Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 08.01.2026, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 584/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
08.01.2026
В сила
25.02.2026
Състав
Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

  • чл. 73, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Тутракан, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова в присъствието на прокурора Е. Г. Н. като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100584 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на К. Г. Т. с ЕГН ********** срещу Районен съд - Силистра.

Предявен е иск за обезщетение на вреди от бавно правосъдие по гражданско дело 1501/2024 по описа на РС-Силистра.

Тутраканският районен съд е родовокомпетентен да гледа делото, тъй като цената на иска е 7000 лева. С определение № 581/24.07.2025 г. по в.ч.гр.д.

№ 383/2025 на ОС-Силистра делото е изпратено за разглеждане на ТнРС.

Ищецът е платил, на осн. чл. 73, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифа ГПК, държавна такса от 8,50 лева по сметка на РС-Силистра, където първоначално е бил подаден искът.

Представени са доказателства за условието по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ – изчерпана е административната процедура за обезщетяване на вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, видно от Писмо на министъра на правосъдието с изх.№ 94-К197#2/13.06.2025 и приложения към него констативен протокол.

Ищецът К. Т. твърди, че е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоции, усещане за тревога от нарушена сигурност в държавността, накърнено чувство за справедливост, безсилие, хроничен стрес, нарушен сън, хронично главоболие, разстройство на адаптацията и 1 гняв, като всички те са в резултат от незачитане от страна на ответника на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на гр.д.№ 1501/2024 на РС-Силистра. Претендира обезщетение за репариране на вредите в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащане на сумата.

Ответникът РС-Силистра, чрез неговия административен ръководител – Председател на Районен съд – Силистра, оспорва иска.

Излага в подробности фактическата обстановка около инициирането и приключването на гр.д.№ 1501/2024 на СсРС. Посочва, че продължителността на делото от образуването му на 10.09.2024 до влизането в сила на 27.02.2025 на съдебен акт, сложил край на производството, не обуславя извод за каквото и да е забавяне от страна на съда. Възразява, че делото не е приключило с акт по съществото на спора и оттук ищецът чрез своето бездействие явно се е отказал да търси защита на накърненото му право. Изтъква като изключителна вина за резултата от делото и за самата продължителност от пет и половина месеца поведението на самия ищец, който не е изпълнил указания за плащане на държавна такса. Оспорва г-н Т. да е претърпял неимуществени вреди в посочения от него размер.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.

Прокурорът счита иска за неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна следното.

Искът е с правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, според който нормативен текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Взема се предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

За да бъде уважен искът, следва да се констатира, че делото е решено, но не в разумен срок.

Освен оспорване на фактическите твърдение на ищеца, ответникът е предявил материалноправно възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата гласи, че ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.

От приетото за послужване гр.д.№ 1501/2024 на СсРС се установява, че ищецът е подал искова молба против М. М. на 09.09.2024 г. по ССЕВ и същият ден е образувано гр.д.№ 1501/2024 на СсРС. С влязлото на 27.02.2025 г. в сила Определение № 74/20.01.2025 по гр.д.№ 1501/2024 на СсРС исковата молба е върната на ищеца. Тези факти са достатъчни за правния извод, че искът по чл.

2б от ЗОДОВ е неоснователен.

2

Определението за връщане на исковата молба е постановено по-малко от четири месеца от образуване на делото. Производството не е с кратки процесуални срокове, което да изисква незабавност в произнасянията на съда.

В рамките на тези по-малко от четири месеца са извършени редица процесуални действия, с които страните са наясно и няма нужда да бъдат пунктуално излагани тук.

Като не е налице нарушение на правото на разглеждане на гр.д.№ 1501/2024 на СсРС в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, оттук не са налице предпоставките на иска по чл. 2б от ЗОДОВ и затова няма никакво значение дали и какви негативни емоции във връзка със съдебното производство е изпитал ищецът.

Основателно е и възражението на ответника, че причината исковата молба по гр.д.№ 1501/2024 на СсРС да бъде върната, вместо да бъде приета за разглеждане и евентуално да се стигне до решение, е в процесуалното поведение на ищеца, който не е изпълнявал указанията на съда по отстраняване на нередовностите на исковата молба и на частната жалба срещу определението за връщането ѝ, и освен това не е обжалвал Определение № 183/18.02.2025 по гр.д.№ 1501/2024 на СсОС, с което е върната тази частна жалба. Налице е изключителна вина на пострадалия, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, ако изобщо беше доказано някакво забавяне в производството, оттам и на увреждане.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ на К. Г. Т. с ЕГН ********** срещу Районен съд – Силистра за обезщетение от 7000 лева на вреди, които претендира да са причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гражданско дело № 1501 по описа на Районен съд – Силистра за 2024 г. в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 3