е преклудирана още в първа инстанция. Независимо от това, неоснователно е възражението за проявена небрежност от пострадалия поради настъпване на инцидента по ежедневния му познат път от дома до училище, т.к. бил запознат със състоянието на шахтата. Не се доказва по никакъв начин с категоричност, нито доколко обичайният маршрут на ищеца до училище включва преминаване именно през подлеза, нито от какъв предходен времеви период съществува увреждането на шахтата, доколко то е забележимо и дали се проявява внезапно и неочаквано, за да се приеме наличие на твърдяната небрежност при преминаване през позната потенциална опасност.

Според медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза, съществува причинна връзка между пропадането на ищеца и претърпените травми. Същите се изразяват в дълбока драскотина и кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на лявото бедро, коляно и подбедрица; рана и кръвонасядане по тибиалния ръб на лявата подбедрица; както и разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявата подбедрица. Лечението се състои в превързване на увредените зони, които следва да се предпазват от намокряне до възстановяването за период от около 2-3 седмици.

При определяне на обезщетението съразмерно интензитета на търпените предвидими физически и емоционални болки и страдания, въззивният съд съобразява, че към момента на увреждането, ищецът е 10-годишен и обичайно преживява тежко болките при инцидента, причинил разкъсноконтузни рани и кръвонасядания по левия крак, дискомфорта поради ограниченията в битовото обслужване, придвижване, игрите и отдиха в рамките на възстановителния период до 3 седмици, както и продължилите повече от половин година страхови представи от последващо увреждане. С оглед и на обществено-икономическия критерий за справедливост в страната през периода на търпените неимуществени вреди, въззивният съд по реда на чл. 52 ЗЗД определя обезщетение от 5 000 лв., до който размер искът е основателен, а над него до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се отхвърли.

5

Неоснователно е заявеното още с отговора на исковата молба възражение за погасяване на иска по давност. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (първоначална редакция от обн. ДВ. бр.28/24.03.2020 г. ) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Разпоредбата е прецизирана с § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.), според който от сроковете, които подлежат на спиране, отпадат другите срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, различни от давностните. Според § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) спрелите срокове по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Предвид извършеното обнародване на 09.05.2020 г., спрените срокове продължават да текат след 20.05.2020 г. Теченето им се счита за спряно през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., вкл., за общо 69 дни. В случая, след като исковата молба е подадена с КЕП на 09.08.2022 г. и при съобразяване на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, към тази дата не е изтекла общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто срок, който е следвало първоначално да изтече на 02.06.2022 г., бива спрян за 69 дни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.