Решение № 443 от 07.07.2015, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …….. гр. В. Търново, 07.07.2015 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 22.06.2015 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Бобев, при секретаря Д. Б., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 525 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на „Енерго-Про

Мрежи” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс-Е”, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, чрез адв. Г. Величков от САК, против Наказателно постановление № 369/17.12.2014 год., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което за допуснато нарушение по чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката ЗЕ), на основание чл.206 ал.1 от ЗЕ, на дружеството е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. С жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП обосноваващи, според жалбоподателя неговата отмяна. Моли се обжалваното НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. И.А. от ВТАК – преупълномощен. Същия в предишно съдебно заседание прави искания за събиране но допълнителни писмени доказателства, които съдът уважи. По същество процесуалния представител на жалбоподателя счита, че НП е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна – КЕВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Р.М. – редовно упълномощена. Същата оспорва подадената жалба, като счита, че в хода на административно наказателното производство е доказано по безспорен начин извършването на нарушението, с което дружеството жалбоподател е санкционирано. Намират се за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи. Твърди, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Представя писмени бележки и решения на други съдилища по подобни казуси.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Наказателно постановление № 369/17.12.2014 год., издадено от Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, въз основа на АУАН № КРС - 1089/08.07.2014 год., съставен от Г.В.П.

- главен експерт в отдел

„Контрол и решаване на спорове - електрически мрежи, търговия и пазари” в Главна дирекция „Контрол и решаване- на спорове” при ДКЕВР, срещу дружеството жалбоподател „Енерго-Про Мрежи” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс-Е”, бул. „Владислав Варненчик” № 258.

Актосъставителят е съставил процесния АУАН въз основа на констатации, отразени в КП № 132-З-Е-2 от 17.03.2014 год. и Протокол № 48 – ЕПМ от 14.03.2014 год., съставени от свидетелите Г.В.П. и Д.М.Г..

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието от фактическа страна, че на 17.03.2014 год., при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в гр. В.Търново, на адрес: ****** е установено, че СТИ на абонатен номер ******, с фабричен № ******, тип 7АА50 66 (еднофазен), на фирма „ESEM A.S”, заводска пломба М04/35, е с година на производство 2004 година (като това обстоятелство е отразено в КП № 132-З-Е-2 от 17.03.2014 год.).

В съдържанието на процесното НП е описано, че на длъжностното лице от ДКЕВР извършващо проверката, не е бил представен Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ (електромер), както и че в извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи” АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.), приложена към КП № 132-З-Е-2/17.03.2014 год., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ било записана – 2010 година.

Въз основа на това контролния орган е достигнал до заключението, че описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка.

Наказващият орган е възприел, че съгласно т. 3 на Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 год., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

В обстоятелствената част на обжалваното НП е отразено, че съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, както и че съгласно чл.

26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.

При това е посочено, че съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010 год. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 год.) и съгласно Заповед № А-441/13.10.2011 год. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 год.), последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период шест години.

Въз основа на описаната фактическа обстановка е изведен извод, според който като лицензирано дружество „Енерго-Про Мрежи” АД, е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок.

Наказващият орган, предвид на горното и с оглед на възприетото за осъществено бездействие, изразяващо се в неподдържане на средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер ******, с фабричен № ******, тип 7АА50 66 (еднофазен) на фирма „ESEM A.S”, заводска пломба М04/35 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, е счел, че на 17.03.2014 год., в гр. В. Търново, на ул. „Мария Габровска” № 4, вх. „Ж”, „Енерго-Про Мрежи” АД, е нарушило разпоредбите на т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

За това нарушение и на основание на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, на „Енерго-Про Мрежи” АД с ЕИК ****, е наложна „Имуществена санкция” в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди) лева.

НП е връчено на дружеството жалбоподател на 20.01.2015 год. (видно от приложената към АНП разписка – л. 50 от делото), като в законоустановения срок, същото е подало жалба по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание в качеството на свидетели бяха разпитани Г.П. (актосъставител) и Д.Г. (свидетел по установяване на нарушението и при съставяне на АУАН). Същите поддържат отразените в АУАН констатации, като сочат, че проверката, отразена в издадения КП № 132-З-Е-2 от 17.03.2014 год., е извършена на 14.03.2014 год. около 12,20 ч., при което е бил посетен описания адрес. Свидетелите сочат, че визираният срок за извършване на последваща метрологична проверка следва да започне да тече от момента на извършването на първоначалната проверка, съобразно изготвения протокол или направени отбелязвания или поставени знаци, върху техническото средство. Спрямо конкретното такова, според свидетелите, началният момент започвал от 2004 год., която дата се установявала от поставената върху СТИ заводска пломба (на производител), която се възприемала като първоначална метрологична проверка. Въз основа на това свидетелите са заключили, че последващата проверка (процесната такава), е следвало да се извърши до края на 2010 година.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и Г., тъй като същите кореспондират с писмените доказателства по делото.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите писмени доказателства, както и от разпита на разпитаните по делото свидетели .

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това, като разгледана по същество се явява и основателна. Това е така по следните причини:

Наказателно постановление № 369/17.12.2014 год., издадено от Председателя на ДКЕВР е незаконосъобразно, тъй като административно наказателното производство е започнато и проведено при нарушение на процесуалните правила, довело да опорочаване на производството по налагане на административното наказание.

В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е ангажирана административната отговорност на дружеството жалбоподател, е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, а именно не е посочена от актосъставителя датата, на която е извършено посоченото в акта нарушение, като е налице само и единствено отразяване на дата на извършване на проверката от контролните органи, и когато е констатирано извършването на нарушението (17.03.2014 год.). При това и тази дата не е коректно и вярно отразена, доколкото видно от съдържанието на издадения КП № 132-З-Е-2 от 17.03.2014 год., проверката на процесното СТИ е извършена на 14.03.2014 год., около 12,20 часа. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. П. и Д. Г..

В съдържанието на АУАН липсват каквито и да е било данни от една страна, на коя дата е извършена първоначална метрологична проверка на процесното СТИ. По този начин неустановен по делото и неопределяем остава началният момент, от който следва да започне да тече, установеният според контролния и наказващия орган в Заповед № А-102 от 05.03.2010 год. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 год.) и в Заповед № А-441/13.10.2011 год. на председателя на ДАМТН (обн.

ДВ, бр. 85 от 2011 год.), срок за извършване на последваща проверка на еднофазни електромери, на период от шест години.

Това от своя страна е довело и до неопределяемост на крайния момент на който изтича срокът, в който е следвало да се извърши процесната проверка, с изтичането на който се осъществяват съставомерните признаци на соченото за извършено нарушение на разпоредбите на т. 3.5.2 от издадената на дружеството-жалбоподател лицензия, с което то е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Отразено е единствено, че процесният СТИ е със заводска пломба М04/35 и е с година на производство 2004 год., като в извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД приложена към КП № 132-З-Е-2/17.03.2014 год., било описано, че като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана – 2010 година. При това не е налице посочване на обстоятелства или на правни доводи, които да обусловят посочените дати като начален или на краен момент за изпълнение на вмененото на жалбоподателя задължение.

По този начин непълната и неясна формулировка води до невъзможност да се установи какво деяние е възприето от наказващия орган да е извършено от дружеството – жалбоподател, което от своя страна да изпълва състава на твърдяното нарушение.

Изложените фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика.