Решение № 19952 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19952 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110122643 по описа за 2023 година

М. Б. Х. е предявил срещу „Ф.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.02.2020 г., сключен между страните по делото, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 600 лева, недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство от 06.02.2020 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 06.02.2023 г. е сключил Договор за паричен заем № 3761628 с „И.А.М.“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в размер на 1250 лева, с вид на погасителна вноска - седмична, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Поръчителите следвало да отговарят на определени условия. На същата дата твърди, че между него и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3761628, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „И.А.М." АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Ф.Б." ЕООД, като „И.А.М." АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор. Сочи, че „И.А.М." АД е едноличен 1 собственик на капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете дружества са свързани лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит представлява неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните обезпечения на практика са неосъществими и не оставят друг избор на потребителя, освен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен действително прилаганият ГПР, т.к. не било ясно по какъв начин е формиран, както и поради това, че в него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 3761628 е изначално лишен от основание, както и че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, не е получил каквато и да било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. В заключение счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради това, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Сочи се, че ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на .. за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в качеството си на търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по сключената от него гаранционна сделка. Твърди, че процесният договор е сключен за обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да протИ.речи на добрите нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на договарянето. Сочи също че ищецът следва да докаже в какво се изразява протИ.речието с добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, т.к. с процесния договор твърди, че е поел задължение, което е изпълнил, сключвайки договор за поръчителство. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем ищецът е имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите да се извършват безвъзмездно. Във връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за нищожност на договора поради протИ.речие с нормите на ЗПК излага, че същите не следва да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е такъв за кредит.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване недействителността на процесния договор за поръчителство, както и че е платил процесната сума. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 , чл. 11, ал. 1, т. 11 , чл. 11, ал. 1, т.

9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при сключването на договора за поръчителство, че договорът е индивидуално договорен, както и че е било налице основанието за плащането на процесната сума.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № 3761628/06.02.2020 г., сключен между "Ф.Б." ООД и М. Б. Х., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „И.А.М.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 651,15 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД.

Представен е и Договор за паричен заем № 3761628/06.02.2020 г., сключен между „И.А.М.“ АД и М. Б. Х., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 1250 лева, която следва да бъде върната на 15 двуседмични вноски в размер на 92,59 лева всяка при фиксиран годишен лихвен процент от 35% и ГПР от 40,40%.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3761628/06.02.2020 г. между страните.

В чл. 4 от договора за паричен заем е предвидено, че в 3- дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че ответникът, в качеството си на поръчител, е задължен да отговаря солидарно заедно с потребителя, като за целта съгласно чл. 3 от договора потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 651,15 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 43,41 лева.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по 3 смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в размер на всяка вноска от п о 43,41 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя „И.А.М.“ АД.

Съдът счита, че уговореното в чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „И.А.М.“ АД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ... В самия договор за паричен заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 40,40%, но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на сума от по 43,41 лева за всяка вноска, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е „И.А.М.“ АД.

По този начин печалбата на ответното дружество за извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя и в „И.А.М.“ АД. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, без значение дали е изправна страна по същия. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор протИ.речи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство протИ.речи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на 4 поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за паричен заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на вноската от по 43,41 лева следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза на „И.А.М.“ АД. Следва да се отбележи, че дължимите по договора за предоставяне на поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя „И.А.М.“ АД за сметка на поръчителя "Ф.Б." ООД, както и че плащането на дължими по този договор суми на „И.А.М.“ АД ще се считат за валидно плащане към "Ф.Б." ООД.