Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 555 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 552/2024
Вид
Решение № 555
Подписан
28.10.2024
В сила
25.12.2024
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, Явор Данаилов

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр. I · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125 т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.125а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.1, т.2, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.1, т.2, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.12 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Г. Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500552 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№283/15.04.2024г. по гр.дело№2116/2023г. на ГОРС, съдът е: -осъдил ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Позитано“№5, да заплати на Г. Г. Й. с ЕГН**********, адрес: гр.Г.Оряховица на основание чл.432 ал.1 от КЗ ввр. чл.45 oт ЗЗД сумата 10000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат от настъпило в гр.Г.Оряховица на 29.04.2023г. застрахователно събитие ПТП, реализирано по вина на водача Д С на лек автомобил „Мицубиши“ с гражданската отговорност на който към датата на ПТП-то е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023г. до погасяването, като отхвърлил искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 15000.00лв., както и искането за лихва за забава в плащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода: 29.05.2023г.-11.06.2023г.; -осъдил ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.

„Позитано“№5, да заплати на Г. Г. Й. с ЕГН**********, адрес: гр.Г.Оряховица ул. сумата 1949.93лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по гр.дело№2116/2023г. на ГОРС; -осъдил Г. Г. Й. с ЕГН**********, адрес: гр.Г.Оряховица у да заплати на ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.

„Позитано“№5, сумата 166.67лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по гр.дело№2116/2023г. на ГОРС.

1

Против решението е подадена въззивна жалба от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД(чрез Гл.юрисконсулт Б. А. – редовно упълномощен). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока е депозиран отговор от страна на Г. Г. Й.(чрез адв.Д. Р.Д. от ВТАК), с който се оспорва жалбата.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД(чрез Гл.юрисконсулт Б . А.) против Решение№283/15.04.2024г. по гр.дело№2116/2023г. на ГОРС. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон(чл.52 от ЗЗД) и противоречие със събраните и приети по делото доказателства.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи. С отговора на исковата молба бил оспорен Двустранният констативен протокол за ПТП по отношение на съдържанието му и авторството му. В този протокол не се съдържали и никакви данни къде е настъпило процесното ПТП, както и обстоятелства и причини за него. Оспорва изводите на ГОРС във връзка с показанията на свидетелите и конкретно тяхното кредитиране/безусловно възприемане, а също и кредитирането на заключението на съдебната автотехническа експертиза. Счита, че възвиваемата страна не доказала еднозначно и категорично в настоящото производство оспорените от ответното дружество обстоятелства по отношение на настъпването на ПТП, мястото на ПТП, обстоятелства около самото ПТП и причини за неговото настъпване. В производството не било установено по безспорен начин и еднозначно доказано нарушение на правилата и/или виновно поведение на конкретен застрахован водач, а така също всички въпроси около механизма на ПТП. Счита, че липсват безспорни доказателства да наличието на виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС. Оспорва вида и характера на уврежданията на ищцата във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като с исковата молба не са представени доказателства в тази насока. За първи път бил посетен лекар във връзка със заявените травми на 02.05.2023г. - четири дни след датата, за която пък се твърди, че е настъпило ПТП. Оспорва твърденията, че вследствие на процесното ПТП били нанесени на Й. твърдените увреждания, както и че същите са настъпили именно на 29.04.2023г.

Счита обезщетението за несправедливо определено, като сравнено с обезщетенията на повечето други пострадали при ПТП с аналогични и дори по-тежки травми и срок за възстановяване от 14 дни в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Оспорва претендираната лихва за забава. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът(чрез процесуалния си представител) поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. Г. Й.(чрез адв.Д. Р.Д. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита за доказан механизмът на възникналото ПТП чрез заключението на съдебната съдебна автотехническа експертиза и чрез разпита на св.Д Р и св.Д А. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си. Ответната страна не била опровергала съдържанието на приложения по делото двустранен протокол№03881697/29.04.2023г. за ПТП. Счита за доказана и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и понесените от Й. увреждания на здравето. Г. Г. Й. посетила лекар на 02.05.2023г., защото пътният инцидент бил реализиран на Великден и 02.05.2023г. бил първият работен ден, в Й. можела да получи медицинска помощ.

Преди посещението на лекар, Г. Г. Й. се лекувала вкъщи с налични болкоуспокояващи. По делото е 2 приета съдебно-медицинска експертиза, чрез която се доказало, че травмите, получени от Й. били получени именно по описания в исковата молба начин, а именно като пътник на предна дясна седалка при реализиране на процесното ПТП, в т.ч. с правилно поставен предпазен колан. Съгласно заключението по съдебно-медицинска експертиза, въззиваемата изпитвала болки със значителен интензитет първите 10 дена след ПТП, а за дясната подбедрица болките са били със значителен интензитет цели 30 дена. За травмата на дясната подбедрица срока за лечение и възстановяване е около 2 месеца, а за останалите множество наранявания - 25 дена. Счита, че доказателствата(св.показания и заключението на вещото лице) сочели, че и към настоящия момент Й. не се била възстановила от причинените и травми. Оплаквала се от болки във врата. След инцидента била неадекватна. За да успокои болките пиела обезболяващи. Болките при Й. продължили около два месеца, но част от тях продължавали и сега. След инцидента получила проблеми с вестибуларния апарат, каквито до преди това не била имала, които се проявявали в залитане. След ПТП-то не можела да върши домакинската си работа. Освен физически увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие Й. претърпяла и психически травми(започнала да получава паник-атаки). Посещавала психиатър. Поставена й е диагноза „умерено тежък депресивен епизод“. Изписани и били лекарства - есобел, деанксит и калмабен, които Й. закупила и използвала. Съдът правилно и законосъобразно определил размера на дължимото се на Й. обезщетение за забава, а също и законната лихва за забава. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемата страна(чрез процесуалния си представител) оспорва въззивната жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените обективно съединени искове като такива по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Установява се, че на 29.04.2023г., около 11h40min. в гр.Г.Оряховица ул.„Панайот Цвикев“, местност „Бабенец“, e било реализирано ПТП, като лек автомобил „Мицубиши“, управляван от Д Са А, поради управление с несъобразена или превишена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение, в която ударил лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК№ВТ1024ВХ, в който на предната пасажерска седалка се седяла Г. Г. Й.. Приложен е двустранен констативен протокол за ПТП, към Приложение№3, към чл.5 ал.1 от Наредба№1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето 3 им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, в който е посочена причина за ПТП „навлизане в лента за насрещно движение“. Протоколът е подписан от водачите на двата автомобила.

Според представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Информационния център при Гаранционен фонд по реда на чл.574 ал.12 от КЗ установява, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил „Мицубиши“ с била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗЕАД„Булстрад“АД с период на застрахователното покритие: 07.09.2022г.-06.09.2023г.(включващ датата 29.04.2023г.)

Г. Г. Й. предявила претенция с вх.№1377/29.05.2023г. за изплащане па обезщетение за претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ спрямо ответното дружество, което към настоящия момент не било изплатило никакво обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. С писмо с изх.№551-06.06.2023г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение на Г. Г. Й., тъй като били представени съгласно чл.3 ал.1 от Наредба№1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ подробна план схема на ПТП и констативен протокол за ПТП съставен от органи на „ПП“-МВР.

Съгласно заключението вещото лице по съдебната автотехническа експертизата е описал механизъм на извършеното ПТП, идентичен с този, описан в исковата молба(-движение в източната лента посока север, към с.Първомайци на лек автомобил „Форд Фокус“, управляван от Д Р. На предната седалка в автомобила, до него се е намирала ищцата Г. Г. Й., а в същото време, в противоположна посока към гр.Г.Оряховица се е движил лек автомобил „Мицубиши“(разположен в западната лента), управляван от Д А; -при навлизане в левия завой по посока на движение на лекия автомобил „Мицубиши“ водачът му променил траекторията си на движение и се насочил към лентата за насрещно движение, където в този момент се е намирал лек автомобил „Форд Фокус“; пресичане на траекториите на автомобилите и последващ удар между автомобилите в лентата за движение на лекия автомобил „Форд Фокус“, като ударът за лекия автомобил „Мицубиши“ бил челен и страничен, кос като в съприкосновение са влезли предната му лява част в областта на ляв фар и калник, а за л лек автомобил „Форд Фокус“ - в лявата, странична част в областта на левите врати. Вследствие на удара били нанесени материални щети по двата автомобила и телесни увреждания на ищцата Й.. Според вещото лице възможните причини за навлизането в лентата за насрещно движение можело да бъдат: -заобикаляне на препятствие(дупка, камък, друг участник, и др.), загуба на концентрация и разсейване, заради усложнената пътно транспортна обстановка, движение със скорост несъобразена с релефа на пътя, както и липса на опит от страна на водача. От експлоатационно-техническа гледна точка, причина за настъпване на ПТП било неправилното боравене с органите за управление от водача на лекия автомобил „Мицубиши”. Водачът на лекия автомобил „Мицубиши” имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако правилно е боравил с органите за управление и е запазил траекторията си па движение в завоя, без да навлиза в лентата за насрещно движение. От своя страна, водачът на лекия автомобил марка „Форд Фокус“ със своите действия не бил допринесъл за реализиране на ПТП.