Определение № 4575 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4575 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20268002100001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8090/11.11.2025 година, подадена от Д. Г. К. и И. Г. Д., срещу решение № 166/09.10.2026 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 257/2025 година.

С обжалваното въззивно решение на Апелативен съд Варна, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 225/04.03.2025 година на Окръжен съд Варна, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 131/2024 година, са отхвърлени предявените от Д. Г. К. и И. Г. Д. срещу С. К. К. искове за прогласяване на нищожността на брачен договор, сключен на 18.06.2014 година в [населено място], с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. № 8222 и с рег. № 8223, двете от 18.06.2014 година на К. И.

И.-нотариус район на действие района на Районен съд Варна, вписан с peг. № 572 в регистъра на Нотариалната камара, чрез който Г. Д. К., починал на 13.09.2023 година е прехвърлил на С. К. К. безвъзмездно 1/2 идеална част от собствения си недвижим имот, придобит преди брака, представляващ апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], 15-ти подрайон на града, състоящ се от: две стаи, кухня трапезария, баня, тоалетна, дрешник и входно антре, със застроена площ 68.75 м2, заедно с принадлежащото избено помещение № ***, с площ 2.78 м2, както и 1.2471 % идеални части части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена комплекса, при съседи на жилището: изток-стълбище; ап. № ***; запад жилища от [улица]; север-зелени площи; юг-зелени площи и на избеното помещение: изтокизбен коридор; юг-изба на ап. ***, идентификатор ***по кадастралната карта и 1 кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18 64/126.05.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 28.04.2014 година в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой на нива на обекта: 1; при съседи на същия етаж: ***; под обекта: ***и над обекта: ***, основан на твърдение, че ответницата е упражнила насилие, на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и на анекс към горния брачен договор, сключен на 24.11.2022 година в [населено място], с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. № 1337 и с рег. № 1338, двете от 24.11.2022 година на Ю. Т.

К.-К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана с peг. № 434 в регистъра на Нотариалната камара, чрез който е отстъпена безвъзмездно останалата 1/2 идеална част от гореописания имот, основан на твърдение, че ответницата се е възползвала от зависимото, поради заболяване, положение на съпруга, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, евентуално че съпругът е останал без всякакво имущество, което е довело до неравнопоставеност между съпрузите т.е. поради противоречие с принципа за автономията, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, евентуално за намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване запазените части на ищците от наследството в размер по 1/3, на основание чл. 30 от ЗН.

В подадената от Д. Г. К. и И. Г. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Д. Г. К. и И. Г. Д. срещу С. К.

К. искове да бъдат разгледани и уважени при спазване на установената поредност на съединяване. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1 т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационна жалба С. К. К. е подала отговор на същата с вх. № 9022/17.12.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 166/09.10.2026 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 257/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Д. Г. К. и И. Г. Д. са били уведомени за обжалваното решение на 13.10.2025 година и на 24.10.2025 година, а подадената от тях срещу същото касационна жалба е с вх. № 8090/11.11.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд Варна е приел, че Д. Г. К. и И. Г. Д. са били единствени деца-син и дъщеря от предходен брак на починалия на 2

13.09.2023 година Г. Д. К., както и че последният към датата на смъртта си бил в брак със С.

К. К.. Този брак бил на 01.03.2004 година по време на действието на отменения вече СК от 1985 година, когато двамата съпрузи били съответно-на 56 години мъжът и на 52 годинижената. Към този момент Г. Д. К. притежавал, придобит преди брака (с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 83 т. IV вх. рег. 1199 от 16.02.1999 година) апартамент № ***(с идентификатор ***) в [населено място], [улица] площ от 68.75 м2, заедно с избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Десет години по-късно, на 18.06.2014 година, при действието на новия СК от 2009 година, съпрузите съответно вече на 66 години и на 62 години сключили брачен договор, с който били уредили правата си върху имуществото, придобито по време на брака, правата върху притежаваното имущество преди брака, начините на разпореждане и управление с имуществото, включително със семейното жилище, участието в разходите и задълженията и имуществените последици от развода (чл. 1 от брачния договор). Договорили са: с чл. 2режим на разделност на придобитото от тях по време на брака имущество; с чл. 4-начина на управление на лично имущество и разпореждане със семейното жилище; с чл. 5-начина на разпореждане с лично имущество; чл. 6 и чл. 7–участието на страните в разходите и задълженията и с чл. 8–имуществени последици при развод. Съгласно разпоредбата на чл. 3, с брачния договор, Г. Д. К. прехвърлил безвъзмездно на съпругата си и 1/2 идеална част от придобития от него преди брака му апартамент №***в [населено място]. Установено било от събраната медицинска документация, че през есента на 2021 година Г. Д. К. се бил разболял от онкологично заболяване, постъпил бил за лечение в на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.

Варна на 11.10.2021 година и на 21.10.2021 година му била направена операция. На 27.10.2021 година същият бил изписан с окончателна диагноза „злокачествено новообразувание на ректосигмоидеум“ с установени лимфни възли с метастази от същия карцином. На 30.05.2022 година Г. Д. К. е бил освидетелстван пожизнено с 95 % ВСУ без чужда помощ с водеща диагноза „колон сигмоидеум“ и придружаващо заболяване „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“. На 15.11.2022 година същият участвал в договор за доброволна делба на съсобствени имоти и бил получил в дял две ниви с площи съответно от 899800 м2 и от 9000.00 м2, намиращи се в землището на [населено място]. На 24.11.2022 година двамата съпрузи били сключили анекс към брачния договор, с който Г. Д.

К. прехвърлил на С. К. К. безвъзмездно и останалата 1/2 идеална част от апартамента (№ ***) на [улица] [населено място]. Съпрузите били уредили още и правата си върху придобито по време на брака имущество, като всяка движима вещ над 5000.00 лева ставала индивидуална собственост на съпруга и били уредили и имуществени последици при развод, като: личните задължения оставали в тежест на съпруга, който ги бил поел; дължала се месечна издръжка на този, който имал нужда; семейното жилище щяло да се ползва от С.

К. К.. На 13.09.2023 година Г. Д. К. (на 75 г.) починал. Към датата на смъртта си, той притежавал недвижими имоти–двете ниви в [населено място] и сума по банков влог от 2457.64 лева. Установено било също, че на 24.07.1992 година, Г. Д. К. и тогавашната му съпруга С. И. К. били дарили на двете си деца Д. Г. К. и И. Г. Д., придобит по време на брака им апартамент в [населено място], ап. № ***в[жк], [жилищен адрес] вх. „***“, при запазено 3 пожизнено право на ползване на жената върху 2/3 идеални части. Със събраната по делото оценителна експертиза на вещото лице А. били установени пазарните стойности на имотите към датата на откриване на наследството-13.09.2023 година, както следва: апартамент № ***на [улица]-165 700.00 лева; ап. № ***в[жк][жилищен адрес] вх. „***“–159 900.00 лева, при съобразяване на правото на ползване в полза на С. И. К. 145 000.00 лева; ПИ ***в землището на [населено място], [община]–10 258.00 лева; ПИ ***в землището на [населено място], [община]-10 260.00 лева.

По характера на брачния договор и приложимостта на общите разпоредби за нищожност на договорите в чл. 26 и следващите от ЗЗД: въззивният съд намирал, че следвало да се посочи, че СК не съдържал легално определение за брачен договор. Относимите специални норми уреждали съдържанието на брачния договор (чл. 38), неговата форма и сключване (чл. 39), действие (чл. 40), изменение (чл. 41), прекратяване и разваляне (чл. 42) и недействителност (чл. 43). Тъй в основата си брачният договор представлявал двустранна правна сделка, с която лицата, на които предстояло да сключат брак или съпрузите уреждали своите имуществени права и задължения, за него били приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в СК не било посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влизало в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения. Брачният договор, с оглед специфичния му предмет и цел, можел да включва различни по вид и характер договорни клаузи, предвид възможността с него да бъдели уредени различни групи имуществени отношения. В чл. 38, ал. 1 СК неизчерпателно били посочени основните елементи от съдържанието на договора, сред които били-уговорки между страните, касаещи правата им върху имуществото, което се придобивало по време на брака; правата върху притежаваното от страните имущество преди брака; имуществените последици при развод и други. Важна характеристика на брачния договор бил, че с него можело да се извършва разпореждане с права от единия съпруг в полза на другия, включително и с вещни права върху недвижими имоти, като формата за валидност била облекчена и била винаги писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Прехвърлянето на права между съпрузите можело да е възмездно или безвъзмездно, като в тези случаи брачният договор съдържал елементи на договор за продажба, или на дарение, възможно било също да има и белезите на договор за замяна, или на цесия, когато се прехвърляли вземания. Законът обаче забранявал страните да уговорят, че предбрачното имущество става съпружеска общност (чл. 38, ал. 2 от СК).

По иска за нищожност на брачния договор, поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД въззивният съд намирал, че липсва съгласие по смисъла на посочената разпоредба като тежък порок на правната сделка, когато волеизявленията (предложение и приемане) били направени и съвпадали, но някое от тях или и двете били направени при „съзнавано несъгласие“–без намерение за обвързване, когато съгласието било изтръгнато чрез насилие и когато било дадено на игра, на шега или като учебен пример, в който смисъл били мотивите по т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. дело № 5/2014 година на ОСГТК на ВКС. Липсвало съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 изр. 1 пр. 2 от ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице била обективирана чрез надлежно поведение, 4 но зад изявлението липсвало вътрешно волево решение. Липсата на съгласие за сключване на договор трябвала да бъде съзнателна, тъй като ако била несъзнателна следвало да се приложат съответните правила за унищожаемост в зависимост от конкретния порок на волята. Безпротиворечиво се приемало, че при упражнено физическо насилие въздействието върху страната било до такава степен непреодолимо, че същата по никакъв начин не можела да формира валидно собствена воля и да действа според собствените си намерения, поради което волеизявлението се превръщало в средство, чрез което се осъществявали чужди действия. В случая, Д. Г. К. и И. Г. Д. се позовавали на липса на съгласие поради това, че изявлението на наследодателя им било изтръгнато с насилие. Във връзка с това следва да се посочи, че от значение било само упражненото пряко физическо насилие, при което било налице съзнавано несъгласие за сключване на договора. В този случай липсвала воля, а действията и волеизявленията на лицето били резултат от непосредствено физическо въздействие върху него. Твърдяното от Д. Г. К. и И. Г. Д. „емоционално и психологическо“ такова било без значение. Конкретно упражнено физическо посегателство от С. К. К. върху Г. Д. К. при сключване на брачния договор не било установено по делото. Всички разпитани по делото свидетели сочили, че към датата на сключване на брачния договор през 2014 година, Г. Д. К. бил физически здрав мъж, работел активно и според свидетеля Д. бил тежал около 110.00 килограма, което правело твърденията за упражнявано над него насилие от страна на съпругата му С. К. К. житейски неправдопобни, а освен това никой от свидетелите не бил изнесъл данни за осъществен такъв факт. Свидетелката Д. П. И. (съседка на семейството от около петнадесет години) била сочила, че през 2014 година Г. Д. К. бил здрав и в нормални отношения със съпругата си. Свидетелката Л. Д. Н. (леля на ищците и сестра на починалия) била потвърдила, че през 2014 година Г. Д. К. ходел на работа, бил здрав и често се виждали. Изнесеното от нея като споделено от брат й настояване на съпругата му да й „припише“ апартамента, а по-късно и това, че вече бил „приписал“ на жена си само 1/2 идеална част от апартамента, защото „тя постоянно викала, че трябвало да я осигури“, изобщо не сочело на възприето от свидетелката насилствено действие, релевантно към сочената хипотеза. Случката, при която С. К. К. била силно разстроена и обърнала масата, а по-късно се извинила на свидетелката, нямала отношение към сключването на брачния договор, а е след изписването на Г. Д. К. от болницата през 2021 година с отношение към неблагоприятния момент в живота на семейството, заради болестта на Г. Д. К. и изобщо не обосновавала изводи и за принципно агресивно и насилствено поведение на съпругата спрямо съпруга й. Нямало данни за упражнено насилие от С. К. К. при сключване на договора и в изнесеното от свидетелката Е. А. П. (едноутробна сестра на ищците), която била сочила, че през 2014 година, преди операцията, Г. Д. К. бил във видимо добро здравословно състояние, но не знаела в какви отношения са били със С. К. К.. От приказките на Г. Д. К., обаче разбирала, че отношенията им не били много добри, че той бил принуждаван „за някои работи, ставало било въпрос за имущества, за пари“ и че „ще се разведат или нещо такова“, но не казвал в прав текст, че С. К. К. искала нещо от него.