Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26895 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22057/2025
Вид
Определение № 26895
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26895 гр. София, 20.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110122057 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от В. С. С. срещу „Фератум България“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил два отговора на исковата молба от ответника.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за издаване на съдебно удостоверение, което да му послежи пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори между страните. Искането е неотносимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, поради което следва да бъде отхвърлено.

Ищецът е направил и искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. На първо място ответникът не оспорва факта, че процесната сума, надхвърляща размера на чистата стойност на кредита, действително е заплатена от ищеца. На следващо място, признава факта, че при определяне на ГПР, в размера му не е включено предвиденото възнаграждение за поръчител по сключения договор с Мултитюд Банк. Освен това, страните са обвързани и от СПН на постановеното решение по гр. дело № *****/2024 г. по описа на СРС. Поради изложеното, съдът намира, че изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено, а неоспорените факти – отделени като безспорни между страните.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ, както и искането за допускане изготвянето на съдебно1 счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.09.2025 г. от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е за осъдителен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 лев, частична претенция от 11,75 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № ******* от 30.01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до погасяването.

Ищцата В. С. С. твърди, че е сключил с ответното дружество „Фератум България“ АД договор за потребителски кредит № ******* от 30.01.2023 г., по силата на който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 500 лева на ищеца, а последният се задължил да върне паричната сума, заедно с възнаградителна лихва от 11,75 лева. Съгласно чл. 5 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, отпуснало кредита. Никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за дружеството – поръчител, като впоследствие щецът установил, че му е начислена допълнителна такса за поръчител в размер на 108,25 лева. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит. Сочи, че е налице влязло в сила решение по гр. дело № *****/24 г. по описа на СРС, с което съдът е признал, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че общо платената от него сума на ответното дружество по договора за кредит е в размер на 511,75 лева. Намира, че сумата от 11,75 лева е платена без основание, като претендира част от нея, а именно сумата от 1,00 лев. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявения иск. Излагат се неотносими към предмета на настоящия иск доводи и аргументи, като видно от посоченото в уводната част на отговора, ответникът неправилно е възприел, че срещу него е предявен иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от договор. Излагат се твърдения за действителността на чл. 5 от договора, както и че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в размер на ГПР. Не се оспорва фактът на извършено от ищеца плащане на процесната сума. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, надхвърляща чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договорите/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесниия договор за потребителски кредит № ******* от 30.01.2023 г., във връзка с който е предоставено поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, отпуснало кредита; че е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 108,25 лева, 2 която сума не е включена при формиране на уговорения в договора за потребителски кредит размер на ГПР; че ответникът е изпълнил задължението си да предостави суми по договора за потребителски кредит на ищеца; че ищецът е върнал на ответника сумата от 500 лева главница и сумата от 11,75 лева възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит; че страните со обвързани от СПН на влязло в законна сила решение по гр. дело № *****/24 г. по описа на СРС.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3