Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 27.05.2025, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 811/2024
Вид
Решение № 175
Подписан
27.05.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Лилия Йорданова Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 13 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Лом, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. В. като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620100811 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано пред РС Лом по депозирана исковата молба от ******* ЕАД (предходно наименование ******** ЕАД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район ********, ж.к. ******, Бизнес парк *****, сграда **, представлявано от М. С. и Дж. К. К., срещу Г. Б.

Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, ул. ******* *, с която са предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове от ищеца срещу ответника с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, като се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 381,86 лева (триста осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), формирана, както следва: сумата от 66,58 лева /шестдесет и шест лева и петдесет и осем ст./, представляваща задължение за период 20.04.2021- 19.06.2021г. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер 359*********; и сумата от 315.28 лева /триста и петнадесет лева и двадесет и осем ст./, представляваща задължение за договорена неустойки, формирана, както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер 359********* - сума в размер на 125,90 лева /сто двадесет и пет лева и деветдесет ст./, представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 189,38 лева /сто осемдесет и девет лева и тридесет и осем ст./ - за устройството ***** ** 32GB ******, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор, както и дължима законова 1 лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.11.2023г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с ищеца договор за мобилни услуги от 07.12.2020г. с предпочетен номер 359*********, като е закупил устройството ***** ** 32GB ****** на преференциална цена. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което същият е прекратен едностранно от ******* ЕАД на 16.08.2021г. Релевира се, че към 20.08.2021г. ответникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 66.58 лева. Тези задължения били обединени във фактура от 20.5.2021г., фактура от 20.6.2021г., като в тях подробно е посочено как е формирана дължимата сума. Ищецът сочи, че задължението в размер на 66,58лв. е формирано от сумата от 28,70 лева, дължими за период 20.04.202119.05.2021г., представляващи частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети потребление на мобилни услуги по процесния договор) и сумата от 37,88 лева, дължими за период 20.05.2021-19.06.202г., представляващи задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по процесния договор. В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението е начислена и договорна неустойка в общ размер на 315.28 лева, формирана както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по процесния договор с предпочетен номер 359********* - сума в размер на 125,90 лева, представляваща три стандартни месечни такси, и сума в размер на 189,38 лева за устройството * * * * * * * 32GB

******, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната по сключения договор.

Ищецът е изложил съображенията си, поради които е начислил посочената неустойка. Посочил е и съображения, поради които смята, че не са налице неравноправни клаузи.

В исковата молба се твърди, че при сключването на договор с ******* ЕАД всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които операторът обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Във всяка издадена от ищеца фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер.

В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. Ищецът твърди, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 381,86 лева са обединени във фактура № *******/20.8.2021г. за клиентски номер ****** със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Сочи, че към момента на депозиране на исковата молба тези задължения не са заплатени.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното и в исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от особения представител на ответника. В същия са наведени доводи за нередовност на исковата молба поради невръчване на копия от писмени доказателсва на 2 ответната страна. Оспорват се изцяло исковете като неоснователни и недоказани и е наведено възражение за наличие на неравноправни клаузи, касаещи претендираната неустойка. Ответникът моли претенцията да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, като още с исковата молба е отправена молба делото да се гледа в негово отсъствие . Депозирано е и становище от процесуалния представител на страната, в което са развити подробни съображения относно исковата претенция и наведените от ответника възражения. Извършено е позоваване на съдебна практика и на законови разпоредби.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява от особения представител адв. В. И. от МАК. От същата е постъпила писмена защита, която съдът не следва да взема предвид с оглед обстоятелството, че не е бил предоставен срок за депозиране на такава.

Доказателствата по делото са писмени.

От събраните по делото материали, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането на заповедста за изпълнение като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Актът на съда е връчен на ищеца на 05.03.2024г., като на 05.04.2024г. /по пощата/ е депозирана исковата молба, входирана в съда на 09.04.2024г.

Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: между ответника и ищеца да е 3 съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е изпълнявал своите задължения да престира на ответника съгласно договорените параметри, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения по сключените договори, т.е. липса на заплащане от страна на ответника в определения срок, едностранно прекратяване на договора.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения.

Указано е, че ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключения договор, качеството си на кредитор, изпълнение на договорните си задължения, размера, падежа и изискуемостта на вземането си. Съдът е посочил, че по иска с правна квалификация по чл. 92 ЗЗД ищецът е този, който следва да докаже съществуване на неустоечна клауза по валиден договор, сключен с ответника, че е изправна страна, размера на претенцията си, настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, вкл. ако е налице едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответника на произтичащите от него задължения. С доклада по делото е указано, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си съгласно уговореното в договорите, т.е. да докаже плащане на задълженията по тях, респ. погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи).

По делото се установи (а и не се спори), че и щецът е предприятие /търговец/, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги по реда на Закона за електронните съобщения. Няма спор, че в случая ответникът има качеството на потребител, поради което се ползва и от предвидената в тази връзка защита по реда на ЗЗП.

По настоящото дело е изискано и приложено ЧГД № 2206/2023г. по описа на РС Лом. От материалите по същото се установи, че ищецът е депозирал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 23.11.2023г., по повод на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.11.2023г. за сумата от общо 381,86 лева (триста осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), от които: 66.58 лева (шестдесет и шест лв. и петдесет и осем ст.), формирани задължения за предходен период обединени във Фактура № *******/ 20.05.2021 година и Фактура № *********/ 20.6.2021 година, от които: 28,70 лева (двадесет и осем лв. и седемдесет ст.), дължими за период 20.04.2021 г.-19.05.2021 година, представляващи частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020 година с предпочетен номер 359*********; и 37,88 лева (тридесет и седем лв. и осемдесет и осем ст.), дължими за период 20.05.2021 г. 19.06.2021 година, задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и 4 потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020 година с предпочетен номер 359*********; договорени неустойки в общ размер на 315.28 лева (триста и петнадесет лв. и двадесет и осем ст.), формирана както следва: сума в размер на 125,90 лева (сто двадесет и пет лв. и деветдесет ст.), представляваща три стандартни месечни такси за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 07.12.2020 година с предпочетен номер 359********* и сума в размер на 189,38 лева (сто осемдесет и девет лв. и тридесет и осем ст.) за устройството ***** ** 32GB ******, представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 23.11.2023г., до изплащане на вземането, както и сумата 505 лв.