Определение № 1523 от 20.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1523 гр. Пловдив, 20.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215300102107 по описа за 2021 година

Гр.дело 2107 по описа за 2021г. е образувано въз основа Решение №600069/03.08.21г. по т.д. №176/20г. на ВКС, ІІ-ро т.о., с което са обезсилени Решение №124/30.01.2019г. по в.гр.д. №532/18г. на ПОС и потвърденото с него Решение №2708/24.06.13г. по гр.д. №3514/12г. по описа на ПРС в обжалваната част- с която са отхвърлени предявени от Етажната собственост срещу Доринт ООД обективно съединени частични искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата 40000лв.- част от общо задължение към етажните собственици за неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по сключени между тях договори за строителство в размер на 81 543.74лв., а делото е изпратено за ново разглеждане на надлежния да го разгледа като първа инстанция по правилата за родова подсъдност на делата ПОС, при мотивите, че предмет на спора са не множество обективно и субективно съединени искове на етажните собственици за индивидуалното им обезщетяване по реда на чл.79,ал.2 от ЗЗД, поради неизпълнение от страна на ответника на гаранционите му задължения по сключените с тях договори за строителство, съобразно с участието им в общите части на сградата, а един иск по чл.163,ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.21 от Нар. №2/03г. за реализиране на гаранционната отговорност на ответника, в качеството му на строител на сградата, която той носи по силата на закона, за заплащане на обезщетение за вреди, вследствие проявени в гаранционните срокове по чл.20 от Нар.№2/03г. дефекти в общи части на сградата, които той е отказал да отстрани, в рамките на едно процесуално правоотношение- между строителя и собствениците на обекти, 1 представлявани в производството от управителя на етажната собственост, съгласно чл.23,ал.4,изр. последно от ЗЕУС.

С оглед на така отразеното в постановеното от ВКС решение, то следва да се прецени към настоящия момент и дали е налице процесуална легитимация по така предявения иск за ангажиране на ответника на гаранционната му отговорност.

Съгласно чл. 23, т.5 ЗУЕС в редакцията към датата на депозиране на исковата молба ( 25.05.2011 г. ) управителят представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субект. След депозиране на исковата молба е настъпила промяна в разпоредбата на чл. 23 ЗУЕС, като съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (Нова) Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.

Тази разпоредба е в сила от 26.07.2011 г.

От представените в тази връзка документи се установява, че С.С.П. е избрана за управител на Етажна собственост бул.

„***** ****** ***** на проведеното на 25.04.2010 г. Общо събрание, съгласно Протокол № 1 от тази дата, поради и което възраженията на ответника в отговора на исковата молба в тази насока е неоснователно. Към исковата молба е представен протокол, от който се установява, че с Протокол № 2 от 01.07.2010 г. е взето решение на Общото събрание, с което се дава право на домоуправителя – към този момент С.С. да представлява етажна собственост пред съда и да наеме адвокатска защита при водене на спорове.

Видно от последния протокол на Общото събрание на Етажна собственост бул. „***** ****** *****, проведено на 27.06.2018 г. е избран управителен съвет на етажната собственост от трима членове Й.Г., С.Г. и Б.С..

По делото е представено пълномощно, с което Й.Г. в качеството му на управител на етажната собственост към датата на образуване на настоящото дело е упълномощил адв. К.А., като се оглед законодателната промяна съдът 2 му е указал да представи решение на общото събрание за упълномощаване на управителя да представлява етажната собственост пред съда с Определение от 12.10.2021 г. Препис от това определение е връчен на адв. А. на 22.11.2021 г.

На 01.12.2021 г. (л. 207) адв. К.А. е депозирал молба, в която изрично е посочил, че Й.Г. в качеството му на управител на етажната собственост не е надлежно упълномощен от общото събрание на етажната собственост да представлява етажните собственици по искове срещу трети лица.

Доколкото към датата на настоящото разглеждане на делото е действаща разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, изискваща по искове срещу трети лица, управителят на Етажната собственост да е надлежно упълномощен от общото събрание, а управителят Й.Г. заявява, че не е надлежно упълномощен, то не е налице надлежна процесуална легитимация, поради и което производството по делото следва да бъде прекратено. В този смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че при новото разглеждане на спора, в случай, че ищците желаят да бъдат представлявани от председател на управителния съвет, управител или лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, ще следва да представят доказателства за изрично взето ново решение по този въпрос по отношение на новоизбрания управител/управителен съвет.

В Решение №600069/03.08.21г. по т.д. №176/20г. на ВКС, ІІ-ро т.о., с което делото е върнато за ново разглеждане е прието, че в случая не са предявени отделни - обективно и субективно съединени искове на етажните собственици за индивидуалното им обезщетяване по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД , поради неизпълнение от страна на ответника на гаранционните му задължения по сключените с тях договори за строителство, съобразно участието им в общите части на сградата, а един иск, основан на неспазване на гаранционната отговорност на ответника, в качеството му на строител, която той носи по силата на закона. Т. е. не е налице сбор от правоотношения, съединени за общо разглеждане в едно производство, а едно правоотношение между ответника и собствениците на обекти в сградата, представлявани по делото, съгласно чл. 23, ал. 4 изр. посл. ЗУЕС , от управителя на етажната собственост. В подкрепа на формирания извод е и единността на дължимата от гаранта престация да поправи недостатъците по общите части на построената от него сграда в режим на етажна собственост, в рамките на гаранционния срок, неизпълнението на която е обусловило предявяването на иска.

3

Доколко в делото не участват всички етажни собственици, като по отношение на голяма част от тях делото е прекратено и е върната исковата молба с влязло в сила определение и предвид обстоятелството, че не са налице предпоставките за законно представителство по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, то съдът счита, че настоящото производство следва да се прекрати, поради недопустимост, изразяваща се в липса на процесуална легитимация на част от етажните собственици по отношение на предявения иск за вземане, касаещо отношенията с всички етажни собственици.

С оглед горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2107/2021 г. по описа на ПОС поради недопустимост.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на страните, по отношение, на които производството не е прекратено – И.С., С.П., С.Т., Й.Г., Я.Д. и Е.Н.. и на страните, по отношение, на които не е влязло в сила разпореждането за връщане на исковата молба от 28.02.2022 г. – А.Б., А.П. и И.П., като на последните се изпратят препис от Разпореждане от 28.02.2022 г. и препис от настоящото определение на адресите, съгласно справки НБД, а за И.П. и А.П. се залепи уведомление по чл. 47 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4