Решение № 957 от 27.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Плевен, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20214430107571 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, в която се твърди, че на *** год. между ищцовото дружество и ответника ЕЛ. П.

П. от гр. П. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който на ответника е бил отпуснат заем в общ размер на 6 000 лв.

Твърди се, че договорът е бил сключен за срок от 48 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20. 04. 2023 год., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размера на вноската и размера на оставащата главница. Твърди се, че всяка месечна вноска е била в размер на 238, 95 лв., като в чл. 5 от договора е записано, че при забава кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на потребителския кредит на 20. 05.

2019 год., като не е заплатил нито една месечна вноска. Твърди се, че поради това и на основание чл. 5 от договора вземането по кредита е станало изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до длъжника. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд.

Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на иск. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, 1 с което признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 10 855, 96 лв., от които 6 100, 80 лв. представляващи главница по договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** год., 3 856, 80 лв. представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.

05. 2019 год. до 20. 04. 2023 год. и 898, 36 лв. представляващи мораторна лихва за периода от 20. 06. 2019 год. до 16. 01. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички направени съдебни разноски по делото.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

Вземането на ищеца произтича от сключен договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** год. По силата на този договор ответникът ЕЛ. П.

П. като кредитополучател се е задължил да върне получения кредит на 48 месечни вноски, всяка от които по 238, 95 лв. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че по процесния договор ответникът не е извършил никакви плащания. Вещото лице е посочило, че понастоящем непогасеното задължение на ответника е в следния размер: главница- 6 000 лв.; застраховка- 100, 80 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва- 3 856, 80 лв. и лихва за забава- 961, 67 лв.

Установеният от вещото лице размер на мораторната лихва е по- висок от претендирания от ищеца, но произнасянето на съда следва да се ограничи в рамките, поставени с исковата молба.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумата от 10 755, 16 лв., от които 6 000, 00 лв. представляващи главница, 3 856, 80 лв. представляващи договорна лихва и 898, 36 лв. представляващи лихва за забава. В този размер предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 10 855, 96 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че претенцията на ищеца за главница е в размер на 6 100, 80 лв., но от заключението на вещото лице се установява, че действителният размер на дължимата главница е 6 000 лв. Неправилно включената както в заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в исковата молба, в размера на 2 главницата сума за застраховка не следва да бъде призната.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил възражение за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, обуславящи тяхната нищожност, но доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 254, 79 лв. съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1 602, 10 лв. съобразно уважената част от иска.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. П. П. от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 6 000, 00 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** год., сумата от 3 856, 80 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.

05. 2019 год. до 20. 04. 2023 год., и сумата от 898, 36 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20. 06. 2019 год. до 16. 01. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04. 02. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата.

За разликата до 10 855, 96 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА Е. П. П. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”, рег.

№ ***, чрез „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 254, 79 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 1 602, 10 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3