Решение № 618 от 22.04.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 618

Ловеч, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА административно дело № 20267130700091 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Делото е образувано въз основа на Жалба вх. № 658/26.02.2026г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № Ж-11-6/19.02.2026г. по регистъра на НАП, ТД-Велико Търново, офис Ловеч, подадена от „М И М АГЕНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* с адрес: гр. Ловеч, [улица], представлявано от И. В. М., чрез пълномощника адв. К. С.. С подадената жалба се прави искане съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12852 от 09.01.2026г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, като са изложени подробни аргумени.

В съдебно заседание оспорващото дружество „М И М АГЕНЦИЯ“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от процесуалния представител адв. К. С., който поддържа жалбата и в хода на делото по същество излага подробни аргументи за отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък на разноските и платежни документи.

Ответникът по делото – Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен юрисконсулт – старши юрисконсулт А. А., който оспорва жалбата като неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена, като в хода на делото по същество излага подробни доводи в този смисъл. Претендира присъждане на разноски в размер на 120.00 евро за осъществяване на процесуалното представителство, както и прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващото дружество адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, в законоустановеният срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

След анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12852 от 09.01.2026г. е издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. С тази ЗНПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС на „М И М АГЕНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* с адрес: гр. Ловеч, [улица], представлявано от И. В. М., е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – хотел „Фея“, находящ се в с. Чифлик, местност „Бъковото“, [улица], стопанисван и експлоатиран от оспорващото дружество и е забранен достъп до обекта за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12852 от 09.01.2026г. е издадена въз основа на извършена проверка от органи по приходите, с посочена в заповедта дата – 25.11.2025г., в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – парк-хотел „Фея“, находящ се в с. Чифлик, местност „Бъковото“, [улица], за което е съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ в обект cep. АА № 0219591 от 25.11.2025г. от инспектори по приходите от ГДФК при ЦУ на НАП – В. М. П. и Д. Н. Д., както и Г. Х. Я. – системен администратор в НАП /л. 34-35/. В хода на проверката относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство е констатирано, че търговският обект представлява парк-хотел „Фея“, който се състои от хотелска част, ресторант и бистро „Хармония. Хотелът е с капацитет 30 бр. стаи със 60 броя легла, с утвърдена категория „три звезди“. Ресторантът е с капацитет 60 места на закрито и 30 места на открито, категоризиран с „две звезди“, а бистро „Хармония“ е с капацитет 12 места на закрито, категоризирано с категория „две звезди“. Установено е, че в парк-хотела, ресторанта и бистрото има работещи и отговарящи на законовите изисквания фискални устройства, подробно описани в протокола за извършена проверка. Използва се програмен продукт за управление на продажбите „Clock PMS+“, който е свързан с фискален принтер на рецепцията и с две компютърни работни станции, монтирани в ресторанта и бистрото, свързани с фискални принтери. В обекта не са установени нефискални принтери.

В Протокола за извършена проверка е отразено, че преди легитимация на проверяващия екип, е направена контролна покупка – нощувка в двойна стая с тераса – 1 бр. на стойност 250.00 лева, заплатена в брой с пет банкноти по 50.00 лева на 25.11.2025г. в 12:05 часа. Посочено е, че сумата е заплатена от Д. Д. на С. Д. Б. – заместник управител на обекта, която е приела плащането, регистрирала е резервацията, но не е издала фискален касова бележка от наличното фискално устройство, а само документ от програмния продукт, съдържащ данни за направената контролна покупка. Посочено е също, че е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 348,00 лева, включваща сумата от 250,00 лева за направената контролна покупка, или положителна разлика в касовата наличност в размер на 98,00 лева, които не са въведени пари в касата извън случаите на продажба. В ресторанта е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 33,25 лева, като за констатираните нарушения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е бил съставен АУАН № F861910/02.12.2025 година.

Издателят на ЗНПАМ е приел, че „М И М АГЕНЦИЯ“ ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, като е извършило продажба на нощувка в двойна стая с тераса – 1 бр. на цена и стойност 250,00 лева, заплатена в брой, без да я регистрира и отчете чрез издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство към момента на заплащането, е осъществило нарушение на състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС, като органът по приходите е наложил ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни, считано от влизане в законна сила на заповедта.

В заповедта са изложени мотиви, че с оглед предотвратяване извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителната административна мярка. Според издателя на ПАМ, е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение, както и от последиците, ощетяващи правата на всеки потребител да получи платежен документ за покупката си, както и последиците, свързани с ощетяване на държавния бюджет при неотчитане на продажбите в обекта чрез наличното и работещо фискално устройство. Посочено е, че нарушението не е изолиран случай, като за същото по вид предходно нарушение е издадено Наказателно постановление № 866865-F858857/11.12.2025 година. Посочено е също, че отразеното в ПИП обяснение, както и възражение срещу АУАН № F861907/02.12.2025г. са неоснователни, както и че законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство, налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера. В заповедта се сочи също, че спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.

За обосноваване продължителността на срока на запечатване на обекта органът по приходите е посочил, че са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния търговски обект дейност, събраните при проверката доказателства за релевантните факти и обстоятелства, тежестта на нарушението и последиците от него, предназначението на обекта, услугите, които се предлагат в обекта и потенциалната възможност за реализиране на значими обороти от постоянен клиентски поток предвид целогодишната активност на обекта. Според органа неиздаването на фискална касова бележка за всяка продажба е нарушение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед значимостта на обществените отношения, защитавани с установения ред за регистрация и отчетност чрез фискалните устройства. Неизпълнението на задължението да се регистрира и отчита всяка продажба винаги води до неотразяване на приходи и от там до отклонение от данъчното облагане и вреда за фиска, както и в конкретния случай. Изложено е, че определеният срок на ПАМ е подходящ за постигане на целите на мярката, състоящи се в защита на държавния интерес чрез дисциплиниране и мотивиране на търговеца за спазване на изискванията и реда за правилното регистриране и отчитане на всички продажби в търговския обект чрез фискалното устройство. Целта на мярката е промяна в организацията на дейността на проверявания обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният – недопускане на вреда на фиска, поради което и срокът на мярката се явява определен при спазване на принципе на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.

Налагането на ПАМ е мотивирано и с обстоятелството, че от една страна ще предотврати възможността да се осъществи отново административно нарушение от същия вид, в същия търговски обект от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга - препятства опасността от превръщане на незаконосъобразното поведение в практика.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12852 от 09.01.2026г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е връчена на адресата на 07.02.2026г. /л. 11 гръб/, а жалбата срещу нея е подадена на 19.02.2026 година.

Така приетата от съда фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните.

При тази фактическа установеност, съдът намира, че разгледана по същество, при условията на чл. 168 и чл. 169 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12852 от 09.01.2026г. е издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, който е оправомощен орган в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т. 1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и по отношение на административния акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7105aa90-db09-483d-b907-a8cec7c523dd