Решение № 14320 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14320 гр. С..., 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110107244 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „Т.......... С...“ ЕАД, ЕИК: ............, представлявано от А.......... А......... и И......... Е........., със седалище и адрес на управление: гр.

С..., ул. „.........“ №......, срещу Л. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С..., 1233 ж.к. „...........“, ......., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.

1, във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД, с който ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника му дължи следната сума в общ размер на 1485.88 лв., от която: сумата от 1 417.67 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68.55 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.10.2021 г. по ч. гр. дело № 34944/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 34944/2021 г. по описа на СРС, 142 с-в. Претендират се разноски.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. С..., 1233 ж.к. „...........“, ......., аб. № ........... и ИД номер 163602.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „Т.......... С...“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и 1 имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.......... С...“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С..., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „........” ЕООД.

С Разпореждане от № 116087/27.11.2022г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 19.12.2022 г. на ответната страна, редовно по реда на чл. 46 ГПК .

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не са депозирани писмени отговори по подадената искова молба.

В съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответника не е представил отговор на исковата молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като не е направено искане от него за разглеждането на делото в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени лично на ответницата) на нея са й указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства , неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни.

2

В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.

78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 77лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства дължимите разноски са общо в размер на 29.72лева държавна такса и 50 леваюрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С..., 1233 ж.к.

„...........“, ......., дължи на „Т.......... С...“ ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А.......... А........., с адрес гр.С..., ул.........., №...... - сумата в общ размер на 1485.88 лв., от която: сумата от 1 417.67 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68.55 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.06.2021 г., ведно със законната лихва от 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.10.2021 г. по ч. гр. дело № 34944/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

ОСЪЖДА Л. Л. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С..., 1233 ж.к. „...........“, ......., да заплати на „Т.......... С...“ ЕАД, ЕИК ............, представлявано от А.......... А........., с адрес гр.С..., ул.........., №...... съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 34944/2021г. на СРС сумата в размер на 29.72 лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение на юрисконсулт, сторени в хода на заповедното производство и сумата в размер на 77 лв . държавна такса и 50лв. възнаграждение на юрисконсулт, представляващи разноски сторени в исковото производство .

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „........“ ЕООД.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да 3 се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4