Решение № 332 от 20.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Кюстендил, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20241500100128 по описа за 2024 година

Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община Кюстендил, ул. „***“ № 21 е предявил срещу Т. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община Кюстендил, ул.

„***” № 28 и М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община Кюстендил, ул. „***“ № 28, представлявана от нейната майка и законен представител - Т. М. Ж. иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на двете ответници, че ищецът не е биологичен баща на непълнолетното дете М. Ц. Д..

В исковата молба се твърди, че ищецът е имал сключил граждански брак с ответницата Т. Жекова йто бил прекратен по взаимно съгласие. По време на брака им са родени децата: Ц. Ц. Д. и М. Ц. Д.. Сочи се, че ищецът и ответницата Ж. не живеят заедно от лятото на 2022 г., нямат физически контакт и не поддържат никаква връзка.

Те се срещали и разговаряли единствено по повод детето Ц. Ц. Д.. Заявява се, че биологичен баща на дететето М. Ц. Д. е Р. И. Д.. Детето е заченато 300 дни преди прекратяване на брака между ищеца и ответницата, предвид което в акта за раждане е записан като баща Ц. Д. Д..

В писмения си отговор ответницата Т. М. Ж. не оспорва, че с ищеца не живеят заедно от лятото на 2022 г., откогато са във фактическа раздяла. Заявява, че след като е напуснала ищеца Ц. Д. Д., е заживяла на съпружески начала с Р. И. Д., от връзката с когото е заченато и родено детето М. Ц. Д..

Постъпил е писмен отговор и от особения представител адв. М. Е. – Г. на малолетното дете М. Ц. Д., в който се изразява становище за допустимост на иска по чл. 61 и чл. 62 от СК, както и заявява евентуална основателност на исковата претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Видно от Решение № 168 от 14.12.2024 г., постановено по гр.д. № 281 по описа за 2024 г. на КнРС е, че е прекратен сключеният граждански брак между Ц. Д. Д. и Т. М.

Ж..

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 373 от 08.08.2023 г., съставен в гр. Кюстендил е, че като баща на детето М. Ц. Д. е вписан ищецът- Ц. Д. Д., а като майка- Т. М. Ж..

В показанията си свидетелите Д. К. и М. В. сочат, че бившите съпрузи не живеят заедно от м. юни 2022 г., че Т. е отишла при майка си в гр. *** и я нямало с месеци.

Сочат, че за детето Ц. се грижил ишецът с помощта на неговия баща св. К. и свид. М.

В..

Свид. Р. Д. сочи, че от 2021 г. е в интимни отношения с Т., като тя не живее с Ц. от 11 месеца, а преди това по принцип е била при него.

От ДНК експертиза № PG289/DNА/08112024, изпълнена от вещото лице д-р М.

К. се установява, че при определените от експерта ДНК профили и разпределение на детските алели Ц. Д. Д. не може да бъде биологичен баща на детето М. Ц. Д., родено от майка Т. М. Ж..

Разгледан по същество от правна страна и въз основа гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск по чл.62, ал.1 от СК е допустим и основателен и следва да се уважи. Съображенията от правна страна са следните:

Предявеният отрицателен иск е допустим, като подаден в преклузивния едногодишен срок, считано от узнаването за раждането на малолетното дете – М. Ц.

Д., като е налице и съответната процесуална легитимация на страните – с оглед данните, отразени в удостоверението, което е издадено въз основа на акта за раждане на детето.

По същество, безспорно се установява, че ищецът не е и не би могъл да бъде биологичен баща на роденото от първата ответница дете М. Ц. Д., тъй като между него и майката на детето не са осъществявани контакти, включително и такива от интимен. Този факт безспорно се установява и от приетата от съда ДНК експертиза.

Ищецът Ц. Д. Д. е записан като баща на детето М. единствено на база оборимата (и оборена в хода на съдебното производство) презумпция по чл.61, ал.1 от СК, че съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване, доколкото раждането на детето е станало в срока визиран в чл.61, ал.1 от СК след прекратяване на брака.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че са налице достатъчно основания за уважаването на иска, като с решението си следва да признае за установен отрицателния факт, предмет на настоящето съдебно производство, а именно че ищецът Ц. Д. Д. не е биологичният баща на роденото от първата ответница дете – М. Ц. Д. .

След влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на Община Кюстендил за извършване на съответното отбелязване в акта за раждане на детето.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община Кюстендил, ул. „***“ № 21 НЕ Е БАЩА на детето М. Ц. Д., ЕГН **********, родено на 05.08.2023 г. в гр. Кюстендил от майка Т. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: с.

***, община Кюстендил, ул. „***” № 28.

Препис от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Кюстендил за надлежна бележка съгласно ЗГР върху акта за раждане на детето М. Ц. Д., ЕГН **********, по реда на чл. 73 и сл. от ЗГР.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 3