Решение № 3718 от 22.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. В., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Мариана Д. Д. като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110112498 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. К. К., ЕГН ********** срещу П. Р.

Б., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 9000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- В., по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НOХД № 4883/2022г. по описа на ВРС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 06.03.2024г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 20.08.2019г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по д.п. № 1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- В. за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК, „затова, че на 16.11.2017г., в гр.В., в съучастие като помагач на извършителя П. И. К., с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил П. И. К. да причини на И. Г. А., имотна вреда в размер на 400лева, като отишъл на посоченото от съучастника си място, от където взел оставената от пострадалия парична сума с цел да я предаде на П. И. К., който възбудил и поддържал у И. Г. А. заблуждение, че ще намери и върне противозаконно отнетия му лек автомобил, марка „Фолксваген Шаран" с per. № ****, за което пострадалият следвало да му предаде сумата от 2500 лева …“. По отношение на обвиняемия била взета МНО „Подписка“, впоследствие отменена с постановление на ВРП от 25.02.2021г. поради надвишаване на срока по чл. 234 ал.8 НПК. С ново постановление от 09.04.2021г. ищецът отново бил привлечен за обвиняем по чл. 209 ал.1 вр. чл.20 ал.1 НК, 1 затова „че на 16.11.2017г., в гр.В., в съучастие като съизвърпштел с П. И. К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И. Г. А., заблуждение, че ще намери и върне противозаконно отнетият му лек автомобил марка „Фолксваген Шаран" с per. № ****, срещу сумата от 2500 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 400 лева.“ Отново му била взета МНО „подписка“. С ново постановление от 30.09.2022г. му било повдигнато ново обвинение по чл. 209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК. Взета му е МНО “подписка“.

Досъдебното производство приключило с внасяне на ОА в съда. С присъда № 54/06.03.2024г. по НOХД № 4883/2022г. по описа на РС - В. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

Твърди се, че воденото наказателното преследване срещу ищеца довело до тежкото му емоционално съС.ие, което създало у него чувство за несигурност, накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред роднини и приятели. Наложената МНО допринесла до ограничаване възможността да напуска местоживеенето си без разрешение.

Изпитвал притеснения за професионалната си реализация и дълго време останал без работа.

Нанесен му бил емоционален стрес. Изпитвал повишена тревожност, потиснатост и страдал от безсъние. Затворил се в себе си, спрял да се храни и да спи. Загубил 7кг от теглото си.

Задържането му било зрелищно и унизително, като бил арестуван в светлата част на денонощието публично. Прострян бил на земята и и закопчан с белезници. Почувствал се унизен и обиден от това. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се , че липсвала пряка причинно - следствена връзка между твърдяните вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Не били налице доказателства за накърненото добро име и репутация в обществото. Спрямо ищеца била взета и най-леката МНО „подписка“. Твърденята за влошено здравословно съС.ие не били подкрепени от доказателства. Липсвали такива и за препятстване на трудовата му дейност. Размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен и не съответствал а критериите за справедливост. Сочи, че нак. производство е проведено в разумен срок.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност за намаляване размера на обезщетението.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление и предаването му на съд затова, след като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда. За да бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е. в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконното 2 обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва.

По делото са приобщени материали по НОХД № 4883/2022г. по описа на ВОС, ведно с д.п.№ 1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- В.. От тях се установява, че: На 20.08.2019г. с постановление на разследващ полицай, докладвано по реда на чл.219 ал.1 НПК на прокурор, ищецът бил привлечен, като обвиняем по д.п. №1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- В. за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 НК, за това, че на 16.11.2017г., в гр.В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И. Г.

А., заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 400лева, като му била взета МНО „подписка“. Впоследствие след дадени задължителни указания на разследващия от наблюдаващия прокурор, на 09.04.2021г. ищецът отново бил привлечен, като обвиняем за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.1 НК, извършено като съизвършител с П. И. К., в присъствието на защитник, като отново му била взета МНО „подписка“. С постановление от 30.09.2022г. на ищеца било повдигнато ново обвинение за престъпление по чл. 209 ал.1 вр.чл. 20 ал.4 НК: „за това, че на 16.11.2017г., в гр.В., в съучастие като „помагач“ с П. И. К./ извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил П. И. К. да причини на И. Г. А., имотна вреда в размер на 400лева, като отишъл на посоченото от съучастника си място, от където взел оставената от пострадалия парична сума с цел да я предаде на П. И. К., който възбудил и поддържал у И. Г. А. заблуждение, че ще намери и върне противозаконно отнетия му лек автомобил, марка „Фолксваген Шаран" с per.

№ ****, за което пострадалият следвало да му предаде сумата от 2500 лева“.

Във връзка с обвинението на 29.11.2022г. е внесен обвинителен акт във ВРС срещу ищеца, за което било образувано НОХД № 4883/2022г. С разпореждане от 01.12.2022г. съдия - докладччикът по делото го насрочил за разглеждане в разпоредително заседание.

Впоследствие в о.с.з на 01.02.2023г. съдията е потвърдил взетата по отношение на подс. К.

МНО „подписка“. По делото били проведени общо осем на брой о.с.з., като с Присъда от 06.03.2024г. ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.

209 ал.1 вр.чл. 20 ал.4 НК, а МНО “подписка“ с определение била потвърдена.

Постановената присъда не е протестирана и същата е влязла в законна сила на 22.03.2024г.

С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство по делото бе разпитана свидетелката В. У. - К.а, съпруга на ищеца, като нейните показания се ценят с резервите на чл. 172 ГПК.

Свидетелката сочи, че съпругът й е бил привлечен като обвиняем по наказателно дело за престъпление от общ характер през лятото на 2019г., а впоследствие отново през 2021г. Излага, че ищецът не изпадал в подробности по случая, но и споделил, че е набеден в престъпление, което не е извършил. Сочи, че в този период е бил потиснат и не можел да спи, на моменти дори бил агресивен, което се отразило на връзката им, както и на отношенията му с околните. Отказвал комуникация с близки и познати, а бил по принцип общителен човек. Започнал да употребява алкохол заради безсънието си, спрял да спортува и 3 станал апатичен. Отказвал да яде и отслабнал значително, с около 10кг., защото бил тревожен. Не бил осъждан и бил притеснен от воденото срещу него производство. Търсил си поС.на работа като шофьор, но имал притеснения точно кога ще бъде привлечен като обвиняем по делото и че това ще му попречи на работата. Твърди, че поне три пъти ищецът е бил призоваван за разпити през 2019г., 2021г. и 2022г. , като през 2023г. вече и в съда.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води на извод, че в настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице. Безспорно е между страните, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № 1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- В., за извършено престъпление от общ характер по чл. 209 ал.1 вр.чл.

20 ал.4 НК, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем, както и че впоследствие е предаден на съд по образувано НОХД № 4883/2022г. по описа на ВРС, приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила.

По претенцията за репариране на претърпени неимуществени вреди:

Обезщетението се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване и в двете фази на процеса – досъдебна и съдебна фаза, преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение, данните за психическото съС.ие и емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на честта и доброто име на пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено икономически условия на живот.

В случая наказателното производство срещу ищеца и в двете му фази е продължило около четири година и половина. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, извършени са множество процесуални действия по разследването. Освен това обвинението касае тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, доколкото предвиденото за него наказание е от една до шест години лишаване от свобода. По отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка”, която по никакъв начин не е ограничила негови конституционно гарантирани права, като правото на свобода, свободно придвижване и пр. Мярката е търпяна през целия процес, доколкото е наложена с постановлението от 20.08.2019г. и е действала до влизане в сила на оправдателната присъда, постановена на 06.03.2024г. Забавяне на наказателното производство няма. След последното трето по ред привличане в качеството му на обвиняем, на 30.09.2022г., е изготвен ОА, внесен в съда на 29.11.2022г., а делото е приключило окончателно с оправдателна присъда на 4