Решение № 19684 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19684 гр. С. 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110145116 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са исковете с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС. Ищците – етажните собственици в Е.с. намираща се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл. № вх, представлявана от управителя „Н.в.“ ООД, твърдят, че ответниците – С. Т. П. – Д. и К. Д., са собственици на самостоятелен обект – ап., намиращ се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл. № вх, поради което имат качеството на етажен собственик в процесната ЕС. Сочат, че въз основа на решения на общото събрание на ЕС, обективирани в протоколи от 14.05.2018 г. и 19.04.2021 г., ответниците дължат заплащането при условията на разделна отговорност при квоти от по ½ част на следните суми: 170 лв., представляващи разходи за поддръжка и управление за периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2022 г.; 90 лв. – разходи за поддръжка и управление за професионален домоуправител за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г.; 73,05 лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. вкл. Поради което предявяват настоящите искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати по ½ част от процесните суми, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2022 г., до окончателното плащане.

Ответниците - С. Т. П. – Д. и К. Д., оспорват предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че същите са били собственици на имота до 25.07.2022 г., след която дата ответниците са продали апартамента на трето за спора лице. Твърдят, че не дължат заплащане на разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата, доколкото същите не са пребивавали в имота повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

Признават исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 73,05 лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г., като твърдят, че с преводни нареждания по банкова сметка на „Н.в.“ ООД са заплатили сумата в размер на 100 лв. Ето защо се моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока за произнасяне по същество на делото съдът е констатирал, че от ищеца е депозирана молба с вх. номер 64559/08.2023 г., с която ищецът оттегля част от предявените искове.

С определение от 26.04.2023 г. е отменил хода по същество на делото и е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. С молба с вх. № 145898/25.05.2023 г., ищецът е уточнил, че оттегля исковата претенция спрямо ответниците за сума в общ размер 105 лева – дължими от ответниците в условие на разделна отговорност по ½ всеки от тях (по 52,50 лева) и предствляваща дължими суми за поддръжка и 1 управление за периода от 01.08.2019 г. до 31.04.2021 г., гласувани на ОС, проведено на 14.05.2015 г. Заявил е, че поддържа исковата претенция в останалата част. Препис от молбата е връчен на ответните страни и в указания от съда срок същите не са изразили становище.

Исковата претенция се поддържа за сумата от 65 лева – такса за професионален домоуправител за периода 01.08.2019 г. до 01.08.2022 г., сумата от 90 лева – разходи за поддръжка и управление за периода 01.05.2021 г. -01.08.2022 г. и 73,05 лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г.Признава се извършеното плане от ответниците в размер на 100 лева.

С определение № 24479/12.07.2023 г. съдът прекратил производството по гр.д. № 45116/2022 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 36 състав, в частта, в която е предявен осъдителен иск о т етажните собственици в Е.с. намираща се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл.

№ вх, представлявана от управителя „Н.в.“ ООД, против ответниците – С. Т. П. – Д. и К. Д. за осъждане на ответниците да заплатят разходи за поддръжка и управление над сумата от 65 лева до пълния предявен размер от 170 лева и за периода от 01.08.2019 г. до 31.04.2021 г.

, гласувани на ОС, проведено на 14.05.2015 г., поради оттегляне на предявения иск в тази част. Определението е влязло в законна сила.

С оглед изложеното, в настощото производство от ищеца се претендира осъждане на всеки от ответниците да заплати по ½ част от следните суми: сумата от 65 лева – такса за професионален домоуправител за периода 01.08.2019 г. до 31.07.2022 г. вкл., сумата от 90 лева – разходи за поддръжка и управление за периода 01.05.2021 г. -31.07.2022 г.вкл. и 73,05 лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. вкл.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са исковете с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.

За основателност на предявените искове в тежест на ищците е да докажат: наличие на взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за парични вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за поддръжка и управление на общите части, както и размерът на частта от разходите, дължима от ответника.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното материално право: че ответниците са били собственици на процесния имот до 25.07.2022 г. и че в хода на производство (на 21.11.2022 г.) същите са заплатили сума в общ размер от 100 лева (по 50 лева всеки от тях). Признават задължението си в размер на 73,05 лева - вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г.

От представения по делото Протокол от Общо събрание на ЕС от 19.04.2021 г., т. 3 се установява, че са приети месечни режийни разходи да бъдат в размер на 6 лева, а за апартаментите находящи се на ет. 1 и 2 по 3 лева на живущ. Таксата за професионален домоуправител е определна да се дължи отделно за всеки апартамент по равно. Прието е за фонд „Ремонт и обновяване да се събира сума от 135 лева месечно, която да бъде разпределена съобрано процента иделани части. Съгл. т. 1 от протокола за апартамент № 60 са определени иделани част в размер на 3,61 ℅.

От представения по делото Протокол от Общо събрание на ЕС от 14.05.2018 г.. т. 1 се установява, че са приети месечни вноски към фонд „Текущи разходи“ по 5 лева за всеки обитател от първи и втори етаж и по 7 лева за всички обитатели, които ползват асансьор.

Определени са месечни вноски към фонд „Професионален домоуправител“ в размер на 5 лева за самостоятелен обект.

Посочените решения се оспорат от ответниците с твърдение, че последните не са присъствали на проведните общи събрания. Твърди се също, че не се дължи заплащане на разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата, доколкото същите не са пребивавали в имота повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

По силата на чл.6, т.8, 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците в сгради в режим на етажна 2 собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части; да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Общото събрание е орган на управление на етажната собственост. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.

За да се приеме за валидно възникнало вземането на ищеца против ответника-етажен собственик, в конкретиката на казуса нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, следните факти: ответника да е собственик на имот в етажната собственост; да е налице валидно взето решение на Общото събрание на етажната собственост за заплащане на разходи за поддържане на общите части – чл.48 ал.8 ЗУЕС, разходи за необходим ремонт по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС – чл.48, ал. 3 ЗУЕС и разходи за извършване на подобрения - полезни разноски; размерът на дължимите вноски и периодът, за който се дължи плащането им. Ответникът следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително плащане.

Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост произтича от закона - съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС - за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Правомощията в тази насока на общото събрание са уредени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС, съгласно която “ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.”. Съгл. Чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Решението за това е влязло в сила, като неоспорено от ответника по надлежния ред по чл.40 от ЗУЕС.

Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУЕС, ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците, а според чл.48, ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Дори обаче разпределянето да е в противоречие с нормата на чл.48, ал.3 ЗУЕС, тези правила са диспозитивни и с решение на ОС могат да бъдат определени други размери на дължимите от собствениците вноски, в какъвто смисъл е и решението на ОС на ЕС в случая общото събрание на етажната собственост, с необходимото мнозинство е взело решение за разпределянето на разходите по равно между собствениците, с което решение ответникът е длъжен да се съобрази.

Съдът проверява в това производство дали действително е взето такова решение, дали има за предмет такова парично вземане, дали лицето, от което се търси, е негов адресат, дали изпълнението му е свързано с отлагателно условие и дали са настъпили някакви правоизменящи, правопогасяващи или правоизключващи факти.

По въпроса за характера на решенията на ОС на ЕС е постановено Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I ГО, ГК. Съгласно даденото в него разрешение, решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е основание за действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове 3 всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок.