Решение № 292 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200417 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подс.

Н. А. А. срещу решение № 38/25.03.25г., постановено по внохд № 111/24г. по описа на Апелативен съд- Варна.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания.

Оплакванията са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви към първоинстанционната присъда, отсъствие на задълбочен и прецизен доказателствен анализ и основаване на фактически изводи на основата на предположения. Отделно се твърди, че с част от допуснатите нарушения при събиране на доказателствения материал е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимия, а във въззивното решение липсват мотиви относно начина на индивидуализиране на наказанието. Нарушението на материалния закон се подкрепя с довода, че престъпленията, за които е признат за виновен и осъден жалбоподателя, не са извършени. Заявява се, че присъдата не съответства на чл. 54 от НК и на целите по чл. 36 от НК. Поставя се акцент на смекчаващите отговорността обстоятелства, специфичния характер на дългогодишните отношения между подсъдимия и св. С. И. и факта на положителното развитие на тези отношения към актуалния момент. При условията на алтернативност се иска преди всичко оправдаване на подсъдимия, а след това – при констатация за наличието на 1 съответните процесуални предпоставки – връщане на делото за новото му разглеждане от фазата на досъдебното производство.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. А. поддържа жалбата по изтъкнатите в нея съображения. Набляга на отношенията между подсъдимия и св. С. И. и техният специфичен характер, както и на съдържанието на част от свидетелските й показания, в които тя е заявявала доброволност на всички извършени от нея действия. Поддържа становище, че деянията не са осъществени от обективна страна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита депозираната касационна жалба за неоснователни.

Подсъдимият, в лична защита и в последната си дума заявява, че понастоящем живее със св. С. И. и заедно се грижат за детето си. Моли да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди наведените в касационната жалба доводи, съображенията на страните в съдебно заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 17/05.03.2024 г. по нохд № 1668/23 г. на Окръжен съд Варна, подсъдимият Н. А. е бил признат за виновен и осъден, както следва:

- по чл. 142, ал. 2, т. 5а, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК – на 7 (седем) години за това, че в условията на домашно насилие отвлякъл С. И.;

- по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54 от НК – на 1 (една) година за това, че в условията на домашно насилие й причинил лека телесна повреда;

- по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 54 от НК – на 1(една) година и 6 (шест) месеца за това, че в условията на домашно насилие й се заканил с убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и - по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 54 от НК – на 1(една) година и 6(шест) месеца за това, че се заканил с убийство на С. Г. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

На осн чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд определил за изтърпяване едно общо наказание 7 (седем) години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

По протест и жалба на подсъдимия било образувано внохд № 111/24г. по описа на Варненския апелативен съд.

С атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение № 38/25.03.25г. въззивният съд изцяло потвърдил първоинстанционната присъда.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

І. Преди всичко е необходимо да се уточни, че съдържанието й разкрива идентичност на развитите в допълнението към въззивната жалбана оплакванията във връзка с фактическите и правните заключения на 2 първоинстанционния съд, както и по отношение на справедливостта на наказанието. Обяснимо – част от аргументацията в касационната жалба е насочена към обосноваване на процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, но допуснато от първоинстанционния съд. Такива са и оплакванията – за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на окръжния съд като първа инстанция при събирането и оценката на показанията на св. С. И., дадени на досъдебното производство, пред съдия. Предмет на разглеждане пред ВКС е актът на въззивната инстанция, а присъдата на първоинстанционния и актът на въззивния съд следва да отговарят на специфични изисквания, разписани в закона за всеки от тях. Докато за присъдата на първоинстанционния съд важат правилата на чл. 305 НПК, указващи какво е съдържанието на присъдата, а за решението на въззивния съд – правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. За въззивният съд, като контролна инстанция, процесуалното задължение се състои не в това да мотивира първоинстанционната присъда, а да извърши проверка дали първият съд не е допуснал такова нарушение и именно в този контекст дали е дал дължимият на направеното пред него възражение за липса на мотиви. Следователно, от гледна точка на изискванията към съдържанието на касационната жалба и предвид правомощията на касационния съд, проверката следва да бъде насочена именно към въпроса доколко съдът е изпълнил това си задължение. В настоящия казус не може да се приеме, че обжалваното решение страда от обсъждания порок. Варненският апелативен съд е отрекъл липсата на мотиви към присъдата и ясно е посочил, че те изпълват стандарта по чл. 305 от НПК. Произнесъл се е и по възраженията за допуснато от страна на първия съд нарушение по чл. 281, ал. 8 от НПК по отношение на показанията на св. С. И. от 30.05.23г., прочетени по реда на чл.

281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК, като е съобразил, че показанията на свидетелката съвсем не са единствените доказателствени източници, в полза на обвинителната теза, а напротив - подкрепят се и от други доказателствени материали. На последно място, засегнал е и въпроса нарушени ли са правата на подсъдимия с неуведомяването му за разпитите на св. И. проведени преди привличането му като обвиняем по делото в контекста на Решение на СЕС по дело С-209/22г. по преюдициално запитване на РС - Луковит и свързаните две Директиви -2012/13 и 213/48, като е отрекъл правата на подсъдимия да са били нарушени.

Дадените от въззивния съд отговори по същество представляват мотивировка на акта по развитите възражения, поради което липса основание да се счете, че е въззивният акт страда от липса на мотиви.

На следващо място, основно направеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимия, не може да бъде удовлетворено. При прочита й се изяснява, че отправеното искане се основава на направената от защитата собствена интерпретация на доказателствените източници и като последица от това – в извод за неправилно приета фактология по деянията от страна на решаващите инстанции и следователно - невярно приложение на материалното право с осъждане на дееца. Видно е, че оплакването 3 представлява оплакване за необоснованост, която не е касационно основание.

От друга страна касационната инстанция може да оправдае подсъдимия на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, само ако фактите по делото са били установени вярно, (т.е. в хипотезата, когато не се наблюдават пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, довела до вярно изведена фактология за деянията), но правният анализ на същата в контекста на относимата материалноправна норма установява липса на съставомерност. В конкретния случай упражняването на правомощието на ВКС по чл. 354, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е невъзможно, доколкото възприетите фактически положения указват наличие на престъпно поведение.

ІІ. На следващо място, ВКС не констатира нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на решаващия съд. Обстоятелствата, значими за престъпната съставомерност на извършените от подсъдимия деяния, са изведени в резултат на процесуална дейност при спазване изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Лишено от основание е възражението за неправилна доказателствена дейност на въззивния съд при оценката на показанията на св. С. И., послужили за обосноваване на фактическите заключения относно главния факт в наказателното производство – деянията, начина им на осъществяване и авторството на деянието.

В жалбата си касаторът неоснователно е изразил недоволство от деятелността на съдилищата, които са основали осъдителните си изводи върху приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетелката И. на досъдебното производство - от 31.05.23г. пред съдия (л. 71 - 72, т. 1 от ДП) и показанията й от 30.05.23г. ( л.73 - 74, т. 1 от ДП) – на осн. чл. 281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК. Липсват основания за изключване на дадените от цитираните по-горе свидетелски показания на досъдебното производство от доказателствената съвкупност. Контролираната инстанция е подложила на обстоен анализ всички показания на свидетелката И., при това не само тези от досъдебното производство, а в цялост, съпоставяйки поотделно и съвкупно, както с оглед на тяхната единност и логичност, но и с оглед връзката им с останалия доказателствен материал. Преценила е, че приобщените по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство показания заслужават доверието на съда, тъй като са максимално конкретни, последователни и подробни и в тях свидетелката заявява истината. Същите изцяло се подкрепят от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на С. Г., П. Г. и на полицейските служители – св. Х. Ч. и А. П..

При отчитане на психологическия профил на свидетелката, в контекста на сложните и конфликтни нейни семейни взаимоотношения с подсъдимия, и при съвкупния анализ на посочените по-горе доказателствени средства несъмнено е изяснено, че: свидетелката е била издърпана от подсъдимия от колата на майка си, докато подсъдимият крещял "Ще ви избия всичките! Ще избия цялото ви семейство! Ей сега ще ви застрелям!"; че е накарана от подсъдимия да се качи в неговата; че го е сторила заради писъците на детето 4 си, станало свидетел на поредната разправия и насилие, както и от страх той да не стори нещо на майка й, или баба й, присъстващи на мястото; че е тръгнала с подсъдимия, след като той е казал, че отиват пред детската градина, за да говорят там и се разберат; че е последвало отклонение в посока, различна от първоначално създаденото й убеждение, което за нея е било напълно неочаквано, а последващото й оставане в автомобила на подсъдимия не е било по нейно желание; че е била откарана от подсъдимия в непозната за нея местност, гора, против желанието й, че е държана там часове; че подсъдимият й нанесъл с прекъсвания побой; че били проведени няколко видео разговора с полицейските служители (които междувременно били сигнализирани за станалото), в които подсъдимият им заявил „..викайте групите, ще стане проблем, довечера ще ни дават по телевизията, всичко ще приключи днес", а в един момент насочил пистолет към главата на св. С. И.. В тази връзка следва да се отбележи, че св. С. Г., П. Г., св. Ч. и П. се явяват преки очевидци на осъщественото от подсъдимия поведение, макар и в различни моменти на неговата хронология. Те пресъздават и личните си възприятия за емоционалното състояние на св. С. И. и за отправяните в различните моменти заплахи за саморазправа от страна дееца.

Не се споделят доводите, че показанията на св. С. И. са компрометирани от злоупотребата или зависимости към различни субстанции, заради която е провеждала лечение. По делото отсъства надлежно събрана информация в подобна насока, а и не е отразена в съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, която подробно е изследвала и експертно обосновала заключение относно психолого-психиатричния й статус и свидетелката й годност.