Определение № 1860 от 23.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 124/2026
- Вид
- Определение № 1860
- Подписан
- 23.06.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Вероника Николова, Мадлена Желева, Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 88 · Закон за енергетиката
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1860 гр. София, 23.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вероника Николова
Членове:
Мадлена Желева
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20268002900124 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. срещу решение № 211 от 30.09.2025 г. по в. гр. д. № 301/2025 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 294 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 1088/2023 г. на Козлодуйски районен съд е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ разликата над 5 880, 65 лв. до 23 522, 60 лв., последната представляваща фактурирана сума при констатирана неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Козлодуй, обл. Враца, ул. „Безименна“ № 4, за която са издадени: фактура № 0003401035/31.01.2022 г. за сумата от 7 701, 80 лв.; фактура № 0003401043/31.01.2022 г. за сумата от 4 849, 46 лв.; фактура № 0003401046/31.01.2022 г. за сумата от 7 899, 35 лв. и фактура № 0003401047/31.01.2022 г. за сумата от 3071, 99 лв., всички суми дължими на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
1
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд, че следва да отговаря за целия размер на задължението, по съображения, че е носител на правото на собственост само върху 1 / 4 идеална част от процесния недвижим имот. Навежда доводи, че цената за доставената електрическа енергия за битови нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за ползване на договорно основание и крайният снабдител е сключил договор за продажба на електроенергия за същия имот. Позовава се на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ относно корекционната процедура по отношение на неправомерно присъединени към електрическата мрежа обекти, като твърди, че преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, може да се извършва само за сметка на лица, носители на вещните права на собственост и на ползване, и лица, осъществяващи държане в качеството на наематели.
Касационният жалбоподател излага аргументи, че периодът, към който е начислена корекционната стойност на потребената електроенергия, съвпада с наследяването на процесния имот, като по силата на наследственото правоприемство към него е преминала собствеността върху 1 / 4 ид. ч. от имота, съответно той не следва да отговаря за пълното задължение към ищеца.
Изразява разбиране, че това следва от липсата на обвързващо страните по делото облигационно отношение. Твърди, че е без значение какъв адрес е посочил в подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като единственият критерий, който свързва лице с място на пребиваване/местоживеене е адресната му регистрация. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1.
Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството? Това представлява ли минимално необходимо условие, за да възникне отговорност по чл. 51, ал. 1 2
ПИКЕЕ?; 2. Изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за възникване право на вземане за оператора на електроразпределителната мрежа, в случай че към електроразпределителната мрежа неправомерно е присъединен обект, ползващ електрическа енергия, който се ползва/обитава от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на ЕРМ?; 3.
Качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което притежава идеални части от собствеността върху присъединения към разпределителната мрежа имот?; 4. За каква част от задължението по констативен протокол отговаря лице, което не е единствен собственик на имота?; 5. Как се установява качеството на ползвател по отношение на другите собственици от наследствен имот, когато няма данни за сключен договор за право на ползване?; 6. Посоченият от пълномощника на страната в исковата молба/отговора на исковата молба адрес на страната по делото, ползва ли се с доказателствена сила за установяване местоживеенето на лицето и ползване на имота?; 7. Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като нотариалния акт, удостоверението за наследници и част от свидетелските показания/ и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за отмяна на решението?; 8. Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материална доказателствена сила на констативния протокол относно установения ползвател на процесния обект?“ Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС и решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС, III г.о.
Поставя въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи, че въззивният акт е очевидно неправилен.
Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на 3 предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че: ищецът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 ЗЕ; с нотариален акт № 30/1991 г. Георги Петров Митрев е признат за собственик по давност на дворно място от 850 кв. м. и селскостопанска постройка в него, находящи се в гр. Козлодуй, ул. Безименна, като наследници по закон на починалия на 24.04.2005 г. Митрев са били неговите деца Мартина Г.а Илиева, А. Г. П., Роза Г.а А.ова и Симеонка Г.а П.а, последната починала на 20.11.2014 г. и оставила като свои наследници общо осем лица. Решаващият състав е констатирал от служебната справка от НБДН, че ответникът А. П. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Козлодуй, като настоящият му адрес е на ул. Безименна № 4.
Въз основа на подробно обсъдените писмени доказателства съставът на въззивния съд е приел, че на 17.08.2019 г., 31.03.2020 г., 01.02.2021 г. и 12.04.2021 г. от служители на ищеца са извършени проверки на обект – къща в гр. Козлодуй, ул. Безименна № 4, който е бил без монтирано средство за търговско измерване, като са съставили констативни протоколи за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, съгласно удостовереното в които е направено присъединяване на обекта към въздушната мрежа с два броя проводници, които влизат в имота и през прозореца захранват инсталацията на къщата, която се обитава от А. Г. П., който е присъствал при първата проверка. Съдът е изтъкнал, че съгласно отразеното в констативните протоколи след приключването на проверките са предприети действия по премахване на незаконното присъединяване. В решението са обсъдени и събраните по делото свидетелски показания, които установяват фактите и обстоятелствата по извършените проверки на процесния обект, ползван от ответника А. П., по кореспондиращ с констативните протоколи начин. Въззивният съд е посочил, че въз основа на обсъдените констативни протоколи и на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ са изготвени справки за преизчислените количества ел. енергия, ползвана в процесния обект, като корекциите са извършени с процесните фактури.
4
Съставът на окръжния съд е установил, че съгласно неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието по делото, констатациите по протоколите за извършените проверки сочат на неправомерно директно присъединяване към електроразпределителната въздушна мрежа и водят до пълно неотчитане на потребената ел. енергия.
Съдът е възпроизвел експертното мнение по допълнителното заключение на експертизата, че към датите на проверките процесният обект не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно изисквания на Наредба № 6/2024 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, присъединяването на обекта е осъществено на 21.12.2022 г. след подадено на 13.07.2022 г. заявление от А. П..
В атакуваното решение е мотивирано становище, че отношенията между крайните клиенти и разпределителните дружества – мрежови оператори са уредени от закона като договорни, сключени при публично известни общи условия, и те възникват в случаите на присъединяване на клиент към съответната електропреносна или електроразпределителна мрежа. Посочено е, че от своя страна съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на ПИКЕЕ като нормативна основа на дейността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Подчертано е, обаче, че съществува едно изключение, при което корекционната процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи и то е предвидено в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. В този случай, макар облигационно правоотношение да не е възникнало, отговорност се носи по силата на самите ПИКЕЕ, стига привлеченото към такава отговорност лице да е собственик, ползвател или наемател на обекта. Решаващият съд е изложил аргументи, че е налице неправомерно присъединяване, когато даден обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа, когато за абоната няма разкрита партида, когато липсва поставено средство за техническо измерване, когато абонатът и електроразпределителното дружество не са в облигационна връзка, като съответният вид корекция се търпи от лица, имащи правна връзка с обекта на присъединяване, а именно правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание.
5
В настоящия случай, съдът е приел, че ответникът има регистриран настоящ адрес в гр. Козлодуй, ул. „Безименна“ № 4 и е носител на правото на собственост върху 1 / 4 идеална част от недвижимия имот, който е с посочения административен адрес, като в качеството на съсобственик именно ответникът ползва имота, поради което носи отговорност за неправомерното присъединяване на обекта към електрическите мрежи на ищеца. По изложените съображения и с оглед удостовереното в обсъдените констативни протоколи, въззивният съд е счел, че са налице основания за преизчисляване на количеството електрическа енергия по реда, определен в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, за период не по-дълъг от 180 дни, на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът на А. П. е свързан към електроразпределителната мрежа, поради което последният дължи на ищеца сумата от 23 522, 60 лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия по процесните протоколи и фактури.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7102ca73-b07f-4a81-88f2-6b61ed0f33a9